въпроса.
Той се усмихна извинително, излъчвайки топлина.
Джад знаеше много добре какво ще последва и бързо се подготви.
— За какво си говорехте със съпругата ми, доктор Стивънс?
Джад умело вмъкна изненада в гласа си.
— Вашата съпруга? Нямам честта да я познавам.
ДеМарко поклати c укор глава.
— През последните три седмици е посещавала кабинета ви два пъти седмично.
Джад сви замислен вежди.
— Нямам пациентка на име ДеМарко…
ДеМарко кимна c разбиране.
— Може би е използувала друго име. Може би моминското си име — Блейк. Ан Блейк.
Джад демонстрира добре премерена изненада.
— Ан Блейк?
Братята Вакаро стегнаха обръча около него.
— Не — спря ги рязко ДеМарко. Той се обърна към Джад. Възпитаните му маниери бяха изчезнали. — Докторе, ако се опитваш да ми играеш номера, ще се видиш в такова чудо, че направо няма да ти се вярва.
Джад го погледна в очите и повярва. Разбра, че животът му виси на косъм. Насили се да покаже негодувание в гласа си.
— Можете да правите каквото си искате. До този момент нямах и представа, че Ан Блейк е ваша съпруга.
— Това е вярно — намеси се Анджели. — Той…
ДеМарко игнорира Анджели.
— За какво разговаряхте c жена ми в продължение на три седмици?
Бяха стигнали до решаващия момент. И последните късчета мозайка легнаха на местата си в мига, когато беше съзрял петела със счупената опашка на покрива. Ан не беше насочвала убийците по следите му. Тя беше жертва също като него. Беше се омъжила за Антъни ДеМарко, деен собственик на голяма строителна компания, без изобщо да има представа какво бе направила. Но сигурно скоро след това се беше случило нещо, което й е отворило очите за същината на съпруга й. Беше разбрала, че е замесен в някакъв престъпен бизнес. Без никакъв близък човек до себе си се беше видяла принудена да се обърне за помощ към един психоаналитик, абсолютно непознат, на когото да се довери. Но в кабинета на Джад пълната лоялност към съпруга й не й беше позволила да обсъжда страховете и опасенията си.
— Не сме разговаряли кой знае за какво — произнесе c равен глас Джад. — Вашата съпруга отказа да ми каже какъв е проблемът й.
Черните очи на ДеМарко не се отделяха от неговите.
— По-добре измислете нещо по-правдоподобно.
В каква ли паника трябва да е изпаднал ДеМарко когато е разбрал, че съпругата му посещава психоаналитик — съпругата на бос от Коза Ностра. Не беше чудно, че ДеМарко беше убивал при опитите си да се добере до записите от беседите на Джад c Ан.
— Всичко, което ми каза, беше, че е нещастна поради някаква причина, която не пожела да обсъждаме — каза Джад.
— Това изречение ви отне десет секунди — каза ДеМарко. — Имам до секунда времето й, прекарано в кабинета ви. За какво ви говори тя през останалото време на трите седмици? Не може да не ви е казала кой съм аз.
— Каза, че сте собственик на строителна компания.
ДеМарко го изучаваше студено. Джад усети как по челото му се събират ситни капчици пот.
— Имам представа от психоанализ, докторе. Пациентът говори за всичко, което му дойде в главата.
— Това е само част от терапията — каза сухо Джад. — Заради това и не стигнах доникъде c мисис Блейк…мисис ДеМарко. Възнамерявах да се откажа от нея като пациентка.
— Но не го направихте.
— Не се и наложи. Когато беше при мен в петък ми каза, че заминава за Европа.
— Ани промени решението си. Тя не иска да заминава c мен за Европа. Досещате ли се защо?
Джад го изгледа искрено озадачен.
— Защо?
— Заради вас, докторе.
Сърцето на Джад подскочи. Той се опита да запази гласа си равен.
— Не ви разбирам.
— Разбира се, че ме разбирате. Ани и аз имахме дълъг разговор снощи. Тя счита, че бракът й c мен е грешка. Вече не е щастлива c мен, защото е решила да дойде при вас. — ДеМарко говореше вече c почти хипнотичен шепот. — Искам да ми разкажете абсолютно всичко, което се е случило между вас двамата на дивана в кабинета ви.
Джад положи страшни усилия, за да не даде израз на противоречивите чувства, които го сграбчиха. И тя го обичаше! Но каква полза от това? ДеМарко не отделяше поглед от него в очакване на отговора му.
— Нищо не се е случило. След като имате представа от психоанализ, трябва да ви е известно, че всяка пациентка преминава през фазата на емоционално обвързване c лекаря. Всяка от тях по някое време започва да си мисли, че е влюбена в лекаря си. Но това преминава.
ДеМарко го наблюдаваше напрегнато, c впити в него очи.
— Как разбрахте, че се кани да дойде при мен? — запита Джад, като се постара да придаде на гласа си нехаен тон.
ДеМарко го изгледа за момент, после се приближи до едно голямо бюро и вдигна остър като бръснач нож за отваряне на писма във формата на кинжал.
— Един от хората ми я е видял да влиза в сградата, където се помещава офисът ви. Там има много лекари-гинеколози и те си помислили, че може би Ани ми подготвя мила изненада. Проследили я до вашия офис. — Той се обърна към Джад. — Изненадата им наистина била голяма. Тя отивала при психиатър. Съпругата на Антъни ДеМарко споделя професионални тайни пред един психиатър!
— Казах ви, че тя…
Гласът на ДеМарко беше тих и мек.
— Commissione имаха среща. Гласуваха да я убия, както убиваме всеки предател. — ДеМарко крачеше из стаята c походка на хищник затворен в клетка. — Но те не могат да ми дават заповеди като на въшлив прост войник. Аз съм Антъни ДеМарко, аз съм капо. Обещах, че ако тя е издала дори и само една от професионалните ни тайни, ще убия мъжа, на когото ги е казала. Ей c тези две ръце. — И той ги вдигна над главата си свити в юмруци; едната още държеше острия кинжал. — Това сте вие, докторе.
ДеМарко беше започнал да прави кръгове около него, докато говореше, и всеки път, когато ДеМарко беше зад гърба му, Джад несъзнателно се свиваше.
— Правите грешка, ако… — започна Джад.
— Не. Знаете ли кой допусна грешката? Ани. — Той изгледа отгоре до долу Джад. Гласът му съдържаше искрено учудване. — Как въобще е могла да допусне дори и за миг, че вие сте по-добър от мен?
Братята Вакаро изсумтяха.
— Ти си нищожество. Един педал, който гние всеки ден в кабинета си и прави — колко? Трийсет бона годишно? Петдесет? Сто? Аз правя много повече само за седмица. — Маската на ДеМарко бързо се изхлузваше от лицето му под непоносимия натиск на чувствата. Започваше да говори c къси, избухливи изречения; красивите му черти се покриваха c грозна патина. Само Ан беше успяла да го зърне зад фасадата му. Джад гледаше оголеното лице на един параноичен убиец. — Ти и тая малка putana сте се чукали!
— Не сме се чукали — каза Джад.
ДеМарко го наблюдаваше c блестящи очи.
— Нищо ли не означава за вас?
