удари по гърба една вълна
и ясна я; и как след туй, встрани
отмятайки със две ръце водата,
със гръд разбиваше талаза, който
се вдигаше насреща му. Глава
държеше над вълните той и мъжки
гребеше към спасителната суша,
която, подкопана от прибоя,
като че ли се скланяше над него
за прием милосърден. Господарю,
уверен съм, че той е жив и здрав!
АЛОНЗО
Не, не, загинал е!
СЕБАСТИАН
Ако е тъй,
виновен сте вий сам. Не задомихте
в Европа дъщеря си, предпочели
да я омъжите за африканец,
далече от очите ви, които
са прави днес да плачат!
АЛОНЗО
Замълчи!
СЕБАСТИАН
Ний всички как ли не, на колене,
ви молехме! Нещастното ви чедо
в борба между покорство и погнуса
се колебаеше. И ето на,
синът ви е — страхувам се — загинал
и днеска във Неапол и Милано
вдовиците са повече на брой.
отколкото жените, на които
мъжете ще се върнат. И вината
за туй е ваша.
АЛОНЗО
Както е и моя
най-острата от болките.
ГОНЗАЛО
Синьор,
за истината, казана от вас,
са нужни подходящи миг и речник.
Вий раната развреждате, наместо
да я превържете.
СЕБАСТИАН
Брей, учен мъж!
АНТОНИО
Голям хирург!
ГОНЗАЛО
Кралю, щом вий сте в облак,
у всички нас настъпва лошо време.
СЕБАСТИАН
Как каза? Лошо време?
АНТОНИО
Много лошо.
ГОНЗАЛО
Да бях плантатор аз на този остров…
АНТОНИО
Засял го би с коприва!
СЕБАСТИАН
Или с тръне!
ГОНЗАЛО
…какво на него бих устроил?
СЕБАСТИАН
Всичко
освен гуляй, защото няма вино.
ГОНЗАЛО
Да, бих устроил, крал ако му бях,
едно съвсем различно общество.
Най-първо: край на всяка търговия;
ни дума за просвета и закони;
межди, имоти, договори, служби,
богатство, бедност, право на наследство
ни помен от туй всичко; и черта
на жито, вино, масло и метали;
безделие за всекиго (включая
жените, но които ще са скромни
и чисти по природному); строй без
върховна власт!
СЕБАСТИАН
А иска да е крал
на всичко туй!