— Смятам, че няма да се разочаровате, господин Рендъл — отвърна скромно Кристиан Мачада. — Моля, последвайте ме. Аз самият ще ви придружа.
Тръгнаха бавно, преминаха през ротондата с фламандските майстори, Рубенс и неговите последователи, посетиха централната галерия, изпълнена с произведения на испански майстори. Хенри Рендъл оглеждаше внимателно всяко платно. Двамата мъже разговаряха като специалисти, преценяваха различните художествени стилове, перспективата и чувството за колорит.
— А сега — съобщи директорът, — ще ви покажа гордостта на Испания. — Той поведе своя гост надолу по стълбите към галерията с творбите на Гоя.
— Същински празник за очите — възкликна поразен Рендъл. — Моля ви! Нека се спрем да погледам.
Кристиан Мачада се спря, доволен от благоговението на своя гост.
— Никога не съм виждал толкова великолепни неща — каза Рендъл. Той прекоси бавно салона, като се спираше поотделно пред всяко платно. — „Сборище на вещици“ — възкликна Рендъл. — Блестящо.
Продължиха по-нататък.
— „Автопортрет“ от Гоя. Фантастично!
Кристиан Мачада сияеше. Рендъл се спря пред „Пуерто“.
— Чудесен фалшификат — продължи нататък. Директорът го хвана за ръката.
— Какво? Какво казвате, сеньор?
— Казах, че е чудесен фалшификат.
— Грешите много — отвърна възмутено той.
— Не мисля така.
— Но наистина грешите — каза решително Мачада.
— Уверявам ви, че това е оригиналът. Разполагам с данни за произхода на картината.
Хенри Рендъл пристъпи до картината и я огледа по-внимателно.
— Тогава и данните ви са фалшификат. Тази картина е рисувана от ученика на Гоя, Еухенио Лукас и Падиля. Вие, разбира се, знаете, че Лукас е направил стотици фалшификати на Гоя.
— Естествено, че зная — отвърна рязко Мачада. — Но случаят не е такъв.
Рендъл сви рамене.
— Останете с мнението си.
Той понечи да продължи нататък.
— Лично съм купувал тази картина. Направена е спектрограма, проверка на пигмента…
— Не се съмнявам. Лукас е рисувал по времето на Гоя и е използвал същите материали. — Хенри Рендъл се наведе да огледа по-добре подписа на дъното на картината. — Много лесно можете да се уверите, стига да пожелаете. Върнете картината във вашата реставрационна и проверете подписа. — Той се подсмихна развеселен. — Егото на Лукас го е подтиквало да подписва своите картини, но портфейлът му го е принуждавал да подправя името на Гоя върху своето, като по този начин е повишавал неимоверно тяхната цена. — Рендъл погледна часовника си. — Простете. Струва ми се, че закъснявам за друга среща. Много съм ви благодарен, че споделихте съкровищата си с мен.
— Моля ви — отвърна хладно директорът.
— Ако мога да ви бъда от полза, отседнал съм във вила Магна. Отново ви благодаря, сеньор.
Хенри Рендъл си тръгна.
Кристиан Мачада го наблюдаваше как си отива. Как си позволява този швейцарски идиот да подмята, че тази ценна картина от Гоя била фалшификат!
Той се обърна и погледна отново картината. Прекрасна, шедьовър! Приведе се и разгледа подписа на Гоя. Напълно естествен. И въпреки всичко, можеше ли всичко това да е истина? Семенцето на съмнението го загложди. Всички знаеха, че съвременникът на Гоя, Еухенио Лукас и Падиля, беше направил стотици фалшификати на Гоя, изградил кариера чрез фалшифициране картини на майстора. Мачада бе заплатил три и половина милиона долара за „Пуерто“ от Гоя. Ако е бил измамен, щеше да му се лепне позорно черно петно, нещо, за което не смееше дори и да си помисли.
Хенри Рендъл бе казал едно разумно нещо. Наистина съществуваше прост начин за установяване идентичността на картината. Ще провери подписа, после ще телефонира на Рендъл и ще му каже по най- учтив начин, че трябва да си потърси някое по-подходящо занимание.
Директорът повика своя помощник и му нареди да пренесат „Пуерто“ в реставрационната.
Установяването на идентичността на един шедьовър е много деликатна работа, защото ако се направи небрежно, може да се унищожи нещо безценно и да се нанесе непоправима вреда. Реставраторите на „Прадо“ бяха експерти. Повечето от тях неуспели художници, те се бяха заели с реставрационна работа, за да са близо до любимото си изкуство. Започваха като чираци, учеха под ръководството на реставратори- специалисти и работеха години наред, преди да станат помощници и да им разрешат да се заемат с шедьоври, и то винаги под ръководството на по-старши специалисти.
Хуан Делгадо, завеждащ реставрационната работа в „Прадо“, постави „Пуерто“ на специална дървена поставка. Кристиан Мачада го наблюдаваше.
— Искам да проверите подписа — каза му директорът.
Делгадо не даде израз на своето удивление.
— Да, господин директор.
Той натопи малко памучно топче в изопропилов алкохол и го постави върху масата до картината. Друго памучно топче напои с петролен дестилат, служещ за неутрализиращ агент.
— Готов съм, сеньор.
— Продължавайте. Но бъдете внимателен.
Дишането на Мачада неочаквано се затрудни. Той видя как Делгадо взе първото памучно топче и докосна леко с него буквата „Г“ от подписа на Гоя. Моментално след това Делгадо взе и второто топче и неутрализира мястото, за да спре проникването на алкохола в дълбочина. Двамата мъже впериха погледи в платното. Делгадо се навъси.
— Съжалявам, но все още не мога да кажа нищо. Налага се да използвам по-силен разтворител.
— Направете го — разпореди се директорът.
Делгадо отвори друга бутилка. Той потопи внимателно ново топче памук с диметил пентон и докосна отново с него първата буква от подписа, като в същия миг го докосна и с второто памучно топче. Помещението се изпълни с острия задушлив мирис на химикала. Кристиан Мачада стоеше с вперен в картината поглед и не вярваше на онова, което виждаше. „Г“-то от името на Гоя избледня и на негово място се показа едно ясно „Л“.
Делгадо се обърна с пребледняло лице към него.
— Да… да продължавам ли? — запита той.
— Да — отвърна с дрезгав глас Мачада. — Продължете!
Бавно, буква по буква, подписът на Гоя избледня под влиянието на разтворителя и отдолу се показа подписът на Лукас. Всяка нова буква въздействаше като удар в стомаха на Мачада. Той, директорът на един от най-големите музеи в света, е бил измамен. Директорският съвет ще научи това, кралят на Испания ще го научи, светът ще го научи. Той бе унищожен.
Директорът се върна с тежки стъпки в кабинета си и телефонира на Хенри Рендъл.
Двамата мъже седнаха в кабинета на Мачада.
— Оказахте се прав — произнесе с труд директорът. — Картината е рисувана от Лукас. Когато се разчуе, ще стана за смях.
— Лукас е измамил не един специалист — утеши го Рендъл. — Неговите фалшификации обаче са мое хоби.
— Аз платих за тази картина три и половина милиона долара.
Рендъл сви рамене.
— Има ли начин да си върнете парите?
Директорът поклати отчаяно глава.
