математика, медицина и онези области на физическите науки, от които мореплавателят би извлякъл най- голяма практическа полза. На два пъти се хващах като трети капитан на един гренландски китоловен кораб и превъзходно се справях с работата. Трябва да призная, че се почувствувах горд, когато капитанът ме повиши в капитан втори ранг и най-искрено ме покани да остана при него на служба — толкова високо ценеше моята работа.
Кажи сега, мила Маргарет, не заслужавам ли да постигна някаква велика цел? Животът ми можеше да протече в охолство и разкош, но аз предпочетох славата пред всяко изкушение, което богатството изпречваше на пътя ми. О, ако можех да дочуя поне един насърчителен глас! Смелостта и решимостта ми са непоколебими, ала надеждите ми постоянно се менят, а духът ми често е подтиснат. Ще потегля на дълго и трудно плаване, в което ще трябва да призовавам на помощ цялата си издръжливост, а ако ме връхлети беда, от мен ще се очаква не само да повдигам духа на другите, но понякога, когато те се предадат, сам да си вдъхвам сили.
Сезонът е най-подходящият за пътуване през Русия. Русите препускат по снега с шейните си; в тях е приятно и според мен далеч по-удобно, отколкото в английските карети. Студът не е нетърпим, ако се увиеш добре с кожи; вече възприех това облекло, защото не е все едно да се движиш по палубата и да стоиш с часове на едно място. Без движение кръвта едва не замръзва във вените. Нямам намерение да се простя с живота си по време на етапното пътуване от Петербург до Архангелск.
Ще тръгна за този град след две или три седмици; намерението ми е да наема там кораб, нещо, което не е трудно, като платиш на собственика застраховка, и да набера моряци измежду опитните китоловци. Не възнамерявам да вдигна платна преди месец юни; а кога ще се завърна? Ах, скъпа сестричке, как да отговоря на този въпрос? Ако ме чака успех, ще минат много, много месеци, може би години, преди двамата с теб да се видим отново. А не успея ли, ще ме видиш или много скоро, или никога.
Сбогом, моя скъпа, прекрасна Маргарет. Дано небето те отрупа с благословии, а мен да опази, та да мога отново и отново да ти засвидетелствувам своята признателност за цялата ти обич и доброта.
ВТОРО ПИСМО
Колко бавно минава времето ми тук, заобиколен от сняг и мраз! И все пак направих и втората крачка по пътя на моето дело. Наех кораб и набирам моряци; тези, които вече ангажирах, ми изглеждат мъже, самоотвержени, а и дръзки, на които мога да разчитам.
Усещам обаче една празнота, която с нищо не успявам да запълня; а отсъствието на желания човек е безкрайно зло. Аз нямам приятел, Маргарет: когато горя с ентусиазма на успеха, няма кой да сподели моята радост; когато ме сполети разочарование, няма кой да разсее унинието ми. Вярно е, че мислите си ще поверявам на хартията, но тя е жалък посредник за споделяне на чувства. Жадувам за обществото на човек, който да ми съчувствува, с когото да се разбираме само с поглед. Може би ще ме сметнеш за романтичен, скъпа сестричке, но аз остро усещам нуждата от приятел. До рамото ми няма любещ и същевременно безстрашен човек, с образован и всеобхватен ум, с вкус като моя, който да одобрява или коригира плановете ми. Как би могъл един такъв приятел да оправя недостатъците на твоя беден брат! Аз съм стремглав в действията и нетърпелив при трудностите. Но още по-голямо зло е моето самообразование: през първите четиринадесет години от живота си аз тичах като бесен из поляните и не четях нищо друго освен книгите с пътеписи на чичо Томас. На същата възраст се запознах със знаменитите поети на родната си страна, но осъзнах необходимостта да овладея други езици освен майчиния едва когато вече не беше в моята власт да извлека от това убеждение някаква съществена полза. Сега съм на двадесет и осем години, а съм в същност по-невеж от петнадесетгодишен ученик. Вярно, мислил съм повече, а стремежите ми са по-всестранни и възвишени; но ми липсва, както се изразяват художниците, фиксаж; затова много ми е нужен приятел, достатъчно внимателен, за да не ме заклейми като прекалено романтична натура, и достатъчно да държи на мен, за да ме наставлява.
Ала напразно се вайкам; не е възможно да си намеря приятел в морската шир, нито тук, в Архангелск, сред търговци и моряци. Но все пак и в техните сурови сърца се таят чувства, различни от калта на човешката природа. Моят помощник например е завидно безстрашен и предприемчив; страстно жадува за слава или по-точно да напредне в професията си. Той е англичанин и въпреки предразсъдъците на своята нация и професия, които образованието не е смекчило, пази много от благородните човешки качества. Запознах се с него на борда на китоловен кораб; а когато го срещнах без работа в този град, лесно го склоних да участвува в моето начинание.
Капитанът е чудесен човек, известен на кораба с кроткия си характер и мека дисциплина. Това обстоятелство, съчетано с прочута почтеност и безпримерна смелост, ме накара охотно да го наема. Младостта ми, преминала в самота, и най-добрите ми години, прекарани под твоите топли женски грижи, така са изнежили характера ми, че нямам сили да превъзмогна острото си отвращение към обичайната жестокост, която цари по корабите: не мога да повярвам, че е необходима; затова, щом чух за капитан, прочут с доброто си сърце, с уважението и покорността, с които му се отплаща екипажът, разбрах, че съм сполучил, като съм си осигурил неговите услуги. Научих за него по доста романтичен начин: от една дама, която му дължи своето щастие. Ето накратко неговата история. Влюбил се преди години в млада, заможна рускиня и след като натрупал завидно състояние от законна военна плячка, бащата на момичето дал съгласието си за брак. Той се срещнал с любимата преди насрочената церемония, а тя се хвърлила в краката му, обляна в сълзи, умолявала го да не я погубва, защото обича друг, ала баща й никога не би се съгласил да се оженят, защото бил беден. Моят великодушен приятел успокоил дамата и щом тя му съобщила името на любимия си, начаса се отказал от нея. Бил купил стопанство и възнамерявал да прекара там остатъка от живота си, но дарил всичко на своя съперник, а парите от военната плячка му дал, за да си купи добитък; след това сам ходатайствувал пред бащата на момичето да разреши брака й с любимия човек. Ала старецът отказал категорично, тъй като се чувствувал обвързан с честната си дума. Моят приятел като се убедил, че бащата е непреклонен, напуснал страната и се завърнал чак когато чул, че бившата му годеница се е омъжила по волята си. „Какъв благороден човек!“ — ще възкликнеш ти. Да, такъв е; но в същото време е съвършено необразован; мълчалив е като риба и притежава някакво безгрижно невежество, което, макар и да прави поведението му още по-необичайно, намалява интереса и съчувствието, които иначе би събуждал.
И все пак не мисли, че моята твърдост е разколебана, понеже се оплаквам или виждам утеха за моите неволи в нещо, което вероятно не ще постигна. Решимостта ми е неотменима като съдбата; пътуването ми засега се отлага, докато времето ни позволи да отплуваме. Зимата е страхотно сурова, но пролетта е обещаваща и казват, че тук настъпвала твърде рано; сигурно ще вдигнем платна по-рано, отколкото предполагам. Не ще върша нищо прибързано: достатъчно добре ме познаваш, за да имаш вяра в моето благоразумие и загриженост, когато безопасността на други е в мои ръце.
Не съм в състояние да опиша чувствата, които събужда в мен това пътуване. Невъзможно е да израза трепетното усещане, колкото сладостно, толкова и тревожно, с което се готвя да отплувам. Потеглям към неизследвани места, към „земята на мъгли и снегове“4, но нямам намерение да убия албатрос и затова не се страхувай за моята сигурност — няма да се завърна при теб
