Винтън да е само съучастник; напротив, беше наблегнал, че той се крие зад цялата работа. Беше немислимо полицията да няма досие на такъв човек. Муди го бяха убили, защото се беше добрал до истината. И след като бяха отстранили и Муди, Джад оставаше абсолютно сам. Примката се стягаше още по-плътно.
— Съжалявам — проговори Анджели.
Джад изгледа детектива и изведнъж съобрази, че Анджели цяла нощ не се е прибирал у дома си.
— Не знам как да ви се отблагодаря за усилията — каза той.
Анджели се приведе напред.
— Сигурен ли сте, че сте чули добре какво каза Муди?
— Да — изрече Джад.
Той затвори очи в опит да се концентрира. Беше запитал Муди дали знае със сигурност кой стои зад всичко това. Гласът на Муди отново прозвуча в ушите му. Абсолютно сигурен. Да сте чували някога за Дон Винтън? Дон Винтън. Той отвори очи.
— Да — повтори той.
Анджели въздъхна.
— Тогава сме доникъде — изсмя се той c глас, в който нямаше и следа от веселие. — Не исках да ви обидя. — Той кихна.
— Най-добре ще е да се прибирате и право в леглото.
Анджели се изправи.
— Да. Май сте прав.
Джад се поколеба.
— От колко време работите заедно c Макгрийви?
— Това е първият ни съвместен случай. Защо?
— Мислите ли, че той е способен да ме натопи за убийство?
Анджели кихна отново.
— Мисля, че може би имате право, докторе. Е, май трябва да си вървя.
И той се запъти към вратата.
— Мисля, че имам някаква следа — каза Джад.
Анджели спря и се извърна.
— Продължавайте.
Джад му разказа за Тери, като добави, че се кани да провери и някои от бившите приятели на Джон Хансън.
— Не звучи много вероятно — призна Анджели, — но предполагам, че е по-добре от нищо.
— До гуша ми дойде непрекъснато да съм нечия мишена. Ще започна да отвръщам на ударите. Тръгвам след тях.
Анджели го изгледа.
— С какво ще воювате? Ние се бием c призраци.
— Когато има свидетел, който подозира някого, полицията използува художник, който рисува портрет на заподозрения, съгласно описанията на всички, които са го видели. Така ли е?
Анджели кимна.
— Полицейски робот.
Джад възбудено закрачи из кабинета.
— Ще ви опиша личността на човека, който се крие зад всичко това.
— Как ще го направите? Та вие никога не сте го виждали. Той може да бъде всеки човек от улицата.
— Не, не може — поправи го Джад. — Ние търсим един много специален човек.
— Някой ненормален.
— Ненормалност е улична фраза. Такъв термин в медицината не съществува. Нормалността е просто способността на разума да реагира адекватно на заобикалящите го условия. Ако ние не реагираме адекватно, то тогава или се крием от реалността, или бягаме в някакъв въображаем свят, където сме свръхчовеци, за които не съществуват никакви закони.
— Нашият човек се мисли за свръхчовек.
— Точно. Всеки човек попаднал в ситуация, където е заплашен животът му, има три възможности за избор. Бягство, договаряне c противника, или атака. Нашият човек е избрал последното.
— Следователно е лунатик.
— Не. Много рядко се случва лунатик да посегне на живота на друг човек. Периодът, в който са способни на такива действия, е изключително кратък. Имаме работа c някой, който е много по-специален. Той може да е соматик, хипофреник, шизоид, циклоид — или да е някаква комбинация от тези типове. Възможно е да сме се сблъскали c някоя фуга — временна амнезия, предшествана от ирационални постъпки. Особеното обаче в нашия случай е, че неговото поведение и външен вид ще изглеждат абсолютно нормални за околните.
— Значи пак сме в задънена улица.
— Не, грешите. Вече разполагаме c достатъчно информация. Вече мога да ви опиша и външния му вид — каза Джад. Той присви очи в усилието си да се концентрира. — Дон Винтън е над средния ръст, c хармонични пропорции на тялото, и е c телосложение на атлет. Винаги е елегантен и придирчив към всичко, което върши. Не притежава художествен талант. Не рисува, не пише, нито свири на пиано.
Анджели го гледаше със зяпнала уста.
Джад продължи да говори още по-бързо; лицето му беше поруменяло.
— Не посещава никакви обществени клубове или организации. Такива, които той не притежава или контролира. Той е от тези мъже, които са родени да командуват. Безжалостен и без задръжки. Мисли само за едри сделки. Например, той никога не би се замесил в кокошкарски истории. Ако има досие в полицията, то ще бъде само за банков обир, отвличане, или убийство. — Възбудата на Джад нарастваше c всяко изречение. Картината взе да изпъква пред взора му. — Когато го заловим, ще установим, че вероятно единият от родителите му го е отритнал през детството.
Анджели го прекъсна.
— Докторе, неприятно ми е да ви разочаровам, но е напълно възможно да се окаже някой откачен наркоман, който…
— Не. Този човек не взема наркотици. — Гласът на Джад беше определено убеден. — И ще ви кажа още нещо за него. В училището е практикувал спортове, в които има физически сблъсък c противника. Футбол или хокей. Не го вълнуват нито шахът, нито словесните игри, нито загадките.
Анджели го гледаше със скептичен поглед.
— Самият вие твърдите, че нападателите са били повече от един човек — възрази той.
— Аз ви описвам Дон Винтън — каза Джад. — Мозъкът на цялата операция. Ще ви кажа и още нещо за него. Той е южняшки тип.
— Кое ви кара да мислите така?
— Методите, които използува при убийствата. Нож — киселина — бомба. Произходът му е от Латинска Америка, Италия или Испания. — Джад си пое дъх. — Ето ви полицейския робот. Това е човекът, извършил три убийства, и който още не се е отказал да убие и мен.
Анджели преглътна.
— Откъде, по дяволите, научихте всичко това?
Джад седна на стола и се приведе към Анджели.
— Такава ми е професията.
— Портрет откъм психическата страна, да. Но как можете да опишете външния вид на човек когото никога не сте виждали?
— Не съм от тези, които гадаят. Един лекар на име Кречмър е открил, че осемдесет и пет процента от хората страдащи от параноя са добре сложени, c атлетическо телосложение. Нашият човек е очевиден параноик. Има мания за величие. Мегаломаниак, който си мисли, че стои по-високо от закона.
— Тогава защо не са го опандизили още отпреди?
— Защото носи маска.
— Носи какво?
