хапещия студ. Изведнъж до нея изникна мъж в дъждобран и широкопола шапка. Трябваха й няколко мига, за да го познае. И той като леля си изглеждаше по-стар, но промяната беше много по-дълбока. Той излъчваше нещо властно и силно, което по-рано не притежаваше. Беше отслабнал, очите му бяха хлътнали, като че ли не беше спал няколко дни. Ноел забеляза, че също не носи жълтата еврейска звезда.
— Хайде да се скрием от дъжда — каза Израел Кац.
Хвана я за ръката и я вкара в кафенето. Вътре имаше половин дузина посетители, само французи. Израел отведе Ноел на маса в дъното.
— Искаш ли да пиеш нещо? — попита той.
— Не, благодаря.
Кац свали шапката, която беше съвсем мокра, и Ноел разгледа лицето му. Веднага разбра, че няма да й иска пари. Той я наблюдаваше.
— Все още си красива, Ноел — тихо промълви Кац. — Гледал съм всичките ти филми и пиеси. Ти си голяма актриса.
— Защо не дойде да ме видиш зад кулисите?
Израел се поколеба, после се усмихна.
— Не исках да те поставям в неудобно положение.
Няколко мига Ноел го гледаше, не можеше да разбере какво има предвид. За нея „евреи“ беше просто дума, която се появяваше от време на време във вестниците, но не означаваше нищо, ала какво ли беше да живееш с нея, да бъдеш евреин в страна, заклела се да те премахне, да те унищожи, особено когато това е родината ти.
— Сама избирам приятелите си — отговори Ноел. — Никой не може да ми нарежда с кого да се срещам.
Израел се усмихна с горчивина.
— Не хаби смелостта си напразно — посъветва я той. — Използвай я, където може да помогнеш.
— Разкажи ми за себе си.
Кац сви рамене.
— Не водя бляскав живот. Станах хирург. Учих при доктор Анжибуст. Чувала ли си за него?
— Не.
— Той е много голям сърдечен хирург. Бях негово протеже. После нацистите ми отнеха правото да практикувам. — Кац вдигна красиво изваяните си ръце и започна да ги разглежда, като че ли бяха чужди. — Така станах дърводелец.
Тя се вторачи в него, после попита:
— Това ли е всичко?
— Разбира се — изненадан отвърна Израел. — Защо?
Ноел отхвърли мисълта, която се въртеше в подсъзнанието й.
— Нищо. Защо искаше да ме видиш?
Той се наведе към нея и снижи глас.
— За да те помоля за една услуга. Един приятел…
В този миг вратата се отвори и четирима германски войници влязоха в бистрото. Водеше ги ефрейтор, който извика:
— Внимание! Проверка на документите за самоличност.
Израел Кац настръхна, сякаш надяна маска. Ноел видя как мушна дясната си ръка в джоба на дъждобрана. Хвърли поглед към тясното коридорче, което водеше към задния изход, но един от войниците вече го беше преградил. Тихо, но настоятелно Израел каза:
— Махни се от мен. Бързо излез навън.
— Защо? — поиска да знае Ноел.
Германците проверяваха документите на посетителите, седнали до изхода.
— Не задавай въпроси — нареди й той. — Просто тръгвай.
За миг Ноел се поколеба, после стана и се отправи към вратата. Войниците се насочваха към съседната маса. Израел бутна стола назад, за да си освободи място за действие. Това привлече вниманието на двама от войниците. Те се приближиха към него.
— Документите за самоличност.
Някак си Ноел разбра, че войниците търсят Израел, че той ще се опита да избяга и те ще го убият. Нямаше никакъв шанс.
Обърна се към него и викна:
— Франсоа! Ще закъснеем за театъра. Плати сметката и да вървим.
Войниците изненадани я погледнаха. Ноел тръгна обратно към масата. Ефрейтор Шулц застана пред нея. Беше русо двадесетгодишно момче с розови бузи.
— Този мъж с вас ли е, госпожице? — попита той.
— Разбира се! Нямате ли друга работа, та тормозите почтените френски граждани? — ядосано запита Ноел.
— Съжалявам, уважаема фройлайн, но…
— Не съм ви уважаема фройлайн! — сопна се Ноел. — Аз съм Ноел Паж. Аз съм звездата на театър „Вариете“, а този мъж ми е колега. Днес ще вечерям с моя добър приятел генерал Ханс Шайдер и когато му разкажа за вашето държание, той ще побеснее!
В очите на ефрейтора проблесна някакъв спомен, но Ноел не разбра дали се е сетил коя е, или се е уплашил от генерал Шайдер.
— Съжалявам, фройлайн — заекна той, — разбира се, че ви познавам. — Обърна се към Израел Кац, който седеше мълчалив с ръка в джоба на палтото си. — Но не познавам този господин.
— Щяхте да го познавате, ако ходехте понякога на театър, варвари такива — рече Ноел с язвително презрение. — Арестувани ли сме, или можем да си вървим?
Младият ефрейтор съзнаваше, че всички очи са насочени към него. Трябваше да вземе незабавно решение.
— Разбира се, че фройлайн и нейният приятел не са арестувани — отговори той. — Извинявам се, ако съм ви притеснил. Аз…
Израел Кац погледна войника и рече хладнокръвно:
— Навън вали, ефрейтор. Някой от вашите хора може ли да ни извика такси?
— Разбира се. Веднага.
Израел се качи с Ноел в таксито, а ефрейторът стоеше и гледаше как то потегля. Когато таксито спря на един светофар след три пресечки, Израел отвори вратата, стисна ръката на Ноел и изчезна в нощта, без да промълви и дума.
В седем часа вечерта Ноел влезе в гримьорната си в театъра, вътре я чакаха двама мъже. Единият беше младият немски ефрейтор от бистрото. Другият беше в цивилно облекло. Беше голобрад албинос с розови очи и приличаше на неоформено бебе. Беше прехвърлил тридесетте, лицето му беше кръгло като месечина. Гласът му беше тънък и почти смешно женствен, но в него имаше нещо неизразимо — убийствено и смразяващо.
— Госпожица Ноел Паж?
— Да.
— Аз съм полковник Курт Мюлер от Гестапо. Мисля, че познавате ефрейтор Шулц.
Ноел се обърна с безразличие към ефрейтора.
— Не, не мисля, че се познаваме.
— Днес следобед в кафенето — услужливо каза ефрейторът.
Ноел се обърна към Мюлер:
— Запознавам се с толкова много хора.
Полковникът кимна.
— Щом имате толкова приятели, сигурно ви е трудно да запомните всички, фройлайн.
Тя кимна.
— Точно така.
— Например този приятел, с когото сте били днес следобед. — Той млъкна, наблюдавайки очите на
