годините, които в бавни мъки
ще трябва да прекараш, непростен…
ПРОМЕТЕЙ
Да, може би не ги е преброил
и разумът — и все пак те минават!
МЕРКУРИЙ
А ако би могъл сред боговете
потънал в сластна радост да живееш?
ПРОМЕТЕЙ
Таз ледна урва аз не ще напусна,
ни моите неразкаяни страдания!
МЕРКУРИЙ
Уви! Аз чудя ти се и те жаля!
ПРОМЕТЕЙ
Жали презрените слуги небесни,
не мен — защото моят дух царува
сред ясен мир, спокоен като слънце!
Но колко празни думите са! Викай
демоните!
ЙОНА
Виж, сестро, огън бял
до корени разсече оня кедър
огромен и покрит със сняг! Как страшно
тресе се божията гръмотевица над него!
МЕРКУРИЙ
Уви, аз трябва да се подчиня
пред твойте и пред неговите думи!
На съвестта ми тежка мъка ляга!
ПАНТЕЯ
Виж как се спуска със нозе крилати
синът небесен по лъчите полегати
на утрото!…
ЙОНА
Сестрице мила, скрий
с крило очите си, защото, инак,
ако погледнеш, ще умреш! Пристигат!
Пристигат! Помрачили със криле
безбройни раждането на деня,
отдолу кухи са като Смъртта!
ПЪРВИ БЯС
Хей, Прометей!
ВТОРИ БЯС
Титан безсмъртен!
ТРЕТИ БЯС
Вожд
на робите небесни!
ПРОМЕТЕЙ
Да, елате!
Тоз, който някакъв ужасен глас
зове, е тук — Титанът окован!
Кои сте вий, създания страхотни?
Осакатяващият Юпитеров мозък
от своя ад с чудовища богат
не беше раждал досега за мен
по-грозни призраци! Когато гледам
такива отвратителни тела,
аз сякаш ставам като туй, което виждам,
и смея се и взирам се унесен
във някакво ужасно родство с тях!
ПЪРВИ БЯС
Ний сме вестители на скръб и страх,
на отчаяние, неверие, ненавист,
на скрити престъпления и както
преследват злите хрътки някой хлипащ
ранен елен през храсти и блата,
тъй гоним ние всичко на света,
което плаче и окървавено диша,
щом господарят ни велик го предаде
във наша власт…
ПРОМЕТЕЙ
