честта ми в сласт и няма да погубят
ликуващата радост на деня,
пред който — зная аз — ще ми се струва,
че Фебовият впряг24 е окуцял
или че някой вързал е Нощта
с вериги за земята!
ПРОСПЕРО
Честна реч!
Седни тогаз и побеседвай с нея!
Тя твоя е… Къде си, Ариел?
Мой пъргави служителю, яви се!
АРИЕЛ
Какво желаеш, господарю? Тук съм!
ПРОСПЕРО
Добре изпълнихте и ти, и твоите
по-мънички събратя туй, което
възложих ви. За друга изненада
сега ще ви използвам. Съзови
гмежта от духове, чиито воли
на твойта подчиних! И да побързат,
защото обещах на тези двама
една приумица на мойта мощ.
Дължа им я.
АРИЕЛ
Сега ли?
ПРОСПЕРО
Мигновено!
АРИЕЛ
Още неизрекъл: „Раз!“
всички тук ще са завчас
с весел танц и звънък глас,
но ще кажеш ли тогаз,
че добре ти служа аз?
ПРОСПЕРО
Ще кажа, мой изящни Ариел,
но знака ми изчакайте!
АРИЕЛ
Разбрано!
ПРОСПЕРО
По-кротко, момко! Не отпускай толкоз
юздите на любовната игра!
Най-твърдият обет е суха слама
в пожара на кръвта. Бъди въздържан,
че инак — сбогом, клетви!
ФЕРДИНАНД
Благи татко,
повярвайте ми, девственият сняг,
притиснат до сърцето ми, охлажда
горещия му плам!
ПРОСПЕРО
Дано е тъй!…
Започвай, Ариел! И нека бъдат
във повече, но не и във недостиг!…
Очи и слух бъдете! Тишина!
ИРИДА
Цереро26 щедра, напусни за миг
класилите пшеници, ръж, ечмик,
планинските ливади, гдето лете
с поблейване и звън пасат овцете;
потока бистър, чийто бряг Април
с цветя за твоите нимфи е покрил,
та те от тях венчета да си вият,
леса, в чиито сенки крий горкият
отхвърлен момък своите сълзи;
пътечките сред къдрави лози
и голите скали покрай морето,
облъхвани от ведър вятър, гдето
прохлада търсиш ти! От всеки кът,
във който твоите сокове текат,
на този губер мек ела, богиньо —
Владетелката на небето синьо27,
която аз, сияйната дъга,
предшествувам, те кани тук сега
да се явиш за празнична забава!
Виж, впрягът й паунов приближава
