Ако утрото настъпи

— А тук, дами и господа, се намира прочутият диамант „Лукулан“, за който всички вие сте чели. Някога си един актьор го е купил на жена си, известна филмова звезда, и сега диамантът е оценен за десет милиона долара. Този съвършен камък е сред най-красивите диаманти в света.

— Положително представлява примамлива цел за крадците — каза на висок глас Джеф.

Даниел Купър се придвижи напред, за да чува по-добре.

Екскурзоводът се усмихна снизходително:

— Nee, mijnheer. — Той кимна по посока на въоръжения пазач, застанал близо до шкафа. — Този камък се охранява много по-строго и от скъпоценните камъни в лондонския „Тауър“. Няма никаква опасност. Ако някой докосне стъкления шкаф и vlug алармената инсталация се задейства и вратите и прозорците на тази зала моментално се затварят. Нощем се включват електронни лъчи и ако някой все пак успее да се промъкне в залата, в полицейския участък се получава алармен сигнал.

Джеф погледна Трейси и каза:

— Според мен никой не може да открадне този диамант.

Купър размени поглед с един от детективите. Същия следобед инспектор Ван Дурен получи рапорт за разговора.

На следващия ден Трейси и Джеф посетиха Риксмузеум. Джеф купи плана на музея и двамата с Трейси преминаха през главния вход в Почетната галерия, изпълнена с произведения на Фра Анджело, Мурильо, Рубенс, Ван Дайк и Тиеполо. Двамата вървяха бавно и се спираха пред всяко платно. После влязоха в зала „Нощна стража“, в която се излагаха най-известните картини на Рембранд. Там се спряха. Привлекателният полицай първи клас Фиен Хоер, който ги преследваше, възкликна: „О, Боже!“

Официалното название на картината е: „Компанията на капитан Франс Банинг Кок и лейтенант Вилям ван Ритенбърк“8 и със своята необикновена яснота и композиция изобразява група войници, които се подготвят за поемане на стража под командата на своя капитан, облечен в пъстра униформа. Мястото около картината бе оградено с въжета от кадифе, а наблизо стоеше и пазач.

— Трудно е да се повярва — обърна се Джеф към Трейси, — че Рембранд е бил мъмрен за тази своя картина.

— Защо? Тя е фантастична.

— На неговия покровител, капитана от картината, не му харесало вниманието, отделено от Рембранд на останалите фигури. — Джеф се обърна към пазача: — Надявам се, че картината се охранява добре.

— Ja mijnheer. Всеки, който се опита да открадне нещо от този музей, трябва да преодолява електронни лъчи и скрити камери, а нощно време и двамата пазачи с патрулни кучета.

Джеф най-естествено се засмя.

— Мисля, че тази картина ще си стои вечно на мястото — каза той.

Късно следобед размяната на тези думи беше докладвана на Ван Дурен.

— „Нощна стража“! — възкликна той. — Alstublieft, невъзможно!

Даниел Купър само премигваше пред него с обезумелите си късогледи очи.

В Амстердамския конгресен център се провеждаше среща на филателисти и Трейси и Джеф бяха сред първите участници в нея. Залата имаше подсилена охрана, тъй като много от изложените пощенски марки бяха безценни. Купър и един холандски детектив видяха как двамата посетители започнаха да се разхождат пред колекцията от редки марки. Трейси и Джеф се спряха пред марката „Британска Гвиана“, грозна, тъмнопурпурна, шестоъгълна.

— Каква грозна марка — забеляза Трейси.

— Не се чуди, мила. Това е единствената по рода си марка в света.

— И колко струва?

— Един милион долара.

Дежурният служител кимна.

— Съвсем точно казано, сър. Много хора просто нямат представа за всичко това, като разглеждат тази марка. Но аз разбирам, че вие, сър, обичате марките, както ги обичам и аз. Върху тях е изобразена цялата история на света.

Трейси и Джеф приближиха следващия изложбен шкаф и погледнаха една обратно отпечатана марка, изобразяваща самолет, който лети обърнат.

— Ето една интересна марка — каза Трейси.

Охраняващият изложбения шкаф каза:

— И тя струва…

— Седемдесет и пет хиляди долара — изпревари го Джеф.

— Да, господине. Съвсем точно.

После се спряха пред синя хавайска марка от два цента.

— Тази марка струва четвърт милион долара — каза Джеф на Трейси.

Смесен с тълпата, Купър ги следеше сега отблизо. Джеф посочи друга марка.

— Ето още една рядка марка. Мавританска поща от едно пени. Вместо „postpaid“9 някой замечтан гравьор е отпечатал „post office“10. Днес марката струва много пари.

— Всички марки изглеждат толкова малки и уязвими — каза Трейси — и на човек му се струва, че може лесно да си излезе оттук с някоя от тях.

— Крадецът не би могъл да отиде много далеч, госпожице — отвърна усмихнат пазачът. — Всички изложбени шкафове са свързани електронно, а освен това въоръжена охрана патрулира денонощно в конгресния център.

— Това е голямо облекчение — каза сериозно Джеф.

— В наше време човек трябва да е внимателен.

Същия следобед Даниел Купър и инспектор Юп ван Дурен отидоха заедно при главния комисар Вилямс Ван Дурен постави рапортите за наблюдение върху бюрото на комисаря и зачака.

— Тук няма нищо определено — каза накрая главният комисар, — но съм съгласен, че вашите заподозрени, изглежда, душат наоколо за нещо много изгодно. Добре, инспекторе. Продължавайте. Имате официално разрешение да поставите подслушвателни устройства в хотелските им стаи.

Даниел Купър изпита въодушевление. Край на тайните на Трейси Уитни. Отсега нататък той ще знае всичко, което тя мисли, говори и върши. Той си представи как Трейси и Джеф са в леглото и си спомни усещането от допира на бельото на Трейси до неговата буза. Толкова меко, толкова благоуханно!

Този следобед той отиде на църква.

Когато Трейси и Джеф излязоха от хотела, за да отидат на вечеря, група техници от полицията се заеха с работа и поставиха миниатюрни безжични предаватели в апартаментите на Трейси и на Джеф, като ги скриха зад картини, лампи и под нощните масички.

Инспектор Юп ван Дурен взе принудително разположения точно отгоре апартамент, в който един техник монтира радиоприемател с антена, към който включа и магнетофона.

— Магнетофонът сам се задейства при човешки говор — обясни техникът. — Не е необходимо тук да има човек, за да работи с апаратурата. Започне ли някой да говори, магнетофонът започва автоматично да записва.

Даниел Купър обаче искаше да бъде там. Трябваше да бъде там. Такава беше божията воля.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Рано другата сутрин Даниел Купър, инспектор Юп ван Дурен и неговият млад помощник, полицейският детектив Уиткамп се настаниха в горния апартамент и се заслушаха във водения долу разговор.

— Още кафе? — гласът на Джеф.

— Не, благодаря, скъпи — гласът на Трейси. — Опитай от това сирене, което ни изпратиха в стаята. Наистина е прекрасно.