Мъжкият глас от другия край каза смутено:
— Моля ви, госпожице, няма непоправими неща. Почакайте един момент.
Ноел стискаше слушалката и знаеше, че няма надежда, беше сигурна, че Лари е мъртъв и тя никога няма да разбере как или къде е загинал. Точно щеше да затвори, когато гласът бодро изрече:
— Госпожице, търсите Ескадрилата на орлите. Това са янките на база в Йоркшир. Не е съвсем редно, но ще ви свържа с летището им Чърч Фентън. Техните момчета ще ви помогнат.
И линията прекъсна.
Ноел успя да се свърже отново чак в единадесет часа вечерта. Безплътен глас каза „Военновъздушна база «Чърч Фентън»“, но връзката беше толкова лоша, че Ноел едва го чуваше, сякаш той говореше от дъното на морето. Очевидно човекът също я разбираше трудно и извика:
— Говорете по-силно!
Нервите на Ноел бяха така опънати, че тя едва владееше гласа си.
— Търся… — Не знаеше дори ранга му. Лейтенант? Капитан? Майор? — Търся Лари Дъглас. Обажда се годеницата му.
— Не ви чувам, госпожице, говорете по-силно, моля!
На ръба на паниката Ноел изкрещя, убедена, че мъжът на другия край се опитва да скрие от нея, че Лари е мъртъв. За няколко мига линията като по чудо се изчисти и тя чу гласа му, сякаш беше в съседната стая.
— Лейтенант Лари Дъглас ли?
— Да — продума тя, с усилие сдържайки чувствата си.
Стори й се, че чака цяла вечност, когато отново чу гласа:
— Лейтенант Дъглас е в седмичен отпуск. Ако е спешно, можете да го намерите в балната зала на хотел „Савой“ в Лондон на тържеството на генерал Дейвис.
И връзката прекъсна.
На другата сутрин камериерката дойде да почисти стаята и намери Ноел в безсъзнание на пода. Погледа я, изкушена да иде да си върши работата. Защо все в нейните стаи ставаха такива неща? Приближи се и пипна челото й. То гореше. Мърморейки, камериерката се заклати по коридора и помоли портиера да извика управителя. След един час пред хотела спря линейка и в стаята на Ноел дойдоха двама млади стажант- лекари с носилка. Тя беше в безсъзнание. Единият стажант-лекар повдигна клепача й, допря стетоскопа до гърдите й, чу хриповете и каза на колегата си:
— Пневмония, ще я вземем с нас.
Вдигнаха Ноел на носилката и след пет минути линейката летеше към болницата. Спешно я сложиха на кислородна маска и чак след четири дни тя дойде в съзнание. С нежелание се измъкна от мрачните зелени дълбини на забравата, защото подсъзнателно чувстваше, че се е случило нещо ужасно, и се бореше да не си спомня за това. Бореше се да се предпази от ужаса, който все по-ясно изплуваше в съзнанието й, докато изведнъж съвсем точно си спомни всичко. Лари Дъглас. Ноел заплака, разтърсвана от ридания, докато най- сетне се унесе в дрямка. Почувства, че някой я хваща за ръката, знаеше, че Лари се е върнал при нея, че всичко е наред. Отвори очи и видя един непознат с бяла престилка, който мереше пулса й.
— Е, добре дошла отново на тоя свят — бодро я поздрави той.
— Къде се намирам? — попита Ноел.
— В Л’Отел Дийо — Градската болница.
— Защо съм тук?
— За да ви лекуваме. Имахте двойна пневмония. Аз съм Израел Кац.
Беше млад, със силно интелигентно лице и хлътнали кафяви очи.
— Вие ли сте моят лекар?
— Стажант-лекар — каза той и й се усмихна. — Аз ви докарах тук. Радвам се, че се преборихте. Не бяхме сигурни, че ще оживеете.
— От колко време съм тук?
— От четири дни.
— Бихте ли ми направили една услуга? — попита тихо Ноел.
— Стига да мога.
— Обадете се в хотел „Лафайет“. Питайте ги — тя се поколеба, — питайте ги има ли някакви съобщения за мен.
— Много съм зает, но…
Ноел силно стисна ръката му.
— Моля ви. Важно е. Годеникът ми се опитва да се свърже с мен.
Той се засмя.
— Не мога да го упрекна. Добре. Ще се постарая — обеща лекарят. — А сега поспете.
— След като ми се обадите.
Той си тръгна, а Ноел лежеше и чакаше. Разбира се, че Лари се е опитвал да се свърже с нея. Станало е някакво ужасно недоразумение. Той ще й обясни и отново всичко ще бъде наред. Израел Кац се върна след два часа. Приближи се до леглото й с един куфар.
— Донесох ви дрехите. Ходих до хотела ви — обясни той.
Ноел вдигна поглед към него и лекарят видя как лицето й се напрегна.
— Съжалявам — промълви той смутено. — Няма никакви съобщения.
Ноел дълго го гледа, после обърна лице към стената. Очите й бяха сухи.
След два дни я изписаха от болницата. Израел Кац дойде да се сбогува с нея.
— Имаш ли къде да отидеш? — попита я той. — А работа?
Ноел поклати глава.
— Какво работиш?
— Манекенка съм.
— Може би ще ти помогна.
Тя си спомни шофьора на таксито и мадам Дели.
— Нямам нужда от помощ.
Израел Кац написа на листче едно име.
— Ако промениш решението си, иди там. Това е малка модна къща. Собственичката ми е леля. Ще поговоря с нея за теб. Имаш ли пари?
Тя не отговори.
— Ето вземи! — Извади от джоба си няколко банкноти и й ги подаде. — Съжалявам, че нямам повече, но стажант-лекарите не получават много.
— Благодаря — продума Ноел.
Тя седна в малко кафене и докато отпиваше от кафето си, се опита да реши как отново да започне разбития си живот. Знаеше, че трябва да живее, защото имаше причина за това. Изпълваше я дълбока изгаряща омраза, която бе унищожила всичко друго у нея. Беше като феникс отмъстител, роден от пепелта на чувствата, които Лари Дъглас бе убил у нея. Нямаше да се успокои, докато не го унищожи. Не знаеше как или кога, но бе сигурна, че един ден ще успее.
Сега й трябваха работа и квартира. Ноел отвори чантата си и извади листчето, което лекарят й беше дал. Гледа го известно време и се престраши. Следобед отиде при лелята на Израел Кац и получи работа като манекенка в малка, второразрядна модна къща на улица „Бурсо“.
Лелята на Израел Кац се оказа сивокоса жена на средна възраст с лице на харпия и душа на ангел. Отнасяше се майчински към всичките си момичета и те я обожаваха. Казваше се мадам Роз. Даде на Ноел аванс от заплатата и й намери апартаментче близо до салона. Докато подреждаше багажа си, Ноел най- напред окачи булчинската рокля на гардероба, така че тя да бъде първото нещо, което да вижда сутрин, и последното, което да вижда вечер, преди да легне.
Разбра, че е бременна, още преди да има някакви видими признаци, преди да си е правила изследвания,
