И ако искаш още, кажи го пак!
ТРИНКУЛО
Не съм казвал такова нещо! Ти си пощурял и ти се счуват разни работи! Ето докъде докарва испанското вино! Да ти се не видяло и чудовището! Юмрукът да ти изсъхне!
КАЛИБАН
Ха-ха-ха!
СТЕФАНО
Продължавай нататък!
Ти стой настрана, разбрано?
КАЛИБАН
Набий го хубаво! И аз след малко
ще почна да го бия!
СТЕФАНО
Продължавай!
КАЛИБАН
Той има навик, както съм ти казвал,
да спи след обед. И тогава ти —
откраднеш ли му книгите — ще можеш
главата му да пръснеш с някой пън,
със кол да го изкормиш, да му резнеш
гръкляна с нож! Да, тях като му вземеш,
ще стане той по-глупав и от мене
и духовете няма да го слушат,
защото като мен го мразят смъртно.
Но изгори му само тях, понеже
във пещерата му е пълно с фина
покъщнина (така й вика той)
за времето, когато се надява
да има дом. Но главното за тебе,
помни, е хубостта на дъщеря му!
Той казва сам, че тя е несравнима.
Жени не знам аз други освен нея
и Сикоракса, майка ми, но тя
пред майка ми е сякаш светъл ден,
сравнен с нощта!
СТЕФАНО
Добра е, значи?
КАЛИБАН
Отлична за леглото ти, кълна се,
и славна челяд ще ти наплоди!
СТЕФАНО
Чудовище, аз ще му видя сметката на твоя магьосник! Двама с дъщеря му ще бъдем тук крал и кралица! — Да живеят техни величества! — А Тринкуло и ти ще бъдете вицекрале. Какво ще кажеш за тази работа, Тринкуло?
ТРИНКУЛО
Чудесна е!
СТЕФАНО
Дай си ръката! Съжалявам за юмрука, но дръж си езика, докато си жив!
КАЛИБАН
След половина час ще е заспал.
Ще го убиеш ли?
СТЕФАНО
Кълна се, да!
АРИЕЛ
Но той преди това ще го узнае!
КАЛИБАН
О, как се радвам! Да се веселим!
Бъди така любезен, господарю,
запей отново припева, на който
току-що ме научи!
СТЕФАНО
На твоите услуги, чудовище! Каквото поискаш, стига да е разумно! Хайде, Тринкуло, почваме!
„Не гледай на туй, а на другото плюй!
На другото плюй и не гледай на туй!
Мисълта е свободна!“
КАЛИБАН
Не беше тъй!
