— Благодаря, госпожо Коста. Това е чудесно. Сигурно ще й се обадя още следобед.
— През деня е на работа. Ще се прибере в шест часа.
— Сега колко е?
— Нямам часовник.
— Там на стената има голям часовник. Колко показва?
— Трудно ми е да го видя. Чак в дъното на залата е.
— Колко според вас е разстоянието оттук до часовника?
— Около… двадесет метра.
— Десет, госпожо Каста. Нямам повече въпроси.
Беше петият ден на процеса. Ампутираният крак на доктор Израел Кац отново го болеше. Когато оперираше, той можеше да стои с часове прав на протезата, без да изпитва болка. Но сега без напрегнатото съсредоточаване, което да поглъща вниманието му, окончанията на нервите изпращаха запомнени сигнали от крайника, който липсваше. Кац се размърда неспокойно на стола, за да облекчи напрежението в бедрото си. Откакто беше в Атина, се опитваше всеки ден да се срещне с Ноел, но безуспешно. Разговаря с Наполеон Котас и адвокатът му обясни, че Ноел е много разстроена, за да се среща със стари приятели, и че е по-добре той да изчака края на делото. Израел Кац помоли да й предаде, че е дошъл да й помогне с каквото може, но не беше сигурен, че тя е получила съобщението. Седеше в залата ден след ден с надеждата, че Ноел ще погледне към него, ала тя изобщо не поглеждаше към залата.
Дължеше й живота си и се чувстваше безсилен, че не може да й се отплати. Нямаше представа как се развива делото и дали Ноел ще бъде осъдена или оправдана. Котас беше добър адвокат. Ако някой можеше да освободи Ноел, това беше той. И все пак Израел Кац бе обзет от тревога. До края на процеса имаше още много време. Може би предстояха изненади.
Заклеваше се един свидетел на обвинението.
— Вашето име?
— Кристиан Барбе.
— Французин ли сте по националност, господин Барбе?
— Да.
— Местоживеене?
— Париж.
— Бихте ли казали на съда какво работите?
— Собственик съм на частна детективска агенция.
— Къде се намира тази агенция?
— Централната кантора е в Париж.
— С какви случаи се занимавате?
— С най-различни… дребни кражби, изчезнали хора, проследяване по желание на ревнив съпруг или съпруга…
— Господин Барбе, огледайте залата и ни кажете дали тук има ваши клиенти.
Барбе огледа бавно залата.
— Да.
— Бихте ли ги посочили на съда.
— Дамата, която седи там. Мис Ноел Паж.
Зрителите зашумяха.
— Значи мис Паж ви е наемала за детективска работа?
— Да.
— Бихте ли ни обяснили за какво по-точно?
— Интересуваше се от един мъж на име Лари Дъглас. Трябваше да събирам всички сведения за него.
— Това същият Лари Дъглас ли е — подсъдимият по това дело?
— Да.
— И мис Паж ви плащаше?
— Да.
— Ако обичате, разгледайте веществените доказателства, които държа. Това ли са разписките за изплатените ви възнаграждения?
— Точно така.
— Кажете, господин Барбе, как получавахте информацията за Дъглас?
— Беше много трудно. Разбирате ли, аз бях във Франция, а Дъглас в Англия, после в Съединените щати, а Франция беше окупирана от Германия…
— Моля?
— Казах, че Франция беше окупирана…
— Извинете за момент. Искам да бъда сигурен, че ви разбирам правилно. Адвокатът на Ноел Паж ни каза, че двамата с Лари Дъглас се запознали едва преди няколко месеца и лудо се влюбили един в друг. Сега вие казвате на съда, че любовната им връзка е започнала преди колко време?
— Най-малко преди шест години.
Настъпи пълен хаос. Демонидес хвърли тържествуващ поглед към Котас.
— Можете да разпитате свидетеля.
Наполеон Котас разтърка очи, стана от дългата маса и тръгна към свидетеля.
— Няма да ви задържам дълго, господин Барбе. Знам, че сигурно нямате търпение да се върнете при семейството си във Франция.
— Не се притеснявайте — самодоволно рече Барбе.
— Благодаря. Извинете за интимната забележка, но имате много хубав костюм. Шит е в Париж, нали?
— Да.
— Стои ви прекрасно. На мен нещо не ми върви с костюмите. Опитвали ли сте с английски шивачи? Казват, че те също са големи майстори.
— Не.
— Сигурно много пъти сте били в Англия?
— Ами не.
— Никога ли?
— Не, сър.
— А някога били ли сте в Съединените щати?
— Не.
— Никога?
— Не, сър.
— А в южната част на Тихия океан?
— Не, сър.
— Тогава вие наистина трябва да сте невероятен детектив, господин Барбе. Свалям ви шапка. Вашите сведения се отнасят за действията на Лари Дъглас в Англия, САЩ, Тихия океан — а вие ни казвате, че никога не сте ходили там. Мога само да предполагам, че имате способности на ясновидец.
— Разрешете ми да ви поправя. Не е било нужно да посещавам тези места. Поддържам връзки със съответни агенции в Англия и Америка.
— А, извинете, не се сетих. Разбира се! Значи всъщност други хора са проследявали Лари Дъглас по тези места?
— Точно така.
— Значи остава фактът, че вие лично не сте запознат с действието на Лари Дъглас?
— Ами… не, сър.
Котас се обърна към съдиите.
— Уважаеми съдии, предлагам показанията на този свидетел изцяло да отпаднат, тъй като се основават
