покаже града, да го запознае с приятелите си и с Бил Фрейзър. Не беше получила отговор на последните две писма. Разтревожена, телефонира на чичо си в Омаха. Той вдигна телефона.
— Кати! Тъкмо щях да ти се обадя.
Сърцето на Катерин се сви.
— Как е татко?
Кратка пауза.
— Получи удар. Исках да ти се обадя, но баща ти ме помоли да почакам, докато се почувства по- добре.
Катерин стискаше слушалката.
— По-добре ли е?
— Боя се, че не, Кати — каза чичо й. — Парализиран е.
— Веднага тръгвам — рече Катерин.
Отиде да уведоми Бил Фрейзър.
— Съжалявам — каза той. — Мога ли да помогна с нещо?
— Не знам. Искам веднага да замина при него, Бил.
— Разбира се. — Той вдигна телефона.
Шофьорът му закара Катерин до жилището й, тя метна някакви дрехи в куфара си, после той я откара на летището. Фрейзър й беше уредил резервация за самолета.
Лелята и чичото на Катерин я чакаха на летището в Омаха и само един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че е закъсняла. До погребалното бюро пътуваха в мълчание. Катерин не можеше да изрази обзелото я чувство на невъзвратима загуба и самотност. Част от нея беше умряла, нещо си беше отишло завинаги. Въведоха я в малък параклис. Тялото на баща й, облечен в най-хубавия му костюм, почиваше в прост ковчег. Времето го беше смалило, сякаш плътта му се бе износила от допира с живота. Чичото й подаде личните вещи на баща й — съкровища, събирани цял живот: петдесет долара, няколко стари снимки, няколко разписки, един часовник, един потъмнял сребърен нож за разрязване на хартия и всичките й писма до него — старателно завързани с връвчица и разръфани от четене. Жалко наследство, останало след един човек. Сърцето на Катерин се късаше заради баща й. Мечтите му бяха толкова големи, а успехите му — толкова нищожни. Спомняше си го бодър и жизнен, когато беше малка, а той се връщаше от път с пълен джоб пари и отрупани с подаръци ръце. Припомни си чудесните му изобретения, на които все не достигаше нещо. Не беше много, но само тези спомени й бяха останали от него. Катерин имаше да му каже толкова неща, изведнъж искаше да направи толкова за него, но вече беше късно.
Погребаха баща й в малките гробища до черквата. Катерин смяташе да прекара нощта при леля си и чичо си и на другия ден да вземе влака. Но изведнъж почувства, че не би могла да остане и миг повече, обади се на летището и резервира място за следващия самолет за Вашингтон. Бил Фрейзър я чакаше на летището и присъствието му като че беше съвсем естествено. Естествено беше да се погрижи за нея, когато тя имаше нужда от него.
Заведе я на вечеря в една странноприемница във Вирджиния, тя започна да му разказва за баща си. Насред една забавна история се разплака, но странно — не изпитваше стеснение от Бил Фрейзър.
Той й предложи да си вземе отпуска, но тя предпочиташе да бъде заета с работа, да мисли за нещо друго, а не за смъртта на баща си. Стана й навик да вечеря един-два пъти седмично с Фрейзър. Той й беше станал още по-близък.
Случи се без предварително паниране или обмисляне. Работиха до късно. Катерин проверяваше някакви документи и почувства, че Бил Фрейзър стои зад гърба й. Пръстите му я докоснаха по шията — бавно и гальовно.
— Катерин…
Тя се обърна и се оказа в обятията му. Сякаш вече се бяха целували хиляди пъти, сякаш това беше и миналото, и бъдещето й, всичко си бе в реда на нещата.
„Толкова е просто — мислеше си Катерин. — Било е толкова просто, но не съм знаела.“
— Вземи си палтото, любима — каза Бил Фрейзър, — отиваме у дома.
В колата седяха притиснати, ръката на Фрейзър нежно и покровителствено я обгръщаше. Никога не беше изпитвала такова щастие. Беше сигурна, че е влюбена в него, нямаше значение дали той я обича. Бил я харесваше и на нея това й стигаше. Припомни си за Рон Питърсън и потръпна.
— Има ли нещо? — попита Фрейзър.
Катерин си спомни мотелската стая с мръсното напукано огледало. Погледна силното интелигентно лице на мъжа, който я прегръщаше.
— Вече не — благодарна отговори тя и преглътна. — Трябва да ти кажа нещо. Девствена съм.
Фрейзър се усмихна и учуден поклати глава.
— Невероятно. Как така попаднах на единствената девственица във Вашингтон?
— Опитвах се да поправя нещата — искрено рече Катерин, — но просто не се получи.
— Това ме радва — каза Фрейзър.
— Значи, нямаш нищо против?
Лицето му отново светна в шеговита усмивка.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът?
— Да, разбира се!
— Прекалено се тревожиш за това.
— Да, разбира се!
— Номерът е да се отпуснеш.
Тя мило поклати глава.
— Не, скъпи, номерът е да си влюбен.
След половин час колата спря пред неговия дом. Фрейзър я покани в библиотеката.
— Искаш ли да пийнеш нещо?
Тя го погледна.
— Хайде да се качим горе.
Той я прегърна и силно я целуна. Катерин страстно се притисна до него, сякаш искаше да го погълне в себе си. „Ако тази нощ нещо се обърка, ще се самоубия. Наистина ще се самоубия“ — мислеше си тя.
— Хайде — каза той и я хвана за ръката.
Спалнята на Бил Фрейзър беше голяма стая, където си личеше, че живее сам мъж, с висок испански скрин до едната стена. В другия край имаше ниша с камина и маса за закуска пред нея. До едната стена имаше голямо двойно легло. Отляво бяха банята и стаята дрешник.
— Сигурна ли си, че не искаш да пийнеш нещо? — попита Фрейзър.
— Не ми е нужно.
Той отново я прегърна и целуна. Катерин почувства, че е възбуден, и приятна топлина заля тялото й.
— Ще се върна — рече Бил.
Катерин го гледаше как излиза от стаята. Беше най-хубавият, най-прекрасният мъж, когото познаваше. Седеше и мислеше за него и изведнъж разбра защо той е излязъл. Даваше й възможност да се съблече сама, за да не изпитва неудобство. Бързо започна да сваля дрехите си. След минута погледна голото си тяло и си рече: „Сбогом, света Катерино.“ Отиде до леглото и се пъхна между чаршафите.
Фрейзър влезе, облечен в халат от копринено моаре с цвят на боровинки. Приближи се до леглото, взрян в нея. Черната й коса се беше разпиляла по бялата възглавница, красивото й лице се открояваше. Беше още по-развълнуван, защото знаеше, че всичко е станало от само себе си.
Той смъкна халата и легна до нея. Изведнъж Катерин се сепна.
— Аз нямам нищо — каза тя. — Мислиш ли, че ще забременея?
— Да се надяваме.
Тя озадачено го погледна и отвори уста да попита какво има предвид, но той я затвори с устните си. Ръцете му се движеха по тялото й, нежно го изучаваха, тя забрави всичко освен това, което ставаше с нея. Съзнанието й се съсредоточи в една точка, тя чувстваше как Бил се опитва да проникне в нея, твърдо, пулсиращо, насилващо — миг на остра, неочаквана болка, после чуждото тяло започна да потъва все по-
