искаше само да бъде лоялен.
— Уверявам ви, господин Демирис, исках само да…
— Сигурен съм, смятате, че го правите в мой интерес. Грешите. Има ли нещо друго?
— Не, няма.
Метаксас се обърна и избяга.
Константин Демирис се облегна на стола и вдигна невиждащи очи към тавана.
В девет часа на другата сутрин Пол Метаксас получи нареждане да се яви в мините на Демирис в Конго. Десет дни трябваше да превозва оборудване от Бразавил до мината. В сряда сутринта при третия полет самолетът се разби в гъстата зелена джунгла. Не бяха открити следи нито от трупа на Метаксас, нито от самолета.
Две седмици, след като изписаха Катерин от болницата, Лари дойде да я види. Беше събота вечер. Катерин си приготвяше омлет в кухнята. Затова не чу отварянето на външната врата и не усети присъствието на Лари, докато не се обърна и не го видя на прага. Неволно подскочи. Мъжът й рече:
— Извинявай, че те изплаших. Просто минах да видя как си.
Катерин усети, че сърцето й бие по-бързо, и се презря, задето Лари още й действа така.
— Добре съм. — Обърна се и извади омлета от тигана.
— Мирише на хубаво — каза Лари. — Нямах време да вечерям. Ако няма да те затрудни много, ще ми направиш ли и на мен един?
Тя го изгледа, после сви рамене.
Приготви му вечеря, но присъствието му я разстрои толкова много, че не можа да хапне и залък. Той й разказваше за полета, който току-що беше извършил, и някакъв забавен анекдот за един от приятелите на Демирис. Беше старият Лари — сърдечен, очарователен и завладяващ, сякаш между тях не се бе случило нищо лошо, сякаш не беше разбил съвместния им живот.
След вечеря й помогна да измие и да изсуши съдовете. Стоеше до нея край умивалника и близостта му пораждаше у Катерин силен физически копнеж. Колко време беше минало? Дори мисълта за това й беше непоносима.
— Наистина ми беше много приятно — каза Лари с момчешката си усмивка — Благодаря, Кати.
И с това приключи — мислеше си Катерин.
След три дни телефонът иззвъня — Лари се обаждаше от Мадрид, за да й каже, че се връща, й я питаше дали ще вечеря с него същата вечер. Катерин стискаше телефонната слушалка и го слушаше колко приветливо и непринудено говори.
— Довечера съм свободна — каза тя.
Вечеряха в Турколимано, Пирея. Катерин почти не докосна храната. Присъствието на Лари твърде болезнено й напомняше други ресторанти, в които бяха вечеряли заедно, редица вълнуващи вечери в отдавна мъртвото минало, любовта, която щеше да стигне и на двамата за цял живот.
— Ти не ядеш, Кати. Искаш ли да ти поръчам нещо друго? — загрижено я попита той.
— Обядвах късно — излъга Катерин.
„Сигурно няма да ме покани друг път, но и да ме покани, ще откажа“ — мислеше си тя.
След няколко дни Лари й се обади и двамата вечеряха в чудесен ресторант в потайните лабиринти около площад „Синтагма“. Казваше се „Старото палмово дърво“ и в него се влизаше през дълъг прохладен пасаж, пред който растеше палма. Вечеряха отлично и пиха „Хима“ — леко сухо гръцко вино. Лари беше страшно забавен.
Следващата неделя я покани да дойде със самолета до Виена. Вечеряха в хотел „Захер“ и се върнаха в Атина същата вечер. Вечерта наистина беше прекрасна — с вино, музика, запалени свещи, но Катерин изпитваше мрачното чувство, че тя не й принадлежи, че е предназначена за онази, другата Катерин Дъглас, която отдавна беше умряла и забравена. Когато се прибраха в жилището, тя рече:
— Благодаря, Лари, беше прекрасен ден.
Той се приближи към нея, прегърна я и понечи да я целуне. Катерин се дръпна, тялото й се скова, обхвана я внезапна паника.
— Не — промълви тя.
— Кати…
— Не!
Той кимна.
— Добре. Разбирам.
Катерин трепереше цялата.
— Нима?
— Знам, че се държах много лошо — промълви Лари. — Ако ми дадеш възможност, бих искал да си оправим отношенията, Кати.
„Господи“ — рече си тя. Стисна устни, за да не заплаче, и поклати глава. Очите й блестяха от сълзи.
— Твърде късно е — прошепна Катерин.
И остана загледана във вратата след него.
През седмицата Лари отново й се обади. Изпрати й цветя с малка бележка, а след това миниатюрни птички от различни страни, до които пътуваше със самолета. Очевидно беше положил доста усилия, защото разнообразието беше удивително — птичките бяха от порцелан, от нефрит, от тиково дърво и Катерин беше трогната, че той не е забравил за тази нейна страст.
Един ден телефонът иззвъня и тя чу гласа на Лари:
— Хей, намерих един гръцки ресторант с най-добрата китайска кухня извън Пекин.
Тя се разсмя и отвърна:
— Нямам търпение да я опитам.
Тогава всъщност всичко започна отначало. Бавно, внимателно, колебливо, но все пак беше едно начало. Лари не се опитваше да я целува, нито пък тя щеше да му го позволи, защото знаеше, че ако се остави на чувствата си, ако искрено се отдаде на този мъж, когото обича, а той отново я предаде, с нея е свършено. Веднъж завинаги. И така вечеряше, смееше се с него, но през цялото време вътрешно се сдържаше, беше нащрек — неуязвена и неуязвима, безразлична и недосегаема.
Бяха заедно почти всяка вечер. Понякога Катерин приготвяше вечеря вкъщи, друг път Лари я извеждаше. Веднъж тя спомена жената, за която й беше казал, че обича, и той отсече:
— С това е свършено.
Катерин не заговори никога повече за нея. Непрекъснато търсеше признаци, че Лари се среща с друга жена, но не ги намираше. Вниманието му беше насочено изцяло към нея, без той да бъде настойчив или взискателен. Сякаш изкупваше миналите си грехове.
И все пак дълбоко в себе си Катерин признаваше, че има още нещо. Май наистина го привличаше като жена. Вечер заставаше гола пред огледалото, изучаваше отражението си и се питаше с какво. Лицето й не беше зле — лице на някога хубаво момиче, преживяло мъка, с тъга в сериозните сиви очи, които я гледаха втренчено. Кожата й беше малко посърнала, брадичката й беше отпусната повече, отколкото трябва, но тя не откриваше в тялото си нищо, което да не може да се оправи с диета и масаж. Спомни си, че последния път, когато се е замисляла за това, си е прерязала вените. Потръпна. „Дяволите да го вземат Лари — предизвикателно си помисли тя. — Ако наистина ме иска, да ме приеме такава, каквато съм!“
Бяха ходили на гости и Лари я изпрати в четири часа сутринта.
Прекараха прекрасно. Катерин беше с нова рокля и изглеждаше доста привлекателна, хората се смееха на остроумията й и Лари се гордееше с нея. Когато влязоха в апартамента, Катерин посегна към ключа на лампата. Лари я хвана за ръката и рече:
— Почакай. По-лесно ми е да ти го кажа в тъмното.
Беше до нея, не я докосваше, но тя усещаше физическите вълни на привличането.
— Обичам те, Кати. Всъщност никога не съм обичал друга. Дай ми още една възможност.
