Запали светлината и я погледна. Тя стоеше вцепенена и изплашена, на ръба на паниката.

— Разбирам, може би още не си готова за това, но защо да не започнем бавно. — Той се усмихна с милата си момчешка усмивка. — Нека започнем, като се държим за ръка.

Посегна и я хвана за ръката. Катерин го привлече към себе и се целунаха. Устните му бяха нежни, деликатни и внимателни, нейните — настойчиви и обезумели от копнежа, трупан през дългите самотни месеци. Любиха се, сякаш изобщо не беше минало толкова време, сякаш още караха медения си месец. Но имаше и нещо повече. Страстта им беше все така силна и неутолима, ала освен нея имаха общите преживявания, съзнанието, че този път всичко ще бъде наред и няма да се нараняват взаимно.

— Какво ще кажеш да заминем за втори меден месец? — попита я Лари.

— Да, любими. Ще можем ли?

— Разбира се. Имам да взимам отпуска. Ще тръгнем в събота. Знам едно великолепно място. Нарича се Янина.

20.

НОЕЛ И КАТЕРИН

Атина, 1946 година

До Янина пътуваха десет часа с кола. На Катерин пейзажът й изглеждаше почти библейски, сякаш от друго столетие. Минаха покрай Егейско море, покрай малки белосани къщурки с кръстове на покривите и безкрайни овощни градини — лимони, череши, ябълки и портокали. Всяка педя земя беше терасирана и обработена. Прозорците и покривите на къщите бяха боядисани в яркосиньо сякаш напук на тежкия живот, изтръгнат с много усилия от каменистата почва. По стръмните склонове на планината бяха избуяли високи красиви кипариси.

— Погледни, Лари, нали са красиви! — възкликна Катерин.

— Не и за гърците — отвърна той.

— Какво искаш да кажеш? — погледна го тя.

— За тях те са лоша поличба. Обикновено ги засаждат на гробищата.

Минаха покрай множество плашила, направени съвсем надве-натри.

— Тук гаргите сигурно са много лековерни — смееше се Катерин.

Пътуваха през селца с невъзможни названия — Месолонги, Агелкастрон, Етоликон и Амфилохия.

Късно следобед стигнаха село Рион, което полегато се спускаше към река Рио. Тук трябваше да се качат на ферибот за Янина. След пет минути вече плаваха към Ипирос и Янина.

Седнаха на пейка на горната палуба. В далечината пред тях от следобедната мараня изникна сушата. На Катерин й се стори пуста и злокобна. Имаше праисторически вид, сякаш беше създадена за гръцките богове и простосмъртните бяха нежелани натрапници. Докато се приближаваха към брега, тя видя, че дъното е осеяно с остри скали. Злокобната планина беше наранена и разцепена там, където човекът беше издълбал път в нея. Подир двадесет и пет минути фериботът пристигна в малкото пристанище на Ипирос, не след дълго Катерин и Лари вече пътуваха нагоре из планината на Янина.

Катерин четеше на Лари пътеводителя:

— Разположена високо в планината Пинд, в дълбока котловина, оградена от стръмни алпийски зъбери, отдалеч Янина прилича на двуглав орел, сграбчил в ноктите си бездънното езеро Памвотис. Екскурзионни корабчета прекарват пътниците по тъмнозелените води до острова в средата на езерото и до отсрещния бряг.

— Звучи прекрасно — рече Лари.

Пристигнаха късно следобед и спряха направо пред хотела, стара, добре запазена сграда на хълм над града с множество бунгала, пръснати из градината. Един старец в униформа излезе да ги посрещне, видя щастливите им лица и рече:

— Младоженци.

Катерин погледна Лари и се усмихна.

— Как познахте?

— Винаги си личи — заяви старецът.

Отведе ги във фоайето, където се регистрираха, а после в бунгалото. В него имаше дневна, спалня, баня, кухня и голяма, покрита с мозайка тераса. Над върховете се разкриваше великолепна гледка към селото и езерото долу — тъмно и мрачно. Беше невероятно красиво — като на пощенска картичка.

— Не е много, но всичко е твое — усмихна се Лари.

— Приемам! — възкликна Катерин.

— Щастлива ли си?

Тя кимна.

— Не помня да съм била по-щастлива. — Приближи се до него и го прегърна пламенно. — Никога не ме пускай — пошепна Катерин.

Силните му ръце я притиснаха.

— Няма — обеща той.

Докато Катерин подреждаше багажа, Лари отиде във фоайето да поговори с администратора.

— Какво може да се прави тук? — попита той.

— Всичко — гордо отвърна администраторът. — В хотела имаме минерални бани. В околностите има условия за туризъм, за риболов, за плуване и гребане.

— Каква е дълбочината на езерото? — нехайно попита Лари.

Администраторът повдигна рамене.

— Никой не знае, сър. Езерото е с вулканичен произход и е бездънно.

Лари замислен кимна.

— А пещерите?

— Пещерите на Перама ли? Те са само на няколко километра оттук.

— Изследвани ли са?

— Някои от тях да, някои още са затворени.

— Ясно.

— Ако обичате да се катерите по планините, бих ви препоръчал връх Цумерка. Стига мисис Дъглас да не се бои от височината.

— Не — усмихна се Лари. — Тя е опитна планинарка.

— В такъв случай ще й хареса. Имате късмет с времето. Очаквахме мелтеми, но ни се размина.

— Какво е мелтеми? — попита Лари.

— Ужасен вятър, северняк. Нещо като вашия ураган. Задуха ли, никой не излиза навън. В Атина дори на океанските лайнери се забранява да излизат от пристанището.

— Радвам се, че ни се е разминало — рече Лари.

Лари се върна в бунгалото и предложи на Катерин да отидат да вечерят в селото. Тръгнаха по стръмната камениста пътека, която се спускаше към селото. Янина имаше една главна улица — „Крал Георг“, и две-три по-малки, успоредни на нея. От тези улици към къщите водеше лабиринт от черни пътища. Сградите бяха стари и порутени, иззидани от камъни, докарани с каруци от планината.

Главната улица беше разделена по средата с въжета, така че колите минаваха от лявата страна, а пешеходците — от дясната.

— Трябва да опитат тоя номер и на Пенсилвания Авеню — рече Катерин.

При градския площад имаше чудесен парк и в средата му висока кула с голям осветен часовник. Към езерото водеше улица с чинари от двете страни. Катерин имаше чувството, че всички улици водят към водата. Изпитваше някакъв страх от езерото. В него имаше нещо странно и зловещо. Навсякъде покрай брега растяха високи тръстики, които приличаха на алчни пръсти, посегнали да сграбчат някого.

Катерин и Лари се разходиха из живописната търговска част с магазини, наредени един до друг. До бижутерския магазин имаше хлебарница, до нея — месарница, до нея — таверна, после обущарница. Пред бръснарницата стояха хлапетии и мълчаливо наблюдаваха как бръснат един клиент. Катерин си помисли, че не е виждала по-красиви деца.

Вы читаете Отвъд полунощ
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату