питаше дали животът й ще се промени, ако избухне война. Знаеше, че има нещо, което трябва да промени, и беше твърдо решена да го направи колкото е възможно по-скоро, Ужасно искаше да разбере какво ще почувства в обятията на мъж, който я люби. Желаеше го не само поради физическите си нужди, но и като важно и прекрасно преживяване, каквото не беше изпитвала. Боже Господи, ами ако я прегази кола и при аутопсията открият, че е девствена? Не, трябваше да предприеме нещо. И то веднага.
Внимателно огледа заведението, ала не откри оня, когото търсеше. Когато подир час Рон Питърсън влезе там заедно с Джийн-Ан, Катерин почувства, че тялото й пламва, а сърцето й затуптява силно. Извърна се, когато минаха край нея, но с крайчеца на окото си видя, че седнаха в сепарето на Рон. Из залата висяха големи табели: „Опитайте нашата Наслада за влюбени“, „Опитайте тройния малц“.
Катерин пое дълбоко дъх и се отправи към сепарето. Рон Питърсън изучаваше листа с менюто и се чудеше какво да избере.
— Не знам какво искам!
— Гладен ли си? — попита го Джийн-Ан.
— Умирам от глад.
— Тогава опитай това!
Изненадани, и двамата вдигнаха погледи. Пред сепарето стоеше Катерин. Тя подаде на Рон Питърсън прегъната бележка, обърна се и се върна на касата.
Рон разгъна бележката, погледна я и избухна в смях. Джийн-Ан студено го наблюдаваше.
— Шегата интимна ли е, или можещ да я споделиш и с други?
— Интимна — ухили се Рон и пъхна бележката в джоба си.
Малко след това Рон и Джийн-Ан си тръгнаха, Рон не каза нищо, докато плащаше сметката, но хвърли на Катерин дълъг преценяващ поглед, усмихна се и излезе под ръка с Джийн-Ан. Катерин гледаше след тях и се чувстваше идиотски. Не умееше дори да му се пусне както трябва.
Когато смяната й свърши, тя облече палтото си, пожела лека нощ на колежката си и излезе навън. Беше топла есенна вечер. Откъм езерото полъхваше прохладен ветрец. Небето приличаше на пурпурно кадифе с нежни, далечни и недостижими звезди. Беше идеална вечер за… какво? Наум Катерин започна да изрежда като по списък:
„Мога да се прибера и да си измия косата. Мога да ида в библиотеката и да уча за изпита по латински утре.
Мога да ида на кино.
Мога да се скрия в храстите и да изнасиля първия срещнат моряк.
Мога да помоля да ме приемат в психиатрията. В психиатрията“ — реши тя.
Отправи се към библиотеката, но зад стълба на лампата изскочи една фигура.
— Здравей, Кати! Накъде си тръгнала?
Рон Питърсън й се усмихваше; сърцето й започна да бие, още малко, и щеше да изхвръкне от гърдите й. Тя сякаш го наблюдаваше как отлита, как тупти във въздуха. Почувства, че Рон втренчено я зяпа. Нищо чудно. Нима познава друго момиче, което да умее този номер със сърцето? Ужасно й се искаше да се среше, да оправи грима си, да провери ръба на чорапите си, но се опита да не издава вълнението си. Правило номер едно — запази спокойствие!
— Накъде си тръгнала?
Дали да му каже за списъка? За Бога, не! Ще я вземе за побъркана. Това беше големият й шанс и не биваше да го изпуска. Погледна го, а очите й бяха топли и приканващи като на Каръл Ломбард в „Нищо свято“.
— Нямам специални планове — предразполагащо отвърна тя.
Рон я изучаваше, все още несигурен — някакъв първичен инстинкт го караше да бъде предпазлив.
— А би ли искала нещо по-специално? — попита той.
Това беше то. Предложението. Мигът, от който нямаше връщане назад.
— Само кажи, и съм твоя — рече тя и вътрешно настръхна.
Звучеше толкова просташки. Никой не казва: „Кажи, и съм твоя“, освен в долнопробните романи на Фани Хърст. Той ще се обърне и ще си тръгне отвратен. Но Рон не си тръгна. Невероятно — усмихна се, хвана я за ръката и рече:
— Да вървим.
Слисана, Катерин тръгна редом с него. Беше толкова просто. Отиваше да се чука. Вътрешно започна да трепери. Щом той открие, че е девствена, с нея беше свършено. А какво щеше да говори с него, когато са в леглото? Дали хората бъбрят, докато го правят, или чакат да свърши? Не искаше да се изложи, но нямаше представа за правилата на играта.
— Вечеряла ли си? — попита я Рон.
— Вечеряла ли?
Тя го зяпаше, опитвайки се да мисли. Трябваше ли да е вечеряла? Ако кажеше „да“, той можеше да я заведе направо в леглото и да се свърши с това.
— Не — бързо отвърна, — не съм вечеряла.
„О, Боже, защо ли казах това? Провалих всичко.“ Но Рон не изглеждаше притеснен.
— Добре. Обичаш ли китайската кухня?
— Обожавам я.
Мразеше я, но Бог ще й прости една дребна опашата лъжа в най-великата нощ през живота й.
— Има едно добро китайско заведение в Естес. „Лъм Фонг“. Знаеш ли го?
Не, но нямаше да го забрави, докато е жива.
„— Какво прави вечерта, когато изгуби девствеността си?
— О, първо бях в «Лъм Фонг» и ядох китайски специалитети с Рон Питърсън.
— Вкусно ли беше?
— Разбира се. Но нали знаеш китайската кухня! След един час отново имах сексуални желания.“
Стигнаха до колата му — кафява с гюрук. Рон й отвори вратата и Катерин седна на мястото, където бяха седели всички момичета, на които завиждаше. Рон беше очарователен, красив, първокласен спортист. И сексуален маниак. Ставаше за заглавие на филм. „Сексуалният маниак и девственицата“. Може би трябваше да настоява за по-хубав ресторант — като „Ханричи“ в Луп и тогава Рон щеше да си каже: „Ето това е момичето, което бих искал да заведа вкъщи при майка си.“
— Какво си се замислила? — попита той.
О, страхотен е! Добре де, какво, като не е най-остроумният събеседник на света? Нали не е тръгнала с него за това? Ласкаво го погледна.
— Просто си мислех за теб.
И се сгуши до него. Той се ухили:
— Наистина беше успяла да ме заблудиш, Кати.
— Така ли?
— Смятах те за доста сдържана — искам да кажа, мислех, че не се интересуваш от мъже.
„Думата, която търсиш, е лесбийка“ — помисли си Катерин, но на глас каза:
— Просто съм по-придирчива към времето и мястото.
— Радвам се, че си избрала мен.
— Аз също.
Така си беше. Наистина. Беше сигурна, че Рон го бива в леглото. Изпробван и одобрен от всички похотливи студентки в радиус от сто и петдесет мили. Щеше да бъде унизително, ако първото й сексуално преживяване беше с някой неопитен като нея. А Рон имаше майсторско свидетелство. След тази нощ вече нямаше да нарича себе си „Света Катерина“. Вместо това може би щеше да се прочуе като „Катерина Велика“. И този път вече щеше да знае какво означава „Велика“. Ще бъде фантастична в леглото. Номерът беше да не се паникьосва. Скоро щяха да й се случат всички прекрасни неща, написани в малките зелени книжки, които криеше от майка си и баща си. Тялото й щеше да се превърне в инструмент, изпълнен с прелестна музика. О, тя знаеше, че първия път малко ще я заболи — винаги е така. Но ще внимава Рон да не разбере. Ще прави движения с ханша си, защото мъжете не обичат, когато жената просто лежи неподвижна. А щом Рон проникне в нея, ще прехапе устни, за да потули болката, и ще я прикрие със сексуален стон.
