на нещо, чуто от други лица.

Петрос Демонидес скочи на крака.

— Възразявам! Ноел Паж е наела Барбе, за да получи информация за Лари Дъглас. Това не са показания, основани на нещо, чуто от другиго…

— Моят многоуважаван колега представя разписките като веществено доказателство — мило рече Котас. — Готов съм да го приема, стига той да призове тук хората, проучвали Дъглас. В противен случай трябва да помоля съда да приеме, че той не е бил следен, и да отхвърли показанията на свидетеля.

Председателят на съда се обърна към Демонидес.

— Готов ли сте да призовете тук тези свидетели?

— Това е невъзможно — запелтечи Демонидес. — Господин Котас знае, че ще ни трябват седмици, за да ги открием!

Председателят се обърна към Котас.

— Искането ви се приема.

Петрос Демонидес разпитваше поредния свидетел.

— Моля, кажете си името.

— Йоргос Мусон.

— Какво работите?

— Администратор в хотел „Палас“ в Янина.

— Моля, разгледайте двамата подсъдими. Виждали ли сте ги друг път?

— Виждал съм мъжа. Бе отседнал в хотела ни миналия август.

— Имате предвид Лорънс Дъглас?

— Да.

— Сам ли отседна в хотела?

— Не.

— Бихте ли ни казали с кого?

— Със съпругата си.

— Катерин Дъглас ли?

— Да.

— И се регистрираха като господин и госпожа Дъглас?

— Да.

— Разговаряхте ли с Дъглас за пещерите на Перама?

— Да, сър.

— Вие ли повдигнахте този въпрос или господин Дъглас?

— Доколкото си спомням, той. Попита ме за тях и каза, че жена му много искала да я заведе там. Обичала пещерите. Стори ми се необичайно.

— Защо?

— Ами жените не се интересуват от такива работи.

— Говорихте ли за пещерите с госпожа Дъглас?

— Не. Само с господина.

— И какво казахте?

— Спомням си, обясних му, че пещерите на места са опасни.

— Говорихте ли за екскурзовод?

Администраторът кимна.

— Да, сигурен съм, че му предложих да наеме екскурзовод. Препоръчвам това на всички гости.

— Нямам повече въпроси. Заповядате, господин Котас.

— Откога работите в хотел, господин Мусон?

— Повече от двадесет години.

— А преди това психиатър ли сте били?

— Аз? Не.

— Може би психолог?

— Не.

— О! Значи не сте специалист по женската психика?

— Е, може и да не съм психиатър, но и по хотелите човек научава доста за жените.

— Знаете ли коя е Оса Джонсън?

— Не.

— Световноизвестна изследователка. Чували ли сте за Амилия Ърхарт?

— Не.

— За Маргарет Мийд?

— Не.

— Женен ли сте, господин Мусон?

— В момента не. Но съм бил женен три пъти, така че познавам добре жените.

— Напротив, господин Мусон, смятам, че ако наистина ги разбирахте, щяхте да имате поне един успешен брак. Нямам повече въпроси.

— Вашето име, моля?

— Христофор Кокиянис.

— Бихте ли казали какво работите?

— Екскурзовод в пещерите на Перама.

— Откога работите там?

— От десет години.

— Върви ли бизнесът?

— Много добре. Всяка година хиляди туристи посещават пещерите.

— Моля, разгледайте мъжа, който седи там. Виждали ли сте господин Дъглас друг път?

— Да. Посети пещерите през август.

— Сигурен ли сте?

— Съвсем.

— Аз пък съм сигурен, че всички ще бъдат озадачени, господин Кокиянис. От хилядите туристи, които идват в пещерите, да запомните точно него!

— Не бих могъл да го забравя.

— Защо?

— Първо, защото не искаше екскурзовод.

— Всички посетители ли наемат екскурзовод?

— Французите и германците са прекалено стиснати, но всички американци наемат екскурзовод.

Смях.

— Разбирам. Имаше ли друга причина да запомните господин Дъглас?

— И още как! Нямаше да му обърна внимание, ако не беше историята с екскурзовода, а и жената с него изглеждаше смутена, когато той отказа. После около час по-късно го видях да излиза, бързаше, беше сам и изглеждаше ужасно разстроен. Помислих си дали не се е случило нещо с жената. Приближих се и го попитах дали дамата е добре, а той ме зяпна много странно и рече: „Каква дама?“ Казах: „Тази, която беше с вас.“ Той пребледня, помислих, че ще ме удари. После се развика: „Изгубих я! Трябва ми помощ!“, и започна да се държи като луд.

— Но не викаше за помощ, докато не го попитахте къде е жената?

— Точно така.

— Какво стана след това?

— Ами организирахме се с другите екскурзоводи и започнахме издирването. Някой проклет глупак беше махнал табелата с надписа „Опасност“ от входа към новата част, която не е отворена за туристи. Именно там намерихме жената след три часа. Беше в доста тежко състояние.

— Последен въпрос. Внимавайте. Когато господин Дъглас излезе от пещерата, оглеждаше ли се за

Вы читаете Отвъд полунощ
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату