за мене име: „Просперо!“ Греха ми
тръбеше той! Да, да, заради мене
лежи сега синът ми в дън морето,
но даже ако трябва да се спусна,
където лот оловен не е стигал,
ще го намеря аз и ще заспя
до него в тинята!
СЕБАСТИАН
Поединично
да идват само, аз ще се разправя
с цял пъкъл дяволи!
АНТОНИО
И аз съм с теб!
ГОНЗАЛО
И тримата изпаднаха в безумство —
ужасният им грях, като отрова,
която действува след дълго време,
започва да им хапе съвестта…
Вий имате по-пъргави нозе —
вървете подир тях, за да ги спрете,
ако — недай си боже — този бяс
ги тласне към беда!
АДРИАН
След мене, моля!
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ПРОСПЕРО
Измъчих те, младежо, но за всичко
ще ти плати наградата, защото
подарък дадох ти една третина
от туй, зарад което още жив съм
на тоя свят. Ръката й вземи!
С теглата, на които те подложих,
изпитвах любовта ти и ти твърдо
преодоля проверката. Сега
пред бога потвърждавам този свой
разкошен дар. И ти, о, Фердинанде,
не ми се смей, че хваля я — ще видиш,
че най-голямата похвала куца
зад нейните достойнства.
ФЕРДИНАНД
Ще го вярвам,
дори оракул да го отрече!
ПРОСПЕРО
Тогаз вземи я като мой подарък
и своя придобивка, справедливо
заслужена! Но ако ти развържеш
моминския й пояс, недочакал
докрай да се изпълнят всички свети
венчални церемонии, които
изисква обичаят, благодат
от небесата няма да поръси
съюза ви, а яловата злоба,
раздорът и презрението мрачно
ще украсят семейното ви Ложе
със бурени тъй гнъсни, че ще стане
омразно то за двама ви. Затуй
бъди въздържан, ако ти се иска
да свети Хименеевият факел23
без дим над вас!
ФЕРДИНАНД
Във името на свойта
надежда да живея мирни дни,
сред здрава челяд, до дълбока старост,
в любов като сегашната, кълна се,
че най-примамливите кът и час,
във заговор с най-мощната подбуда
на злия гений в нас, не ще размекнат
