„От вятър може би ни пази зиме
тоз, който нявга Цезар бе на име;
пред него в ужас тръпнеше земята —
сега затулва дупка във стената.“
Но тихо! Стой! Кой там пристига? Кралят.
Кралицата. Придворните. Кого ли
погребват? С тъй сакато опело?
Това е знак, че клетникът, отчаян,
живота си самичък е отнел.
Изглежда, знатен. Скрий се да ги видим!
ЛАЕРТ
А другите обреди?
ХАМЛЕТ
Този там
е младият Лаерт. Добро момче.
ЛАЕРТ
А другите обреди?
СВЕЩЕНИКЪТ
Опелото
бе разширено, докъдето можем.
При тъй неясна смърт, ако редът ни
не беше изменен от висша воля,
до праведния съд тя би лежала
в неосветена пръст и вместо химни
чирепи, камъни и тръне щяха
с проклятия към нея да хвърчат.
А ней бе разрешен венец девичи,
саван в цветя и погребален звън.
ЛАЕРТ
И толкоз?
СВЕЩЕНИКЪТ
Толкоз. Бихме осквернили
свещения обред, ако изпеем
за нея „Упокой“ като за всички,
починали във мир.
ЛАЕРТ
Тогава нека
лежи в пръстта и росни теменужки
от чистото й тяло да поникнат!
Но знай от мен, духовнико бездушен,
че моята сестра ще стане ангел,
а ти ще виеш в пъкъла!
ХАМЛЕТ
Какво?
Красивата Офелия?
КРАЛИЦАТА
Цветя за цветето! Прощавай, мила!
Аз виждах в теб жена за моя Хамлет
и готвех се с цветя да украся
леглото ви, не хладния ти гроб.
ЛАЕРТ
О, тройно зло, десетократно тройно
се струпай над проклетата глава
на оня, който със злодейско дело
лиши я от сияйния й разум!
Недейте я засипва! Още миг!
Да я прегърна за последен път!
Сега затрупайте ни, жив и мъртва,
дорде пръстта надхвърли Пелион44
и вдигне се над облачния лоб
на древния Олимп.
ХАМЛЕТ
А кой е този,
чието отчаяние безмерно
достига светилата на небето
и те като слушатели се спират
омаяни? Туй аз съм — Хамлет Датски!
ЛАЕРТ
Душата ти да грабне сатаната!
