тогава щората се вдигаше в знак, че всичко е наред.
Пръв в банката пускаха винаги главния счетоводител. Той заставаше до алармената инсталация, докато влязат останалите служители, след което заключваше вратата след тях.
Точно в 8.30 Трейси Уитни влезе в богато украсения хол със своите колеги, свали шапката и ботушите и се заслуша със скрито любопитство в думите на останалите, които сипеха оплаквания от дъждовното време.
— Проклетият вятър отнесе чадъра ми — недоволстваше някой. — Сега съм вир-вода.
— Надолу по Маркет Стрийт срещнах две плаващи гъски — шегуваше се главният касиер.
— Метеоролозите предсказват, че цялата седмица ще е такава. Ех, да бях сега във Флорида! — подхвърли друг.
Трейси се усмихна и се залови за работа. Тя отговаряше за отдела, прехвърлящ парични суми по кабелен път. До неотдавна прехвърлянията на парични суми от една банка на друга и от една държава на друга представляваше бавен и уморителен процес, изискващ попълването на многочислени формуляри и съобразяването с условията на националните и международните пощенски услуги. С настъпването на компютрите положението драматично се измени и сега огромни парични суми можеха да се прехвърлят мигновено от едно място на друго. Служебните задължения на Трейси се свеждаха до това да изважда паричните преводи от предната нощ от компютъра и да ги превежда на други банки. Всички операции бяха кодирани, като кодовете редовно се променяха, за да се предотврати неупълномощен достъп до тях. Ежедневно през ръцете на Трейси преминаваха милиони електронни долари. Прекрасна работа, това беше кръвта, която подхранваше артериите на бизнеса в целия свят, и до появата на Чарлс Станхоуп III в живота на Трейси банковото дело представляваше най-вълнуващото нещо в този свят за нея. „Филаделфия Тръст енд Фиделити Банк“ притежаваше многобройни клонове в чужбина и по време на обедна почивка Трейси и нейните колеги обсъждаха дейността си през изтеклата сутрин. Тези разговори биваха винаги крайно интересни.
Главният счетоводител Дебора съобщи:
— Току-що приключихме заем от сто милиона долара за Турция…
Мей Трентън, секретарка на вицепрезидента на банката, каза доверително:
— На заседанието на Управителния съвет тази сутрин решиха да включат и Перу в новата система за прехвърляне на парични средства. Паричната сума надхвърля пет милиона долара…
Банковият фанатик Джон Крайтън добави:
— Разбирам, че се присъединяваме към комплексния план за спасението на Мексико с петдесет милиона. Тези мексиканци не заслужават и пукната пара…
— Колко интересно — каза замислено Трейси, — страните, които се нахвърлят най-много върху Америка за това, че насочвала прекалено много вниманието си към парите, са после сред първите, които молят за заеми.
Това беше и въпросът, по който тя и Чарлс започнаха да спорят за първи път.
Трейси се запозна с Чарлс Станхоуп III на един финансов симпозиум, на който Чарлс беше поканен за лектор. Ръководеше инвестиционна банка, основана от неговия прадядо, която имаше активни делови връзки с банката, в която работеше Трейси. След лекцията на Чарлс Трейси отиде при него, за да изрази несъгласието си от анализа му на способността на страни от Третия свят да изплащат зашеметяващите суми, които бяха получили в заем от търговски банки из целия свят, както и от западните правителства. Чарлс първо се изненада, а после се заинтригува от разгорещените доводи на прекрасната млада жена пред него. Техният спор продължи по време на обяда в ресторанта на стария Букбайндър.
В началото Чарлс Станхоуп III не направи никакво впечатление на Трейси, макар тя да си даваше ясна сметка, че той се смяташе за най-голямата женска съблазън във Филаделфия. Тридесет и пет годишният Чарлс беше богат и преуспяващ член на една от най-старите фамилии. Висок около метър и осемдесет, с оредяваща, пясъчна на цвят коса, кафяви очи, сериозен и педантичен характер, той напомняше на Трейси скучен богаташ.
Сякаш прочел мислите й, Чарлс се беше навел над масата и й бе казал:
— Баща ми е убеден, че след моето раждане от болницата са му дали друго бебе.
— Защо?
— Защото съм човек с атавистични белези. Аз не мисля, че парите са всичко на този свят, но ви моля да не споменавате и думичка за това пред баща ми.
От него лъхаше такава очарователна непринуденост, че Трейси изпита някаква особена топлота към Чарлс.
Целият живот на бащата на Трейси беше преминал в стремеж да създаде един бизнес, на който семейство Станхоуп би погледнало с пълно пренебрежение. Семейства Станхоуп и Уитни не можеха никога да се свържат, помисли си Трейси. Масло и вода. Семейство Станхоуп бяха маслото. А защо самата аз да се държа като ненормална? Разбърборила съм се за моето аз. Човекът ме покани на обяд и аз вече обмислям намерението си да се омъжа за него. По всяка вероятност ние двамата няма никога да се срещнем отново.
А Чарлс й каза: „Надявам се, че сте свободна утре, за да обядваме заедно?…“
Филаделфия представляваше зашеметяващ рог на изобилието по отношение възможностите да се види или да се направи нещо. В съботните вечери Трейси и Чарлс ходеха на балет или на концертите на Рикардо Мути. През седмицата изучаваха Ню Маркет и уникалните магазини по Съсайъти Хил. После ядяха печено сирене при Гено на маса, поставена на тротоара, и обядваха в „Кафе Роял“, един от първокласните ресторанти във Филаделфия. Пазаруваха на площад Хед Хауз и накрая ходеха във Филаделфийския музей на изкуствата или в Музея на Роден.
Трейси се спря веднъж пред скулптурата на „Мислителя“. Погледна към Чарлс и се усмихна.
— Това си ти!
Чарлс не се интересуваше от физически упражнения, но Трейси много ги обичаше, ето защо в неделните утрини бягаха за здраве по Уест Ривър Драйв или из мястото за разходки край река Скайлкил. Събота следобед Трейси ходеше на тренировки по „тай чи чуан“ и след час уморена, но възторжена, се срещаше с Чарлс в неговия апартамент. Той беше първокласен готвач и обичаше да приготвя за Трейси и за себе си сложни ястия като мароканска „бастила“, китайски галушки „гуо бу ли“ и „тахин дьо пуле о ситрон“.
Трейси не познаваше по-педантично точен човек от Чарлс. Веднъж тя закъсня петнадесет минути за една вечеря и неговото недоволство й развали цялата вечер. След това си обеща най-тържествено да не закъснява никога на срещи с него.
Трейси не беше опитна в секса, но все й се струваше, че Чарлс се люби така, както и живее: педантично и много прилично. Веднъж реши да се държи смело и необикновено в леглото и това така възмути Чарлс, че тя започна тайно да се подозира, че е сексуална маниачка.
Забременяването дойде съвсем неочаквано и когато се случи, Трейси беше обзета от някаква несигурност. Чарлс не беше повдигал въпрос за женитба, а и самата тя не желаеше да го кара да смята, че е длъжен да се ожени за нея заради детето. Не беше сигурна дали иска да направи аборт, а и другата алтернатива й причиняваше същата болка. Щеше ли да е в състояние да отгледа дете без помощта на неговия баща, а щеше ли това да е честно и спрямо детето?
Една вечер реши да съобщи новината на Чарлс след вечеря. Беше му приготвила „касуле“ в своя апартамент и в обзелата я нервност го прегоря. Когато постави прегорялото месо с фасул пред него, тя забрави внимателно репетираните думи и избухна гневно:
— Съжалявам, Чарлс. Бременна съм.
Настъпи непоносимо дълга тишина и тъкмо когато Трейси се канеше да я наруши, Чарлс каза:
— Естествено ще се оженим.
Чувство на огромно облекчение обзе Трейси.
— Не ми се иска да смяташ, че аз… Знаеш, че не е задължително да се ожениш за мен.
Той вдигна ръка и я възспря.
— Искам да се оженя за теб, Трейси. Ти ще станеш чудесна съпруга. — После бавно добави: — Мама и
