Бурята (Романс)

го вършите насила.

ПРОСПЕРО (настрани)

                                        Бедно птиче,

заразата е в тебе — твоят жар

доказва го!

МИРАНДА

                        Видът ви уморен е.

ФЕРДИНАНД

Не, скъпа господарко! Щом ви виждам,

за мен и вечерта е бодро утро!

Кажете ми — и питам ви, защото

в молитвите си искам да ви включа, —

о, дивна, как се казвате?

МИРАНДА

                                                Миранда…

Ах, татко, твойта воля аз престъпих!

ФЕРДИНАНД

Миранда! — Сладко име, чийто смисъл

тъй точно ви подхожда, рядко чудо,

достойно за възхита! Не една

девойка знатна грабвала е в плен

окото ми и не една слуха ми

е галила със говор мелодичен;

харесвал съм за качества отделни

ту тази, ту оназ, но ни една —

от все сърце, защото всеки път

по някой недостатък в спор е влизал

със качествата им, а вий, о, вий,

върховно съвършенство, вий сте сякаш

изваяна от най-доброто само

във всички тях!

МИРАНДА

                                Аз друга не познавам

от моя пол; не помня женски лик,

със изключение на своя собствен

във огледалото; а от мъжете,

които бих могла да нарека

човеци, съм видяла само вас,

приятелю, и своя скъп родител.

Какви на вид са другите, не зная,

но в скромността заклевам се (която

е главният брилянт на мойта зестра),

че вън от вас друг спътник не желая

и че фантазията ми не може

да си въобрази друг образ, който

ми би харесал тъй!… Но аз бърборя,

без много да му мисля, и забравям

заръката на татко си.

ФЕРДИНАНД

                                        Миранда,

аз принц по титла съм, а може би —

уви! — и крал, и толкоз бих търпял

дърва да нося, колкото муха —

да лази по устата ми, ако…

О, чуйте ме! Когато ви съгледах,

сърцето ми към вас политна мигом

и стори ме ваш роб! За вас, о, чудо,

превърнах се във този търпелив

дьрвоносач!

МИРАНДА

                        Нима сте ме обикнал?

ФЕРДИНАНД

Небе, земя, свидетели бъдете

на моите думи: ако са правдиви,

мечтите ми венчайте със успех;

ако лъжливи са, осъществете

наопаки сполуките, които

били са ми предписани. Да, аз ви

обичам, уважавам и ценя

над всяка граница, над всичко друго

на тоя свят!

МИРАНДА

                        Аз трябва да съм луда,

щом плача от това, което пълни

сърцето ми със радост!

ПРОСПЕРО (настрани)

                                                Чудна среща

на две избрани чувства! Небесата

да ръснат със обилна благодат

плода й!

ФЕРДИНАНД

                Защо плачете?

МИРАНДА

                                        Защото

не смея да предложа туй, което

жадувам да отдам, и дваж по-малко —