СТЕФАНО
О, туй какво е?
ТРИНКУЛО
Това е мотивът на нашата песен, изпълнен в празното от синьор Никой.
СТЕФАНО
Ако си човек, яви се, ако си дявол, сам се вземи!
ТРИНКУЛО
Прости ми греховете, господи!
СТЕФАНО
Смъртта урежда всички дългове. Не ме е страх от теб… Господи, помилуй!
КАЛИБАН
Уплаши ли се, господарю мой?
СТЕФАНО
Аз? Никога!
КАЛИБАН
Не се страхувай — островът гъмжи
от шумове, мелодии и звуци,
изпълващи слуха със сънна сладост
и винаги безвредни; много често
безбройни струнни инструменти бръмкат
приятно във ушите ми, а друг път
долавям гласове, които, даже
от дълъг сън току-що да съм станал,
приспиват ме отново; и във дрямка
пред мене облаците се открехват,
разкривайки съкровища, които
така готови са да се изсипят
отгоре ми, че аз през плач се моля
отново да заспя.
СТЕФАНО
Щом музиката тук е безплатна, славно кралство ще имам!
КАЛИБАН
Като убиеш Просперо.
СТЕФАНО
Няма да чака дълго. Помня какво ми каза.
ТРИНКУЛО
Звукът се отдалечава. Да тръгнем подире му, пък после ще се заемем с нашата работа!
СТЕФАНО
Чудовище, води ни! След теб сме. Ще ми се да го видя тоя музикант — майсторски бие тъпанчето си.
ТРИНКУЛО
Тръгваш ли?… Където си ти, Стефано — там и аз!
ТРЕТА СЦЕНА
Другаде на острова.
Влизат
ГОНЗАЛО
Кралю, кълна се в Божията майка,
не мога вече! Старите ми кости
болят ме от въртенето из този
безкраен лабиринт. Ще ми простите,
но трябва да почина.
АЛОНЗО
Драги старче,
как тебе да упрекна, като сам съм
тъй капнал от умора, че се чувствам
напълно затъпял? Седни! Аз вече
слуха си ще запуша за таз стара
ласкателка, Надеждата. Удавен
е тоз, когото търсим, и морето
се киска, като гледа това наше
безцелно лутане! Да бъде тъй.
Отписвам го.
АНТОНИО
Това ме крайно радва.
Зарад една случайна несполука
не се отмятайте от туй, което
си дадохте за цел!
СЕБАСТИАН
Ще го направим
