— И така — прозвуча прямият глас на господин Станхоуп, — вие и Чарлс желаете да се ожените.

Думата „желаете“ смути Трейси. Спомни си добре как Чарлс й бе казал направо, че ще се оженят.

— Да — отвърна Трейси.

— Отскоро се познавате с Чарлс, нали? — запита госпожа Станхоуп.

Трейси се опита да не се поддаде на обземащото я смущение. Права бях. Ще бъде истинска инквизиция.

— Все пак достатъчно дълго, госпожо Станхоуп, за да почувстваме, че се обичаме.

— Обич? — промълви господин Станхоуп.

— Ще бъда напълно откровена, госпожице Уитни — каза госпожа Станхоуп, — новината, която ни съобщи Чарлс, подейства на баща му и на мен като същински шок. — Тя се усмихна снизходително. — Убедена съм, че Чарлс ви е уведомил за Шарлот. — Тя долови появилото се върху лицето на Трейси изражение. — Разбирам. Двамата израснаха заедно. Винаги са били много близки, да, честно казано, всички очаквахме, че през настоящата година ще обявят годежа си.

Не беше необходимо да описва Шарлот. Трейси сама можеше да я опише. Живеела до тях. Богата, със същия произход като Чарлс. Учила в най-реномираните училища. Обичала конете, спечелила дори награди.

— Разкажете нещо за вашето семейство — предложи господин Станхоуп.

Божичко, също като на филмите, които прожектират след полунощ, помисли си обзета от силно безпокойство Трейси. Аз съм Рита Хейуърд, която се среща за първи път с родителите на Кари Грант. Имам нужда от някакво питие. В тези стари филми икономът винаги се притичва на помощ с поднос напитки.

— Къде сте родена, скъпа? — запита госпожа Станхоуп.

— В Луизиана. Баща ми беше механик. — Не се налагаше да казва всичко това, но не успя да се въздържи. Да вървят по дяволите тези хора. Тя се гордееше с баща си.

— Механик?

— Да. Създаде малко производствено предприятие в Ню Орлиънс и успя да го развие в доста голяма компания в неговата област. Когато баща ми умря преди пет години, с компанията се зае мама.

— Какво… произвежда тази компания?

— Изпускателни тръби и други автомобилни части.

Господин и госпожа Станхоуп се спогледаха и промълвиха едновременно:

— Разбирам.

Тонът им накара Трейси да застане нащрек. Докога ли ще изпитвам приятни чувства към тях, помисли си Трейси. Тя се взря в двете, станали й вече несимпатични лица и за свой ужас се разбърбори по възможно най-глупавия начин.

— Майка ми наистина ще ви хареса. Красива е, интелигентна и очарователна. Родена е на юг. Много е дребна, почти колкото вас, госпожо Станхоуп… — Думите на Трейси се проточиха и потънаха в потискащата тишина. После тя се изхили глуповато и смехът й заглъхна под втренчения поглед на госпожа Станхоуп.

Тишината бе нарушена от безизразния глас на господин Станхоуп.

— Чарлс ни каза, че сте бременна.

Защо е трябвало да им казва и това! Явно те не одобряваха нищо. Сякаш синът им нямаше нищо общо с това, което се беше случило. Трейси се чувстваше опозорена. Сега вече зная какво трябваше да облека, помисли си тя, червена дреха, символа на греха.

— Просто не мога да разбера как в този ден… — започна госпожа Станхоуп, но не успя да довърши, защото точно в този момент в библиотеката влезе Чарлс. За първи път в живота си Трейси се зарадва така много при вида на друг човек.

— Е — запита Чарлс със сияещ поглед. — Как се чувствате?

Трейси стана и се хвърли в обятията му.

— Прекрасно, скъпи. — Тя го притисна до себе си, а в главата й се въртеше мисълта: Слава богу, че Чарлс не е като родителите си. И никога няма да стане като тях. Те са тесногръди и противни особи.

Зад тях се чу дискретно покашляне и икономът застана с поднос напитки в ръце. Всичко ще се уреди, каза си Трейси. Този филм ще бъде с щастлив край.

Вечерята преминаваше чудесно, но Трейси не можеше да хапне нищо от прекалена възбуда. После разговаряха много обективно и учтиво за банковото дело, за политиката и за тревожното състояние, в което се намираше светът. Всъщност, никой не заяви гласно: „Вие хванахте сина ни в капан и ще му нахлузите брачния хомот!“ Справедливо е, помисли си Трейси, да се тревожат за сина си. Един ден Чарлс ще наследи фирмата, затова е нужно да има подходяща съпруга. И Трейси си даде обещание: Чарлс наистина ще има такава съпруга!

Чарлс я хвана за ръката, като мачкаше салфетката под масата, усмихна се и леко й намигна. Сърцето на Трейси затуптя силно от радостно вълнение.

— С Трейси предпочитаме скромна сватба — каза Чарлс, — а след това…

— Дума да не става — прекъсна го госпожа Станхоуп. — Нашето семейство никога не е правило скромни сватби, Чарлс. Десетки са приятелите, които ще пожелаят да присъстват на сватбата ти. — Тя огледа Трейси и прецени състоянието на фигурата й. — Може би трябва да се погрижим сватбените покани да бъдат незабавно изпратени. — После сякаш се замисли за нещо друго. — Стига, разбира се, вие да сте съгласни с гова.

— Да. Да, разбира се. — Сватба щеше да има. Защо тогава ме гложди съмнение?

Госпожа Станхоуп продължи:

— Някои от гостите ще пристигнат от чужбина. Ще взема мерки да бъдат настанени тук, в къщата.

— Решихте ли къде ще прекарате медения си месец? — попита господин Станхоуп.

Чарлс се усмихна.

— Това е тайна, татко — и стисна ръката на Трейси.

— Колко ще трае меденият ви месец? — заинтересува се госпожа Станхоуп.

— Около четиридесет години — отвърна Чарлс.

Трейси изпита чувство на благоговение към него при тези му думи.

След вечеря се оттеглиха в библиотеката да пият бренди и Трейси огледа великолепната стая, цялата облицована в дъбово дърво и с лавици с наредени по тях книги в кожени подвързии; спря се пред две картини на Карот, една малка от Копли и една от Ренолдс. За нея не би имало особено значение, ако Чарлс изобщо нямаше пари, но дълбоко в себе си признаваше, че този начин на живот щеше да е много приятен.

Наближаваше полунощ, когато Чарлс я закара в малкия и апартамент до парка Феъмаунт.

— Трейси, надявам се вечерта да не е била много мъчителна за теб. Мама и татко понякога се държат малко високомерно.

— Ни най-малко, те са много мили хора — излъга Трейси.

Тя се чувстваше крайно уморена от преживяното напрежение през тази вечер, но когато стигнаха до вратата на нейния апартамент, каза:

— Ще влезеш ли, Чарлс? — Изпитваше нужда да я притисне в обятията си. Искаше й се да каже: „Обичам те, скъпа. В този свят никой не може да ни раздели!“

— Съжалявам, но тази вечер не мога. Утре ме чака тежка сутрин — отвърна той.

Трейси успя да прикрие разочарованието си.

— Да, скъпи, напълно те разбирам.

— Ще ти се обадя утре. — Той я целуна набързо и тя го видя как си тръгва надолу по коридора.

Апартаментът гореше, оглушителният звън на противопожарната алармена инсталация пронизваше рязко тишината. Замаяна от съня, Трейси се надигна рязко в леглото и се опита да подуши откъде идва пушекът в тъмната стая. Звънът продължаваше и тя постепенно осъзна, че това беше телефонът. Часовникът до леглото й показваше 2.30 след полунощ. В началото й мина паническата мисъл, че нещо се е

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×