Ако утрото настъпи

зашеметяваща от всеки друг път. Гюнтер, приятелю, как си?

Двамата мъже си стиснаха ръцете. Трейси стоеше, обзета от ярост.

Джеф я погледна и въздъхна.

— Положително ми се сърдиш.

— Да ти се сърдя ли! Аз… — Не успя да намери подходящата дума.

— Трейси, ако бих могъл да се изразя така, планът ти беше блестящ. Напълно съм убеден в това. Наистина блестящ. Допусна една-единствена грешка. Никога не се доверявай на швейцарец, останал без показалец на едната си ръка.

Тя пое дълбоко въздух, като се мъчеше да се овладее. После се обърна към Гюнтер:

— Ще разговаряме по-късно, Гюнтер.

— Трейси…

— Не. За каквото и да става дума, не желая да участвам. Не, ако е замесен и той.

— Би ли изслушала поне какво искам да ти кажа? — обърна се Гюнтер към нея.

— Няма смисъл. Аз…

— След три дни Де Биърс изпраща пакет с диаманти на стойност четири милиона долара от Париж за Амстердам с товарен самолет на Еър Франс. Имам клиент, който желае да купи тези диаманти.

— Защо не ги задигнеш по пътя им за летището? Твоят приятел тук е специалист по тези работи — не успя да скрие горчивината в гласа си.

Божичко, великолепна е, когато е разгневена, помисли си Джеф.

— Диамантите се охраняват много добре — обясни Гюнтер. — Ще ги задигнем по време на полета.

Трейси учудено го погледна.

— По време на полета ли? В транспортния самолет?

— Нуждаем се от дребен човек, който да може да се скрие в един от контейнерите. Когато самолетът се издигне във въздуха, единственото, което този човек трябва да направи, е да излезе от своя сандък, да отвори контейнера на Де Биърс, да вземе пакета с диамантите, да постави на негово място копие на подобен пакет, който ще бъде подготвен предварително, след което да се върне отново в своя сандък.

— И аз съм достатъчно дребна, та да се сместя в сандъка?

— Дори нещо повече, Трейси — каза Гюнтер. — Нуждаем се от умен човек със здрави нерви.

Трейси се замисли.

— Харесва ми този план, Гюнтер. Онова, което не ми харесва, е, че ще работя с него. Този човек е мошеник.

Джеф се ухили.

— А не сме ли всички ние такива, скъпа? Гюнтер ни предлага един милион долара, ако успеем да ги отмъкнем.

Трейси впери поглед в Гюнтер.

— Един милион долара?

Той кимна.

— По половин милион за всеки от вас.

— Причината, поради която това е възможно — обясни Джеф, — е, че имам връзки в товарителницата на летището. Това лице ще ни помогне да свършим работата. На него може да се вярва.

— За разлика от теб — отвърна му Трейси на място. — Довиждане, Гюнтер.

Трейси излезе от кабинета. Гюнтер я проследи с поглед.

— Наистина ти е сърдита за Мадрид, Джеф. Страхувам се, че този път няма да се съгласи.

— Грешиш — отвърна весело Джеф. — Познавам Трейси. Тя не е в състояние да откаже.

— Палетите се запечатват преди товаренето им в самолета — обясняваше Рамон Вобан.

Рамон беше млад французин с лице на старик и с черни, мъртвешки очи. Работеше като диспечер в отдела за превоз на товари към Еър Франс. Той бе ключът за успешното осъществяване на плана.

Вобан, Трейси, Джеф и Гюнтер седяха на маса до перилата на едно bateau mouche, увеселително корабче, пътуващо по Сена около Париж.

— Ако палетата се запечата — запита Трейси с отривист глас, — как ще се вмъкна тогава в нея?

— За товарите, пристигащи в последния момент — отвърна Вобан, — компанията използва така наречените от нас „меки палети“, това са големи дървени сандъци, от едната страна с брезент, завързан долу с въже. С оглед на сигурността ценните товари, като диамантите например, винаги пристигат в последната минута. Така те се товарят последни, а се разтоварват първи.

— Значи диамантите ще бъдат в „мека палета“? — запита Трейси.

— Точно така, mademoiselle! Както и вие самата. Аз ще се погрижа контейнерът, в който ще бъдете вие, да бъде поставен редом с палетата с диамантите. Онова, което трябва да направите по време на полета, е да развържете въжето, да отворите палетата с диамантите, да размените кутията с подобна такава, да се върнете във вашия контейнер и отново да го затворите.

Гюнтер кимна.

— След кацането на самолета в Амстердам пазачите ще вземат подменената кутия и ще я занесат на шлифовчиците на диаманти. Докато открият смяната на диамантите, ние ще сме те извели вече със самолет извън страната. Повярвай ми, нищо лошо не може да се случи.

Една мисъл охлади сърцето на Трейси.

— А няма ли да умра от студ горе във въздуха? — запита тя.

Вобан се усмихна.

— Mademoiselle, в наши дни транспортните самолети вече се отопляват. Те често превозват животни и домашни любимци. Не, в това отношение ще се чувствате съвсем удобно. Може малко да ви е притеснено, но инак всичко е наред.

Трейси се бе съгласила най-сетне да чуе тяхната идея. Половин милион долара за няколко часа неудобство. Тя проучи плана от всички страни. Може да се осъществи, реши Трейси. Само да не бе включен и Джеф Стивънс.

Чувствата й към него представляваха такава сложна плетеница от емоции, че тя се обърка и се ядоса на себе си. Той постъпи така в Мадрид само заради удоволствието да я надхитри. Той я бе предал, измамил и сега тайно й се надсмиваше.

Тримата мъже я наблюдаваха в очакване на нейния отговор. Корабчето премина под Pont Neuf, най- стария мост в Париж, който несъгласни с това мнение французи настояваха да се нарича Нов мост. На брега на реката двама влюбени се прегръщаха и Трейси забеляза блажения израз върху лицето на момичето. Каква глупачка, помисли си. Най-сетне взе решение. После погледна Джеф право в очите и каза:

— Добре. Съгласна съм — и веднага долови как напрежението на масата спадна.

— Не разполагаме с много време — каза Вобан. Той обърна мъртвешките си очи към Трейси. — Брат ми работи при един комисионер по товарене на стоки. Той ще уреди да ви вкараме в „мекия контейнер“ в неговия склад. Надявам се, че госпожицата не страда от клаустрофобия.

— За мен не се безпокойте… Колко ще трае пътуването?

— Ще престоите няколко минути на площадката за товарене и ще летите един час до Амстердам.

— Колко голям е контейнерът?

— Достатъчно голям, за да седнете в него. Вътре ще има и други вещи, които ще ви прикриват… ако просто стане нужда.

Нищо лошо не може да се случи, обясниха й те. Но ако просто стане нужда…

— Приготвил съм списък на нещата, от които ще имаш нужда — каза й Джеф. — Уредил съм да ти ги доставят.

Самодоволен кучи син! Колко е бил сигурен, че ще дам съгласие.

— Вобан ще се погрижи на паспорта ти да бъдат поставени изходни и входни печати, за да можеш да излезеш без никакви затруднения от Холандия.

Корабчето започна да пристава на кея.

— Можем да разгледаме последните подробности утре сутринта — каза Рамон Вобан. — Сега трябва да