Ако утрото настъпи

Когато Трейси разгледа залите на главния етаж, тя слезе по стълбите към приземния етаж, където се излагаха картини на Франсиско де Гоя.

Детектив Перейра се обърна към Купър:

— Тя, тя не върши нищо, само разглежда. Тя…

— Грешиш. — Купър се спусна бързо по стълбите.

Трейси остана с впечатление, че експозицията на Гоя се охранява много по-внимателно от останалите, и това действително си заслужаваше. Стена след стена бяха покрити с невероятни произведения на неподвластна на времето красота и Трейси преминаваше от платно на платно, завладяна от човешкия гений. Ето „Автопортрет“ на Гоя, на който той прилича на гръцко божество, изящно оцветения портрет на „Семейството на Карл IV“. „Облечената Маха“ и прочутата „Гола Маха“.

И точно тук, до „Сборище на вещици“, стоеше „Пуерто“. Трейси се спря и впи поглед в картината, сърцето й заудря силно в гърдите. На преден план, на картината се виждаха десетина красиво облечени мъже и жени, застанали пред каменна стена. На заден план, през сияйна мъгла, прозираха рибарски лодки в някакъв пристан, а в далечината — фар. В долния ляв ъгъл на картината стоеше подписът на Гоя.

Ето я набелязаната цел. Половин милион долара.

Трейси се огледа. На входа стоеше пазач. Зад него, по продължение на дългия коридор, водещ към други зали, тя виждаше нови пазачи. Трейси проучва дълго време „Пуерто“. Тъкмо се канеше да си тръгне, надолу по стълбите заслиза група туристи. Сред тях Трейси зърна Джеф Стивънс. Тя извърна глава и излезе през страничния изход, преди още да я е забелязал.

Това ще бъде състезание, господин Стивънс, което ще бъде спечелено от мен.

— Намислила е да открадне картина от „Прадо“.

Комендант Рамиро погледна недоверчиво Даниел Купър.

— Cagajon! Никой не е в състояние да открадне картина от „Прадо“ — каза той.

— Тя престоя там цялата сутрин — упорстваше Купър.

— В „Прадо“ никога не е ставала кражба и няма да стане. И знаете ли защо? Защото е невъзможно.

— Тя няма да приложи нито един от обичайните начини. Трябва добре да се охраняват всички отдушници в случай на газова атака. Ако пазачите пият кафе през работно време, проверете откъде го взимат и дали в него няма наркотично вещество. Проверете питейната вода…

Границите на търпението на комендант Рамиро се изчерпаха. Не стигаше това, че понася вече цяла седмица този груб и отблъскващ американец, че се лиши от ценни сътрудници, за да следят денонощно Трейси Уитни, когато неговата Policia Nacional работеше вече със строго ограничени средства, а ето сега, че този pito се опитваше да го поучава как да управлява собствения си отдел в полицията. Това преля чашата.

— Според мен тази дама е на почивка в Мадрид. Прекратявам наблюдението над нея.

— Не! Не можете да постъпите така — отвърна слисан Купър. — Трейси Уитни е…

Комендант Рамиро се изправи в цял ръст.

— Много ви моля да се въздържате от съвети по отношение на това как да постъпвам, senor. А сега, ако нямате какво повече да кажете, ви напомням, че съм много зает човек.

Купър стоеше завладян от безсилие.

— Тогава ще продължа сам.

Комендантът се усмихна.

— За да предпазите музея „Прадо“ от ужасната заплаха, каквато представлява тази жена ли? Разбира се, senor Купър. Сега ще мога вече да спя спокойно нощем.

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Възможностите за успех са изключително ограничени, беше казал Гюнтер Хартог на Трейси. Необходима е огромна изобретателност.

Това е мнението на нашия век, което не отразява цялата истина — мислеше си Трейси.

Тя се взираше надолу през прозореца на своя апартамент към остъкления покрив на „Прадо“ и прехвърляше през ума си всичко, което беше научила за музея. Отваряха го сутрин в 10.00 часа и работеше до 6.00 вечерта. През цялото време алармената инсталация бе изключена, но затова пък на входовете на всички зали имаше пазачи.

Дори някой да успее да свали картина от стената, мислеше си Трейси, той няма да може да я изнесе от музея. Всички пакети се проверяваха на изхода.

Тя проучи покрива на „Прадо“ и се замисли върху организирането на нощен грабеж. Съществуваха няколко затруднения: първото представляваше ясната видимост. Трейси вече бе забелязала, че след запалването нощем на прожекторите покривът се осветяваше така, че се виждаше ясно от мили разстояние. Дори незабележимото влизане в сградата да се окажеше възможно, оставаха вътрешните инфрачервени лъчи и нощната охрана.

„Прадо“ изглеждаше непристъпен.

А какво ли замисляше Джеф? Трейси бе напълно уверена, че и той щеше да предприеме опит за задигане на картината на Гоя.

Всичко бих дала само и само да разбера какво се мъти в малкия му мозък. Трейси беше сигурна само в едно: нямаше да му позволи да се вмъкне вътре преди нея. Налагаше се да намери разрешение на въпроса.

Трейси се върна в „Прадо“ на следващата сутрин.

Освен лицата на посетителите друга промяна нямаше. Трейси се огледа внимателно за Джеф, но той не се появи.

Вече е намислил как да отмъкне картината, помисли си Трейси. Проклет кучи син. Целият чар, с който си послужи, бе само и само да отвлече вниманието ми и да ми попречи да взема първа картината.

Тя усмири гнева си и се зае с ясната и студена логика.

Трейси отиде пак в „Прадо“ и очите й се плъзнаха върху близките платна, бдителните пазачи, художниците любители, седнали на малки столчета пред стативите си, влизащите и излизащите на групи зрители. Изведнъж ударите на сърцето на Трейси се учестиха. Вече зная как ще извърша всичко!

Тя се обади от обществена телефонна кабина на „Gran via“ и застаналият на входа на едно кафене Даниел Купър бе готов да даде годишната си заплата само и само да научи на кого се обажда Трейси. Напълно бе убеден, че води разговор с чужбина, и то именно от такава кабина, за да не може да се запише разговорът й. Той забеляза зелената й ленена рокля, която не бе виждал досега, и голите й крака. За да я заглеждат мъжете, помисли си той. Развратница. Изпадна в истинска ярост.

Трейси приключваше вече разговора си в телефонната кабина.

— Просто вземи мерки да действа бързо, Гюнтер. Ще има на разположение едва около две минути. Всичко ще зависи от бързината.

„До: Дж. Дж. Ренолдс. Досие № У-72-830-412

От: Даниел Купър. Поверително

Относно: Трейси Уитни

Според мен обектът е в Мадрид със задача да извърши крупно криминално престъпление. Най- вероятната цел е музеят «Прадо». Испанската полиция не оказва съдействие, но аз лично ще наблюдавам