при първи случай!

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Тази нощ предлагам!

Убити от умората, те няма

нащрек да бъдат, както ако са

отдъхнали.

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

                        Решено! Тази нощ!

Странна тържествена музика.

Горе се появява18 — невидим — Просперо.

АЛОНЗО

Какви са тези хармонични звуци?

Я, чуйте!

ГОНЗАЛО

                Дивна музика!… О, боже!

Влизат няколко чудновати същества, които внасят, поздравявайки любезно, маса с ястия, приканват към нея краля и останалите и излизат.

АЛОНЗО

Прати ни своите ангели, небе!

Какви ли бяха тези?

СЕБАСТИАН

                                        Странни кукли!

От днес съм убеден, че еднорози19

наистина се срещат и че нейде

в Арабия на някакво дърво

живей единствената птица — Феникс20!

АНТОНИО

Аз също! Ако ще сега да дойде

пред мене всичко онова, което

не е за вярване, ще го повярвам

и потвърдя под клетва! Убедих се,

че мореходците не съчиняват,

макар глупците да се гаврят с тях

във родината им!

ГОНЗАЛО

                                Нима в Милано

ще ми повярват, че видял съм тука

островитяни (тъй като безспорно

туй бяха местни жители), които,

макар и странни външно, удивляват

с приятен нрав, какъвто много рядко

се среща сред нас, хората, ако

изобщо среща се?

ПРОСПЕРО (настрани)

                                В туй, честни старче,

си много прав, защото неколцина

присъствуващи тука са по-зли

от дяволи!

АЛОНЗО

                        Аз още съм замаян!

Тез образи, движения и звуци

говореха — макар и с ням език —

тъй сладко на душата ми!

ПРОСПЕРО (настрани)

                                                Пести си

похвалите за края!

ФРАНЦИСКО

                                        И как странно

се изпариха в миг!

СЕБАСТИАН

                                        Това не пречи,

щом гозбите не са се изпарили.

Кралю, ще ги опитате ли?

АЛОНЗО

                                                Не!

ГОНЗАЛО

Недейте се страхува, ваша светлост!

Кой вярваше, когато бяхме малки,

че съществуват някъде планинци

с висящи до гърдите бичи гуши

или човеци със глави, растящи

направо от гърдите им — неща,

които с доказателства подкрепя

днес всеки пътешественик, заложил

едно за пет21?

Вы читаете Бурята (Романс)
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату