онуй да взема, без което няма

живот за мен!… Не, гатанки това са,

а колкото по-много се старая

да скрия чувството си, толкоз по

наяве то изскача. Напусни ме,

извъртане свенливо, дай ми слово,

безхитростна и свята откровеност!…

Жена ако ме искате, то ей ме;

не ме ли искате, ще ви слугувам

до гроба си! Като съпруга прав сте

да ме отхвърлите; като прислуга

не можете, мой скъпи!

ФЕРДИНАНД

                                        Господарка

за мене ще си ти, пък аз ще бъда

служител твой навеки!

МИРАНДА

                                        И съпруг?

ФЕРДИНАНД

О, да, и то със жажда във сърцето,

с каквато роб жадува волност! Ето

ръката ми!

МИРАНДА

                        И ето ти и мойта

със трепета ми в нея! Сбогом, мили,

доскоро виждане!

ФЕРДИНАНД

                                Доскоро, скъпа!

Той и Миранда излизат в различни посоки.

ПРОСПЕРО

Не може мойта радост да се мери

със тяхната, защото обичта им

за тях е изненада; и все пак

не бих се радвал тъй на нищо друго…

Но книгите ме чакат — предстои ми

да свърша до вечеря много нещо

във връзка с плана си.

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Другаде на острова.

Влизат Калибан, Стефано и Тринкуло.

СТЕФАНО

Няма да ми противоречиш! Вода ще пием, като опразним бъчвата — дотогава ни капка! Така че дръж курса и напред! Слуго-чудовище, къркай за мое здраве!

ТРИНКУЛО

„Слуго-чудовище“! Ама че щур остров! То казва, че на него имало всичко петима души. Ние сме трима от тях — ако и другите двама са пернати като нас, лошо й се пише на тукашната държава!

СТЕФАНО

Ще пиеш, щом ти заповядвам! Я се виж как са ти хлътнали очите в черепа!

ТРИНКУЛО

Че къде искаш да му хлътнат? Щеше да бъде двойно чудовище наистина, ако му бяха хлътнали отзад!

СТЕФАНО

Слуго-чудовището ми си е удавило езика в хереса! А мене цялото море не може да ме удави! Аз, докато стигнах сушата, изплувах трийсет и пет левги насам-натам! Чудовище, ще ми бъдеш подначалник или знаменосец!

ТРИНКУЛО

Знаменосец — не! То себе си не може да носи. Виж, за подмочалник ще е добро.

СТЕФАНО

Ние няма да бягаме, нали, месье чудовище?

ТРИНКУЛО

Как ще бягате, като не можете и да ходите! Като кучета ще лежите с изплезени езици!

СТЕФАНО

Уроде, продумай нещо, ако си урод на място!

КАЛИБАН

О, твоя светлост, дай ми да полижа

подметките ти! Аз на него няма

слуга да бъда! Няма смелост в него!

ТРИНКУЛО

Вы читаете Бурята (Романс)
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ОБРАНЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату