АНТОНИО
Навярно.
Едното е направо риба, тъй че
ще може да се купи.
ПРОСПЕРО
Вижте само
в какво са се облекли и кажете
дали са честни хора! Този урод
е син на вещица, и то тъй страшна,
че караше с властта си над луната
морето да се вдига и да спада
по нейна воля. Тези ме обраха
и заедно със тоя полудявол
(защото Велзевул35 му е баща)
скроили бяха план да ме убият.
Те ваши са, кралю, а мое — туй
изчадие на мрака.
КАЛИБАН
Олеле!
До смърт ще ме нащипят, аз си знаех!
АЛОНЗО
Я, Стефано! Това е моят вечно
нетрезвен виночерпец!
СЕБАСТИАН
И сега
не ми се вижда трезвен. Но отде е
намерил вино?
АЛОНЗО
Тринкуло, и той,
се люшка здраво. Где ли са открили
магическия еликсир, от който
са светнали така?… А? Как попадна
във тази каша?
ТРИНКУЛО
То ако беше каша, пак добре, ами беше каца със саламура! Така ме насолиха, откак се видяхме за последен път, че мога да изтрая цяло лято. Не ме е страх вече от мухите.
СЕБАСТИАН
Ти как се чувстваш, Стефано?
СТЕФАНО
Не ме докосвайте! Целият съм един „Стефано-о-о“!
ПРОСПЕРО
Май щеше крал да ставаш на тоз остров?
СТЕФАНО
Много схванат крал щях да бъда тогава!
АЛОНЗО
Такъв човеко-звяр за пръв път виждам!
ПРОСПЕРО
И колкото е грозен външно, толкоз
е и по нрав… Върви във пещерата!
Води си и събратята и ако
желаете да бъдете простени,
добре я разтребете!
КАЛИБАН
Господарю,
ще го направя и от днес нататък
ще търся просветление! Какво
магаре тройно бил съм, да се кланям
на тоз пияница, за бог да взимам
един такъв глупак!
ПРОСПЕРО
Върви! Върви!
АЛОНЗО
А вий върнете тези вещи, гдето
сте ги намерили!
СЕБАСТИАН
Или по-скоро
откраднали!
ПРОСПЕРО
Кралю, поканвам вас и вашта свита
в туй скромно жилище, в което
нощта за вас ще мине — вярвам — бързо,
защото част от нея ще запълня
със разказа за всичко преживяно
от мен на този остров. А пък утре
ще се качим на кораба ви, с който
в Неапол ще се върнем, гдето скоро,
