Ако утрото настъпи

Полицията я подложи на кръстосан разпит за диамантите и понеже отказваше да отговаря, те се ядосаха, заключиха я сама в стая и пуснаха отоплението, докато вътре стана адски горещо. Когато горещината не можеше повече да се понася, започнаха да пускат леден въздух и по стените се образуваха ледени висулки.

Трейси се измъкна от ледения въздух и отвори очи. Оказа се, че лежи в легло и цялото й тяло се тресе необуздано от студ. Под нея имаше одеяло, но тя нямаше сили да се пъхне под него. Дрехите й бяха просмукани от пот, а лицето и вратът — мокри.

Ще умра тук. А къде се намирам?

Резервната къща. Намирам се в резервната къща. Това й се стори толкова смешно, че започна да се смее, а смехът премина в пристъп на кашлица. Всичко се обърка. В края на краищата не успя да се измъкне. Полицията претърсва сега целия Амстердам и ще я открие: значи госпожица Уитни е имала запазен билет в швейцарските авиолинии и не го е използвала? Тогава със сигурност е още в Амстердам.

Чудеше се откога ли лежи в това легло. Вдигна ръка да погледне часовника си, но циферблатът й се стори размътен. Виждаше всичко около себе си двойно. В малката стая имаше две легла, две тоалетни масички и четири стола. Треперенето престана и тялото й отново пламна. Искаше й се да отвори прозореца, но нямаше сили да се помръдне. В стаята пак стана студено.

Отново се озова в самолета, затворена в контейнера, тя пищеше за помощ.

Успя! Ти си истинско чудо! Дай кутията.

Джеф взе диамантите и сега вероятно пътува за Бразилия с нейния дял от парите. Там ще се забавлява с някоя от приятелките си и ще й се присмива. Отново я надхитри. Мразеше го. Не. Не беше вярно. Не, вярно е. Презираше го.

Тя ту изпадаше в умопомрачение, ту отново идваше на себе си. Коравата бейзболна топка летеше към нея, Джеф я сграбчи в прегръдките си и я блъсна на земята, устните му доближиха нейните, после двамата отидоха на вечеря. Знаеш ли, че си нещо изключително, Трейси?

Предлагам ви реми, чуваше тя гласа на Борис Мелников.

Тялото й отново неудържимо се разтрепери, тя се намираше в експрес, който летеше през някакъв тунел, и тя знаеше, че щом стигнат края на тунела, ще умре. Всички пътници успяха да слязат с изключение на Алберто Форнати. Той бе гневен, раздрусваше я и й крещеше:

— За бога! — викаше той. — Отвори очи! Погледни ме!

Трейси отвори очи със свръхчовешки усилия и видя, че над нея се е надвесил Джеф. Лицето му беше бледо, а гласът — гневен. Тя, разбира се, продължаваше да сънува.

— Откога си в това състояние?

— Ти си в Бразилия — промълви тя.

След това отново потъна някъде и не си спомняше вече нищо.

Когато предадоха на инспектор Тринян шала с инициалите ТУ, намерен на пода на товарния самолет на Еър Франс, той дълго време не свали поглед от него. После каза:

— Повикайте Даниел Купър!

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Живописното селце Алкмаар, разположено на северозападния бряг на Холандия и обърнато с лице към Северно море, представлява известна туристическа атракция, но туристите рядко посещават една покрайнина в източната му част. Джеф Стивънс бе прекарал на няколко пъти почивките си тук с една стюардеса от КЛМ, от която понаучи малко холандски. Той си спомняше добре мястото. Тук местните жители си гледаха своята собствена работа и не проявяваха прекалено любопитство към външните посетители. Мястото се оказа чудесно и той реши да я скрие там.

Първият подтик на Джеф беше да заведе Трейси в болница, но това криеше твърде големи опасности. За нея беше рисковано да остава и минутка повече в Амстердам. Той я уви в одеяла и я пренесе в колата, където тя остана в безсъзнание по време на целия път до Алкмаар. Пулсът й беше много учестен, а дишането повърхностно.

Джеф нае стая в малък хан в Алкмаар. Ханджията наблюдаваше с любопитство как Джеф пренесе Трейси нагоре по стълбите до тяхната стая.

— Прекарваме медения си месец — обясни Джеф. — Жена ми не се чувства добре. Получи леко смущение в дишането. Има нужда от почивка.

— Желаете ли да повикам лекар?

Джеф не знаеше какво да отговори.

— Ще ви съобщя допълнително — каза му той.

Първото нещо, което трябваше да направи, бе да свали температурата на Трейси. Джеф я положи върху голямото двойно легло в стаята и започна да съблича мокрите й от потта дрехи. Изправи я в седнало положение и свали роклята през главата й. После обувките и чорапогащника. При допир тялото й гореше. Джеф намокри един пешкир със студена вода и внимателно я обърса от глава до пети. Покри я с одеяло, седна до нея и се заслуша в неравномерното й дишане.

Ако до утре сутринта не се почувства по-добре, реши Джеф, ще се наложи да повикам лекар.

На сутринта чаршафите отново бяха мокри от пот. Трейси още не бе дошла в съзнание, но на Джеф се стори, че дишането й малко се е нормализирало. Той се страхуваше да не би камериерката да види Трейси. Това щеше да предизвика задаването на много въпроси. Ето защо той взимаше от домакина чисто бельо и сам го внасяше в стаята. Миеше тялото на Трейси с мокри пешкири, сменяше чаршафите на леглото, както бе видял да ги сменят медицинските сестри, без да създават неприятности на болните, след което отново я завиваше.

Джеф постави на вратата на стаята НЕ МЕ БЕЗПОКОЙТЕ и отиде да открие най-близката аптека. Купи аспирин, термометър, гъба и спирт за мазане. Когато се върна в стаята, Трейси продължаваше да е в безсъзнание. Джеф й премери температурата. Все още беше висока. После взе гъбата и намаза тялото й със спирта.

Температурата спадна.

Час по-късно температурата й отново се покачи. Налагаше се да извика лекар. Затруднението идваше оттам, че лекарят щеше да поиска да изпрати Трейси в болница. Щяха да задават въпроси. Джеф нямаше представа дали ги търси полицията. Ако това отговаряше на истината, тогава и двамата щяха да бъдат арестувани. Трябваше да предприеме нещо. Той стри четири аспирина, пъхна праха между устните на Трейси и много внимателно наля с лъжичка вода в устата й, докато накрая тя преглътна. Отново изми тялото й. Докато я подсушаваше, му се стори, че кожата й вече не е толкова гореща. Провери отново пулса й. Изглеждаше по-нормален. Джеф постави ухо на гърдите й и се ослуша. Дали имаше хрипове? Трудно му беше да каже. Беше сигурен само в едно и той така го повтаряше, че му стана нещо като молитва: „Ти ще се оправиш!“ Джеф я целуна нежно по челото.

Джеф не беше спал четиридесет и осем часа, чувстваше се изтощен, очите му хлътнаха. Ще поспя по-късно, обеща си той. Сега само ще притворя очи, да се отморят за миг.

Заспа.

Когато Трейси отвори очи и видя как таванът бавно-бавно се изяснява пред погледа й, тя просто не можеше да си представи къде е попаднала. Мина доста време, преди да разбере, че е в съзнание. Чувстваше тялото си пребито, болеше я навсякъде, сякаш се беше върнала от дълго и изтощително пътуване. Тя се огледа с унесен поглед в непознатата стая и сърцето й изведнъж трепна. Джеф спеше свит на един стол близо до прозореца. Това не беше възможно. Последния път, когато го видя, той взе диамантите и си отиде. Какво правеше тук? Неочаквано почувства някакво премаляване и разбра. Предала му е подменената кутия, кутията с фалшивите диаманти, и Джеф смята, че го е изиграла. Сигурно я е взел