— Имате гост — каза той.
Тя влезе в библиотеката облечена в жълта пола и блуза, c коса свободно сипеща се върху раменете. Лицето й беше изпито и бледо, но цялата й поза говореше за спокойствие. Джад беше сам в стаята.
— Здравейте, доктор Стивънс. Антъни ми каза, че сте тук.
Джад изпитваше усещането, че играят на някаква сцена пред невидима и смъртоносно опасна публика. Той интуитивно чувствуваше, че Ан е съвсем наясно за ситуацията и се оставяше в ръцете му, като предоставяше избора на него.
А той не можеше да направи нищо, освен да се опита да удължи живота й поне малко. Ако тя откажеше да тръгне c ДеМарко за Европа, най-вероятно той щеше да я убие още тук.
Джад се поколеба, стараейки се да подбере най-точните изрази. Всяка дума можеше да се окаже по- опасна и от бомбата, която бяха поставили в колата му.
— Мисис ДеМарко, вашият съпруг е много разстроен загдето сте променили решението си да заминете за Европа c него.
Ан чакаше, претегляйки и обмисляйки всяка своя дума.
— Аз също споделям неговото огорчение и мисля, че трябва да тръгнете c него — каза Джад, като повиши глас.
Ан изучаваше лицето му, мъчейки се да отгатне посланието на очите му.
— Какво ще стане, ако откажа? Какво ще стане, ако просто си отида?
Джад се изпълни c внезапна тревога.
— Не трябва да постъпвате така. — Тя нямаше да напусне жива къщата. — Мисис ДеМарко — произнесе той натъртено, — вашият съпруг е c погрешното убеждение, че вие сте влюбена в мен.
Тя отвори уста да му възрази и той бързо продължи.
— Аз му обясних, че това е една нормална фаза от анализа — емоционално ангажиране, през което преминават всички пациентки.
Тя подхвана и продължи спасителната нишка.
— Знам. Страхувам се, че беше малко глупаво от моя страна да отивам направо при вас. Трябваше да се опитам първо сама да реша проблема си. — Очите й му казваха колко е искрена, колко съжалява, че го е въвлякла в тази смъртна опасност. — Мислих много върху това. Може би една ваканция в Европа ще ми се отрази добре.
Той пое облекчено дъх. Беше го разбрала.
Лошото беше, че нямаше как да й съобщи за действителната опасност, която я грозеше. А може би тя знаеше? Но дори и да знаеше, какво можеше да направи? Той погледна покрай Ан през прозореца на библиотеката който отрязваше като рамка на портрет високите дървета на заобикалящата ги гора. Беше му разказвала за разходките си из нея. Ако успееха да се доберат до гората…
Той понижи гласа си:
— Ан…
— Свършихте ли малкия си разговор?
Джад се обърна стремително. ДеМарко беше влязъл в библиотеката без да го усети. Зад него бяха Анджели и братята Вакаро.
Ан се обърна към съпруга си.
— Да — каза тя. — Доктор Стивънс счита, че трябва да тръгна за Европа c вас. Ще последвам съвета му.
ДеМарко се усмихна и погледна Джад.
— Знаех си, че мога да разчитам на вас, докторе.
Сияеше, излъчвайки топлина и огромното задоволство на човек, извоювал пълна победа. Сякаш невероятната енергия, протичаща през ДеМарко, можеше да се преобразува по желание от адското зло във всевъзмогваща и привличаща топлина. Не беше чудно, че Ан се бе почувствувала неотразимо привлечена от него. Дори и в този момент Джад отказваше да приеме, че грациозният и дружелюбен Адонис пред него беше хладнокръвен убиец психопат.
ДеМарко се обърна към Ан.
— Тръгваме рано сутринта, скъпа. Защо не се качиш горе да подготвяш багажа?
Ан се поколеба. Не искаше да изоставя Джад сам c тези мъже.
— Аз…
Тя погледна безпомощно към Джад. Той кимна кимна едва забележимо.
— Добре. — Тя протегна ръка на Джад. — Сбогом, доктор Стивънс.
Джад пое ръката й.
— Сбогом.
И този път наистина беше сбогом. Нямаше да има връщане. Джад я проследи c поглед как се обърна, кимна на останалите и излезе от стаята.
ДеМарко погледна след нея.
— Не е ли красива?
На лицето му се бе появило странно изражение. Любов, собственическо чувство… и още нещо. Съжаление? За това, което щеше да й стори?
— Тя не знае нищо за вашите истории — каза Джад. — Защо не я пуснете да си отиде?
Джад стана свидетел на почти мигновената промяна в ДеМарко. Обаянието изчезна без следа и ненавистта отново изпълни стаята, като течеше от ДеМарко към Джад без да засяга другите. На лицето на ДеМарко се появи възторжено, почти оргийно изражение.
— Да тръгваме, докторе.
Джад се огледа наоколо, като преценяваше шансовете си за бягство. ДеМарко определено предпочиташе да не го убива в дома си. Моментът беше сега или никога. Братята Вакаро го наблюдаваха със жадни погледи, очаквайки и най-малкото движение. Анджели стоеше до прозореца, c ръка на кобура.
— Аз не бих опитвал, ако бяха на ваше място — изрече меко ДеМарко. — Вие сте мъртъв, но ще стане както го искам аз.
Той побутна Джад към вратата. Останалите го заобиколиха и всички тръгнаха към фоайето на входа.
Ан стигна до горната площадка на стълбището, спря се и зачака, без да отделя поглед от коридора под нея. Скри се зад ъгъла като видя Джад и останалите да отиват към входната врата. Бързо се прибра в спалнята си и надникна през прозореца. Мъжете набутваха Джад в колата на Анджели.
Ан посегна към телефона и набра номера на централата. Секундите докато отговорят й се сториха цяла вечност.
— Централа, свържете ме c полицията! Бързо, спешно е!
В този момент нечия мъжка ръка се пресегна пред нея и натисна вилката на телефона. Ан нададе писък и се обърна. Ник Вакаро се извисяваше ухилен над нея.
Глава двадесет и трета
Анджели запали фаровете на колата. Беше още четири следобед, но слънцето се беше укрило някъде зад бухлатите облаци, затулили почти цялото небе и подбутвани от ледения вятър. Пътуваха повече от час.
На волана беше Анджели. Роки Вакаро седеше до него на предната седалка. Джад беше отзад c ДеМарко.
В началото Джад тайно се беше оглеждал дано зърне някоя случайна полицейска кола, c надеждата да направи някой отчаян жест, за да привлече вниманието им, но Анджели избираше само второстепенни пътища, по които почти нямаше движение. Профучаха през покрайнините на Мористаун, поеха по шосе 206 и се насочиха на юг към слабонаселените и мрачни равнини на централната част на Ню Джърси. Сивото небе се отвори и започна да ги засипва c дребен сух сняг, който забарабани ситно по предното стъкло.
— Намали скоростта — нареди ДеМарко. — Няма нужда да привличаме излишно вниманието на
