на нещо, чуто от други лица.
Петрос Демонидес скочи на крака.
— Възразявам! Ноел Паж е наела Барбе, за да получи информация за Лари Дъглас. Това не са показания, основани на нещо, чуто от другиго…
— Моят многоуважаван колега представя разписките като веществено доказателство — мило рече Котас. — Готов съм да го приема, стига той да призове тук хората, проучвали Дъглас. В противен случай трябва да помоля съда да приеме, че той не е бил следен, и да отхвърли показанията на свидетеля.
Председателят на съда се обърна към Демонидес.
— Готов ли сте да призовете тук тези свидетели?
— Това е невъзможно — запелтечи Демонидес. — Господин Котас знае, че ще ни трябват седмици, за да ги открием!
Председателят се обърна към Котас.
— Искането ви се приема.
Петрос Демонидес разпитваше поредния свидетел.
— Моля, кажете си името.
— Йоргос Мусон.
— Какво работите?
— Администратор в хотел „Палас“ в Янина.
— Моля, разгледайте двамата подсъдими. Виждали ли сте ги друг път?
— Виждал съм мъжа. Бе отседнал в хотела ни миналия август.
— Имате предвид Лорънс Дъглас?
— Да.
— Сам ли отседна в хотела?
— Не.
— Бихте ли ни казали с кого?
— Със съпругата си.
— Катерин Дъглас ли?
— Да.
— И се регистрираха като господин и госпожа Дъглас?
— Да.
— Разговаряхте ли с Дъглас за пещерите на Перама?
— Да, сър.
— Вие ли повдигнахте този въпрос или господин Дъглас?
— Доколкото си спомням, той. Попита ме за тях и каза, че жена му много искала да я заведе там. Обичала пещерите. Стори ми се необичайно.
— Защо?
— Ами жените не се интересуват от такива работи.
— Говорихте ли за пещерите с госпожа Дъглас?
— Не. Само с господина.
— И какво казахте?
— Спомням си, обясних му, че пещерите на места са опасни.
— Говорихте ли за екскурзовод?
Администраторът кимна.
— Да, сигурен съм, че му предложих да наеме екскурзовод. Препоръчвам това на всички гости.
— Нямам повече въпроси. Заповядате, господин Котас.
— Откога работите в хотел, господин Мусон?
— Повече от двадесет години.
— А преди това психиатър ли сте били?
— Аз? Не.
— Може би психолог?
— Не.
— О! Значи не сте специалист по женската психика?
— Е, може и да не съм психиатър, но и по хотелите човек научава доста за жените.
— Знаете ли коя е Оса Джонсън?
— Не.
— Световноизвестна изследователка. Чували ли сте за Амилия Ърхарт?
— Не.
— За Маргарет Мийд?
— Не.
— Женен ли сте, господин Мусон?
— В момента не. Но съм бил женен три пъти, така че познавам добре жените.
— Напротив, господин Мусон, смятам, че ако наистина ги разбирахте, щяхте да имате поне един успешен брак. Нямам повече въпроси.
— Вашето име, моля?
— Христофор Кокиянис.
— Бихте ли казали какво работите?
— Екскурзовод в пещерите на Перама.
— Откога работите там?
— От десет години.
— Върви ли бизнесът?
— Много добре. Всяка година хиляди туристи посещават пещерите.
— Моля, разгледайте мъжа, който седи там. Виждали ли сте господин Дъглас друг път?
— Да. Посети пещерите през август.
— Сигурен ли сте?
— Съвсем.
— Аз пък съм сигурен, че всички ще бъдат озадачени, господин Кокиянис. От хилядите туристи, които идват в пещерите, да запомните точно него!
— Не бих могъл да го забравя.
— Защо?
— Първо, защото не искаше екскурзовод.
— Всички посетители ли наемат екскурзовод?
— Французите и германците са прекалено стиснати, но всички американци наемат екскурзовод.
Смях.
— Разбирам. Имаше ли друга причина да запомните господин Дъглас?
— И още как! Нямаше да му обърна внимание, ако не беше историята с екскурзовода, а и жената с него изглеждаше смутена, когато той отказа. После около час по-късно го видях да излиза, бързаше, беше сам и изглеждаше ужасно разстроен. Помислих си дали не се е случило нещо с жената. Приближих се и го попитах дали дамата е добре, а той ме зяпна много странно и рече: „Каква дама?“ Казах: „Тази, която беше с вас.“ Той пребледня, помислих, че ще ме удари. После се развика: „Изгубих я! Трябва ми помощ!“, и започна да се държи като луд.
— Но не викаше за помощ, докато не го попитахте къде е жената?
— Точно така.
— Какво стана след това?
— Ами организирахме се с другите екскурзоводи и започнахме издирването. Някой проклет глупак беше махнал табелата с надписа „Опасност“ от входа към новата част, която не е отворена за туристи. Именно там намерихме жената след три часа. Беше в доста тежко състояние.
— Последен въпрос. Внимавайте. Когато господин Дъглас излезе от пещерата, оглеждаше ли се за