ВТОРА СЦЕНА
ХАМЛЕТ
Но стига за това. Да продължим.
Запомни ли, додето ти разказвах?
ХОРАЦИО
Как бих могъл да го забравя, принце!
ХАМЛЕТ
Та във сърцето чувствах странна битка,
която не ми даваше да спя.
Усещах се в леглото, сякаш бях
бунтовник във окови. В миг ми хрумна.
И да живеят тез внезапни мисли,
защото често безразсъдността
помага ни, когато се провалят
дълбоки планове! И туй доказва,
че има висшо същество, което
доизработва замислите хорски,
надве-натри издялвани от нас.
ХОРАЦИО
Това е сигурно.
ХАМЛЕТ
Излязох, значи,
от своята каюта и прикрил се
с моряшкия си плащ, във тъмнината
налучках тяхната. Отварям, мушвам
пакета им под плаща си и пак,
незабелязан, връщам се и дръзвам —
страхът благоприличие не знае! —
да разпечатам кралското писмо,
в което — височайша мерзост! — виждам
изрична заповед, добре набита
със уверения, че съм заплашвал
и Дания, и Англия, изобщо,
че съм ужасен изверг, който трябва
след прочита на горното, веднага,
без време да се губи — хе! — дори
за точене на брадвата, да бъде
обезглавен!
ХОРАЦИО
Възможно ли е?
ХАМЛЕТ
Дръж го!
След туй ще го четеш. Сега изслушай
какво направих после.
ХОРАЦИО
Слушам, принце.
ХАМЛЕТ
Оплетен тъй във мрежа от коварства,
преди да имах пролог за ума си,
той беше вече почнал да играе
във новата пиеса. Седнах бързо
и нова заповед им съчиних
и извъртях на чисто. Дотогаз
като държавниците в нас и аз
презирах краснописа и бях вложил
не малко труд, дано да го забравя,
но той сега оказа ми услуга.
Да ти разкажа ли какво написах?
ХОРАЦИО
Да, принце.
ХАМЛЕТ
Най-настойчива молба
от името на краля ни, в която —
предвид на туй, че Англия му плаща
васална дан, предвид на туй, че обич
подобно палма трябва да цъфти
между двете страни, предвид на туй, че
е редно мир с венец от житен злак
да кичи връзките на двата трона
и да ги свързва като запетая,
предвид на сто „предвид“ от този вид —
английският владетел се приканва
да прати приносящите веднага
на оня свят, без време да им дава
за покаяние.
ХОРАЦИО
Ами печата?
ХАМЛЕТ
Хе, и в това небето ми помогна:
