Бурята (Романс)

Юнона и Церера си шепнат и заръчват нещо на Ирида.

ПРОСПЕРО

                                        Тихо, синко!

Юнона и Церера си шептят.

Ще има още. Всяко слово може

да развали магията.

ИРИДА

Елате от реки и водопади

с венчета от папур, наяди31 млади,

и тук, на тез тревисти брегове,

явете се — Юнона ви зове

небето да красите и земята

в тоз час на чист оброк за обич свята!

Влизат няколко нимфи.

Жътвари, във загар от юлски пек,

вържете снопа и за празник лек,

тъй както сте, със шапките от слама,

тез нимфи завъртете в танц по двама!

Влизат няколко жътвари в селски дрехи. Те танцуват с нимфите изящен танц. Към края му Просперо внезапно става и заговаря.

ПРОСПЕРО

Съвсем забравих гнъсния кроеж

на Калибан и двамата пройдохи

срещу живота ми! Почти дошъл е

мигът, във който трябваше да действат…

Към духовете.

Отлично! Стига толкоз! Да ви няма!

Духовете изчезват с неясен шум.

ФЕРДИНАНД

Какво е туй? Баща ти е обхванат

от странно раздразнение!

МИРАНДА

                                                За пръв път

го виждам тъй ужасно разгневен!

ПРОСПЕРО

Изглеждаш смаян, синко. Успокой се!

Забавата ни свърши! Тези наши

актьори бяха духове и ето,

стопиха се, разтвориха се в рядък,

безплътен въздух; и подобно туй

видение миражно ще изчезнат,

ще се стопят надоблачните кули,

дворците пищни, храмовете горди,

да, целият тоз глобус ще изчезне

и като таз картина мимолетна

след себе си не ще остави нишка

от облаче. Направени сме ние

от сънища и сън отвред обгръща

тоз малък наш живот!… Прощавай, момко,

но нещо ме разстрои! Не обръщай

внимание на таз внезапна слабост!

Това сме ние, старците — с помътен мозък…

Вий влезте си, пък аз ще се разходя,

додето стихне странната възбуда

в главата ми.

ФЕРДИНАНД и МИРАНДА

                        Желаем ви покой!

Излизат.

ПРОСПЕРО

При мен, по-бърз от мисъл, Ариел!

Влиза Ариел.

АРИЕЛ

Преди да я домислиш, господарю!

Какво желаеш?