Ако утрото настъпи

от резервната квартира и я е довел на това, бог знае какво, място.

Докато тя се повдигаше от леглото, Джеф се размърда и отвори очи. Когато видя, че тя е вперила поглед в него, върху лицето му бавно се разля щастлива усмивка.

— Добре дошла! — каза той.

В гласа му се чувстваше такова голямо облекчение, че Трейси се смути.

— Съжалявам — каза Трейси. Гласът й прозвуча като хриплив шепот. — Предала съм ти фалшивата кутия.

— Какво?

— Объркала съм кутиите.

Той пристъпи към нея и каза нежно:

— Не, Трейси. Предаде ми истинските диаманти. Те вече пътуват към Гюнтер.

Трейси объркано го погледна.

— Тогава защо… защо си тук?

Той приседна на ръба на леглото.

— Когато ми предаде диамантите, имаше вид на мъртвец. Реших да почакам на аерогарата, за да се убедя, че ще се качиш на самолета. Ти не дойде и аз разбрах, че ти се е случило нещо лошо. Отидох в резервната квартира и те открих. Не можех да те оставя да умреш там — каза най-непринудено той. — Това щеше да е улика за полицията.

Тя го гледаше напълно озадачена.

— Кажи ми истинската причина. Защо се върна при мен?

— Време е да премерим температурата — каза бързо той.

— Не е зле — каза й след малко той. — Малко над нормалната. Ти си чудесен пациент!

— Джеф…

— Вярвай ми — каза той. — Гладна ли си?

Трейси изведнъж изпита вълчи глад.

— Умирам от глад — отвърна тя.

— Добре. Сега ще донеса нещо за ядене.

Джеф се върна след малко от пазар с голям пакет, пълен с портокалов сок, мляко, пресни плодове и големи холандски broodkjes — кифли, пълни с различни видове сирене, месо и риба.

— Те, изглежда, са холандският вариант на пилешката супа — засмя се той, — но ще свършат работа. А сега се храни бавно.

Той й помогна да се изправи и започна да я храни. Толкова беше внимателен и нежен, че Трейси сериозно си помисли: Пак е наумил нещо!

Докато се хранеха, Джеф й каза:

— Когато излязох навън, се обадих по телефона на Гюнтер. Получил е диамантите. Внесъл е твоята част от парите по банковата ти сметка в Швейцария.

— А защо ти не задържа цялата сума? — изплъзна се от устата на Трейси, без самата тя да го желаеше.

— Защото е крайно време да престанем да си играем един на друг игрички, Трейси. Съгласна ли си? — отвърна Джеф с много сериозен тон.

Това, разбира се, беше негов нов номер, но тя се чувстваше твърде отпаднала и не можеше да се тревожи и за това.

— Съгласна съм.

— Кажи ми размерите си — обърна се Джеф към нея. — Ще изляза да ти купя дрехи. Холандците са либерални хора, но ми се струва, че ако излезеш в този вид, ще ги побъркаш.

Трейси дръпна по-високо завивките към себе си, внезапно осъзнала, че е гола. Тя имаше някакво смътно впечатление, че Джеф я е събличал и къпал. Беше рискувал собствената си сигурност, за да й помогне. И защо? Винаги бе смятала, че го разбира. Всъщност ни най-малко не го разбирам, помисли си Трейси. Ни най-малко.

Трейси заспа.

Същия следобед Джеф донесе два куфара, пълни с пеньоари и нощници, рокли, бельо, обувки, несесер с грим, гребен, четка, сешоар, четки и паста за зъби. Купи и няколко комплекта бельо за себе си, както и един брой на „Интернешънъл Хералд Трибюн“. На първа страница бе поместена информация за обира на диамантите от самолета. Полицията се досещала как е станало всичко, но според вестника крадците не били оставили никакви следи.

— Вече сме свободни — каза Джеф. — А сега имаме само една-единствена грижа — да се оправиш.

Даниел Купър предложи да не се съобщава нищо на пресата за шала с инициалите ТУ. „Знаем, беше казал той на инспектор Тринян, чий е този шал, но това доказателство не е достатъчно за обвинителния акт. Нейните адвокати ще докажат, че повечето жени в Европа имат същите инициали, и ще ви направят за смях.“

Според Купър полицията вече бе станала за смях. Господ ще я даде на мен.

Даниел Купър седеше на коравата дървена пейка сред мрака на малката църква и се молеше: О, боже, нека бъде моя! Дай ми я да я накажа, за да изкупя по този начин греховете си. Злото ще бъде прогонено от нейния дух, а голата й плът ще бъде бичувана… Той си представяше как голото тяло на Трейси ще бъде предадено в негова власт и почувства ерекция. Излезе бързо от църквата ужасен, че господ му готви ново наказание.

Когато Трейси се събуди, около нея всичко тънеше в мрак. Тя се изправи в леглото и запали лампата върху нощната масичка. Беше останала сама. Джеф си беше отишъл. Обзе я тревога. Беше позволила да е зависима от Джеф и това се оказа глупава грешка. Така ми се пада, помисли си Трейси с горчивина. Вярвай ми, й беше казал Джеф и тя го бе послушала. Той бе положил грижи за нея само и само да предпази себе си, а не поради друга причина. Беше започнала да си мисли, че той изпитва някакви чувства към нея. Искаше й се да му вярва, искаше й се да вярва, че означава нещо за него. Легна отново върху възглавницата, затвори очи и се замисли. Ще ми липсва. О, боже, помогни ми. Наистина ще ми липсва.

Господ й изигра огромна шега. Защо трябваше да бъде той, чудеше се Трейси, но причината нямаше никакво значение. Налагаше се да изработи план за незабавното напускане на това място, да намери друго, където да се оправи напълно и да се чувства сигурна. О, проклета глупачко, мислеше си тя. Ти…

Чу се шум от отваряне на врата. Гласът на Джеф извика:

— Трейси, будна ли си? Донесох ти книги и списания. Мислех, че може… — той млъкна, като видя изражението върху лицето й. — Хей! Случило ли се е нещо?

— Не сега — прошепна Трейси. — Не сега.

На следващата сутрин температурата на Трейси спадна.

— Искам да поизляза — каза тя. — Мислиш ли, че можем да се поразходим, Джеф?

Във фоайето ги изгледаха с любопитство. Съпрузите, собственици на хотела, бяха много доволни от възстановяването на Трейси.

— Имате прекрасен съпруг. Настояваше да прави всичко сам за вас. Толкова се безпокоеше. Щастлива е онази жена, чийто съпруг я обича толкова много.

Трейси погледна Джеф и можеше да се закълне, че той се изчерви.

— Толкова са мили — каза му Трейси, когато излязоха навън.

— Сантиментални хора — отвърна малко язвително той.