Ако утрото настъпи

В главната квартира на Международната организация за защита на застраховките Дж. Дж. Ренолдс нареди да повикат Даниел Купър.

— Имаме проблем — каза Ренолдс. — Голям брой наши клиенти от Европа са подложени на нападения, очевидно от банда жени. Страхуват се и от убийства. Настояват за залавяне на бандата. Интерпол даде съгласие за сътрудничество с нас. Задачата е възложена на теб, Дан. Утре сутринта заминаваш за Париж.

Трейси вечеряше с Гюнтер в „Скот“ на Маунт Стрийт.

— Чувала ли си някога за Максимилиан Пирпонт, Трейси?

Името й прозвуча познато. Къде ли го бе чувала? Спомни си. Джеф Стивънс го бе споменал на борда на „Куин Елизабет II“. „И двамата сме тук по един и същ повод. Максимилиан Пирпонт.“

— Много е богат, нали?

— И напълно безсърдечен. Специализирал се е в изкупуване на компании и в тяхното обиране.

Когато Джо Романо пое компанията, той изгони старите работници и доведе на тяхно място свои хора. След това започна да разграбва компанията… Взеха й всичко — бизнеса, къщата, та дори и колата…

Гюнтер я погледна особено.

— Трейси, добре ли си?

— Да. Чудесно. — Понякога животът е несправедлив, мислеше си тя, а на нас е било писано да се борим с неправдите. — Разкажи ми повече за Максимилиан Пирпонт.

— Третата му жена току-що го е напуснала и сега е сам. Струва ми се, че е изгодно да се запознаеш с този господин. Ще пътува от Лондон за Истанбул с Ориент експреса.

Трейси се усмихна.

— Никога не съм пътувала с Ориент експреса. Струва ми се, че ще ми хареса.

Гюнтер също се усмихна.

— Добре. Максимилиан Пирпонт е притежател на единствено важната колекция на изработените от Фаберже яйца, намираща се извън Ермитажа в Санкт Петербург. По скромна преценка тази колекция се оценява на двадесет милиона долара.

— Ако успея да взема някои от яйцата и ти ги донеса — полюбопитства Трейси, — какво ще правиш с тях, Гюнтер? Не са ли твърде известни, за да ги продадеш?

— Частните колекции, Трейси. Ти само ми донеси тези яйчица, а аз ще им намеря подходящо гнезденце.

— Ще видя какво мога да направя.

— Не е лесно човек да се добере до Максимилиан Пирпонт. Обаче в петък с Ориент експрес ще пътуват за филмовия фестивал във Венеция още две гълъбчета. Мисля, че те са напълно узрели и стават вече за бране. Чувала ли си някога за Силвана Луади?

— Италианската филмова звезда ли? Разбира се.

— Омъжена е за Алберто Форнати, продуцент на онези ужасни епически филми. Форнати си е спечелил позорна слава с това, че наема актьори и режисьори срещу много ниско заплащане, обещава им висок процент от печалбата, а после я слага в своя джоб. Така е натрупал доста пари, с които купува много скъпи бижута на жена си. Колкото повече й изневерява, толкова повече бижута й подарява. Сега Силвана сигурно може да отвори с тях свой собствен бижутериен магазин. Сигурен съм, че ще ти се сторят интересна компания.

— Очаквам с нетърпение срещата си с тях — каза Трейси.

Ориент експресът Венеция — Симплон тръгва от лондонската гара „Виктория“ всеки петък сутринта в 11.44 часа и пътува от Лондон до Истанбул с междинни спирки в Болоня, Париж, Лозана, Милано и Венеция. Тридесет минути преди тръгването на влака на входа на неговия перон докараха подвижно гише, двама плещести униформени служители разстлаха пред него червена пътека и разбутаха останалите чакащи нетърпеливи пътници.

Новите собственици на Ориент експреса се опитаха да пресъздадат златната епоха на пътуването с железница, такава, каквато е съществувала в края на деветнадесети век. Напълно възстановеният влак представляваше точно копие на оригиналния, с английски вагон „Пулман“, вагони ли кук, вагон с бар-салон и спални вагони.

Придружителят на вагона, облечен в морскосиня униформа със златни ширити от двадесетте години на настоящия век, понесе двата куфара на Трейси и дамската й чанта до купето й, което се оказа разочароващо тясно. Имаше едно-единствено кресло, тапицирано с мохер на цветя. Килимът на пода, както и обвивката на стълбичката, по която се качваше на горното легло, бяха от един и същ зелен плюш. Трейси имаше чувството, че е в шоколадова кутия.

Тя прочете картичката, прикрепена към малката бутилка шампанско, поставена в сребърна кофичка: ОЛИВЪР ОБЪРТ. НАЧАЛНИК-ВЛАК.

Ще я запазя, докато се отдаде подходящ случай за празнуване, реши Трейси. Максимилиан Пирпонт. Джек Стивънс не е имал успех. Чудесно би било, ако успее да надмине господин Стивънс. При тази мисъл Трейси се усмихна.

Тя разопакова багажа си в тясното пространство и постави на закачалката дрехите, от които щеше да има нужда. Би предпочела да пътува в реактивен самолет на „ПАНАМ“, отколкото с влак, но това пътуване обещаваше да е вълнуващо.

Ориент експрес тръгна от гарата точно по разписание. Трейси седна в креслото и се загледа към прелитащите зад прозореца южни покрайнини на Лондон.

Същия следобед в 1.15 часа влакът пристигна в пристанището на Фолкстън, където пътниците бяха прехвърлени на ферибота, който щеше да ги превози през Ламанша до Булон. Там щяха да вземат друг Ориент експрес, пътуващ на юг.

Трейси се обърна към придружителя на вагона:

— Разбрах, че с нас пътува Максимилиан Пирпонт. Бихте ли ми го показали?

Мъжът поклати глава.

— Стига да можех, госпожо. Той е ангажирал купе, заплатил го е, но никога не излиза от него. Казаха ми, че от този господин може да се очаква всичко.

При това положение оставаха Силвана Луади и нейният съпруг, продуцентът на забравящите се епически филми.

Пътниците бяха прехвърлени в Булон на европейския Ориент експрес. За нещастие, купето на Трейси във втория влак се оказа като онова, което току-що беше напуснала, а неравните железопътни релси правеха пътуването още по-неудобно. Тя прекара целия ден в купето си в кроене на планове и в 8.00 часа вечерта започна да се облича.

Протоколът на Ориент експреса препоръчваше вечерни тоалети и Трейси избра разкошен гълъбов шифон със сиви чорапи и сиви лачени обувки. Единственото й бижу се състоеше от наниз перли. Тя се огледа преди тръгване в огледалото и дълго време не сваляше очи от изображението си. Зелените й очи имаха невинен поглед, а лицето й излъчваше откровеност и уязвимост. Огледалото лъже, помисли си Трейси. Вече не съм такава жена. Живея двойнствен живот. Но крайно вълнуващ двойнствен живот.

След като излезе от своето купе, чантичката й падна и когато се наведе да я вземе, тя огледа бързо външната брава на вратата. Имаше две заключалки: едната марка „Yale“, а другата — универсална. Няма проблем. Трейси се изправи и тръгна към вагон-ресторантите.

Влакът имаше три вагон-ресторанта. Столовете бяха тапицирани, стените облицовани с фурнир, а мекото осветление идваше от месингови свещници, закрити с абажури. Трейси влезе в първия ресторант и забеляза няколко празни маси. Посрещна я главният келнер.