Оригиналното заглавие на пиесата е „The Tempest“ — „Бурята“. Много от действуващите лица носят смислови имена: „Просперо“ означава на италиански „щастлив, благоприятен“; „Калибан“ е по всяка вероятност анаграма на „канибал“. „Тринкуло“ произлиза от немското „trinken“ — пия; „Миранда“ — означава на латински „достойна за удивление“; „Ариел“ има древноеврейски произход (така се наричал един от ангелите на юдейската религия), но в пиесата явно се свързва с италианското „aria“ — въздух.
Топсел — тази дума, както и следващите в същата сцена „стенга“, „грот“, „фок“ са взети от моряшкия език и означават различни платна и части от мачти.
Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха; изобразявана е с рог на изобилието, изсипващ монети или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.
Левги — мярка за дължина, равна на 4 километра.
Юпитер (мит.) — върховен римски бог, съответствуващ на гръцкия Зевс; баща на боговете, небесен властелин.
Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответствуващ на гръцкия Посейдон.
Бермудски острови — група малки острови в Атлантическия океан, прочути по Шекспирово време като опасно място за мореплавателите. В случая имаме една от географските волности на Шекспир; прекосявайки Средиземно море, флотът на неаполския крал се оказва близо до брега на Америка.
Сикоракса — името (в оригинала Sycorax) е с неясен произход: някои го свързват с гръцки корени, означаващи „свиня“ и „гарван“; други го извеждат от името на митологическата магьосница Цирцея.
„…с кръжила тъмни около очите…“ — сините кръгове около очите били считани по Шекспирово време за признак на бременността.
Сетебос — име, взето от едно съвременно на Шекспир описание на пътешествие, в което тъй се нарича „големият дявол на патагонците“.
„… князът на Милано с прекрасния си син…“ — по всяка вероятност небрежност на автора: за такъв син по-нататък в драмата не се споменава.
Дидона (мит.) — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.
„… Амфионовата арфа…“ (мит.) — Амфион е един от двамата „тивански близнаци“, синове на Зевс и на таванската царица Антиопа. Свирел така сладко на арфа, че когато той и брат му Зет решили да построят зид около Тива, камъните сами се нареждали един върху друг под нейните звуци.
„… и луната бихте откачили от сферата й…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.
„… човекът от луната…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек-грешник, наказан да живее на месечината; той бил следван от куче и носел фенер и наръч тръни.
„… сврачи речи…“ — т.е. заучени, ние бихме казали „папагалски“.
Херес — силно испанско вино.
„… горе се появява…“ — в елизабетинския театър зад главната сцена имало втора, закриваща се със завеса, а над нея — трета. За последната става дума тук.
