О, ужаси безчетни

в едно едничко име, аз ви знам!

И тия езера и екове —

те също знаят мрака и звука

на вашите криле. Но днес защо,

по-грозни и от вашта грозота,

пълчищата ви идат от тъмите?

ПЪРВИ БЯС

Това не знаехме! Сестри, о радост!

ПРОМЕТЕЙ

Нима би могло нещо да се радва

затуй, че е самото изродено?

ВТОРИ БЯС

Когато млади влюбени се гледат,

взаимната им красота и младост

ощастливява ги — така и ние!

И както розите, които бледна жрица кърши

за своя празничен венец, разливат

червенина и тя поруменява,

тъй ний приемаме от наште жертви

съдбовните ужасни очертания

на тяхната агония! А инак

сме като майка ни, нощта, безплътни!

ПРОМЕТЕЙ

Пред вашта злобна мощ и пред мощта

на господаря ви се смея със презрение

бездънно! Лейте върху мен сега на всички мъки чашата!

ПЪРВИ БЯС

                                Ти мислиш,

че ний ще късаме във тебе кост след кост

и нерв след нерв като разяждащ огън?

ПРОМЕТЕЙ

За мене мъката е моя същност,

тъй както е омразата за тебе!

Разкъсвайте ме, аз не се страхувам!

ВТОРИ БЯС

Или пък мислиш — само ще се смеем

във твоите немигащи очи?

ПРОМЕТЕЙ

Какво ще вършите, не мисля аз,

а мисля от самата ви злина

как страдате! Жестока е мощта,

която е измъкнала на светло

такива най-окаяни създания!

ТРЕТИ БЯС

Ти мислиш, че във тебе ще живеем,

макар безсилни да смрачим душата,

която грее вътре, ще витаем

край нея — празна, викаща тълпа,

смутила тихото самодоволство

дори на мъдреците най-дълбоки;

че ще сме страшна мисъл в твоя мозък,

и воля зла в сърцето ти смутено,

и кръв във лабиринтите ти вени,

пълзяща като смърт?

ПРОМЕТЕЙ

                                Това сте и сега!

Но все пак аз на себе си съм цар

й сборищата от смутители-палачи

владея, както Юпитер владее

и вас, когато се възбуни адът!

ХОР ОТ БЕСОВЕ

От края на тая земя, от тъмния край на земята,

отдето погребват нощта, отдето се ражда зората,

        елате, елате, елате!

Елате, разтърсили хълмове с радостен крясък,

когато пред вас градове се събарят със трясък,

елате, които вървите със стъпки безкрили,

там, дето вълните са кораб след кораб разбили

и глад, и разруха са ваште очи засладили —

        елате, елате, елате!

        Оставили ложето

        в кръв и петна,

        където трупът е

        на цяла страна,

        оставили жар

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату