— Казах ви. Тя е просто един от пациентите ми.
— Окей — каза накрая ДеМарко. — Кажете й го тогава.
— Какво да й кажа?
— Че не давате пет пари за нея. Ще й предам да слезе долу. Искам да си поговорите насаме.
Пулсът на Джад изведнъж се ускори. Щеше да има възможност да спаси себе си и Ан.
ДеМарко махна c ръка и мъжете излязоха в коридора. ДеМарко се обърна към Джад. Дълбоките му черни очи бяха притворени. Той се усмихна меко; отново бе сложил маската.
— Ани ще живее дотогава, докато бъде в неведение. Вие ще я убедите да тръгне c мен за Европа.
Джад усети устата му изведнъж да пресъхва. Очите на ДеМарко сияеха триумфално. И Джад разбра защо. Защото беше подценил своя противник.
Фатално.
ДеМарко не беше шахматен играч, и въпреки това бе имал достатъчно ум да съобрази, че държи фигура, която прави Джад безпомощен. Ан. Какъвто и ход да направеше Джад, тя все щеше да е изложена на опасност. Убедеше ли я да тръгне за Европа c ДеМарко, означаваше животът й да бъде заплашен. Той не вярваше, че ДеМарко ще й подари живота. Коза Ностра нямаше да му позволи. В Европа ДеМарко щеше да инсценира „нещастен случай“. Но ако Джад й кажеше да не тръгва, ако тя откриеше какво ще му се случи, щеше да се опита да се намеси, а това означаваше моментална смърт за нея. Спасение нямаше: само избор между два капана.
Ан беше проследила от прозореца на спалнята си на втория етаж пристигането на Джад и Анджели. В един възбуден миг беше повярвала, че Джад идва да я вземе със себе си, да я освободи от ужасната ситуация, в която се бе озовала. Но после бе видяла Анджели да изважда револвера си и да подкарва Джад към къщата.
През последните четиридесет и осем часа беше научила цялата истина за своя съпруг. Преди това бяха съществували само някакви неясни и бледи подозрения, толкова неясни, че се беше опитала да ги отхвърли настрани. Всичко започна преди няколко месеца, когато беше на театър в Манхатън, но се беше върнала неочаквано по-рано у дома, защото звездата се беше оказала мъртвопияна и завесата я бяха спуснали по средата на второто действие. Антъни й беше казал, че ще има служебно съвещание у дома, което ще приключи преди тя да се прибере. Но когато се върна, съвещанието още не беше свършило. И преди изненаданият й съпруг да успее да затвори вратата на библиотеката, тя успя да чуе някой да гневно да крещи:
— Аз съм „за“ да ударим фабриката довечера и да ликвидираме мръсните копелета веднъж и завинаги!
Самата фраза, безжалостният външен вид на непознатите мъже и увещанията на Антъни при появата й бяха успели да я разтревожат дълбоко. Тя се беше оставила да я убеди c наивни приказки само защото отчаяно искаше да бъде убедена. През шестте месеца на нейния брак той се бе проявявал като внимателен и грижовен съпруг. От време на време в очите му бяха проблясвали мълнии, но всеки път бързо бе успявал да се вземе в ръце.
Няколко седмици след случая c театъра вдигна телефонната слушалка и неволно стана свидетел на разговора на Антъни по дериватния телефон:
— Довечера ще прехващаме пратка от Торонто. Вземи някой c теб да вземе мярката на пазача. Не е от нашите.
И тя бавно бе пуснала слушалката, цялата разтърсена.
„Ще прехващаме пратка“… „да вземе мярката на пазача“… Звучаха зловещо, но може и да бяха съвсем невинни работни фрази. И тя се зае много внимателно и сякаш така между другото да разпитва Антъни за бизнеса му. Сякаш блъсна челото си в желязна стена. Съпругът й се бе превърнал в побеснял непознат, който я предупреди да си гледа къщата и да не му се бърка в бизнеса. Скандалът беше много голям и на следващата вечер той й подари една изключително скъпа огърлица и нежно поиска прошка.
Месец по-късно се случи и третият инцидент. Една сутрин Ан се събуди в четири сутринта от силно хлопване на вратата. Тя се загърна в един пеньоар и слезе по стълбите да провери какво е станало. Чу да се разнасят гневни възгласи от библиотеката. Приближи се до вратата, но спря, като видя Антъни в стаята да говори c половин дузина непознати мъже. Уплашена, че той ще се ядоса, ако я види, тя бързо се дръпна назад и се качи обратно в спалнята си. На сутринта докато закусваха го запита как е спал.
— Чудесно. Както се проснах в десет — та чак до сутринта.
И Ан разбра, че е загазила. Нямаше представа точно как или колко сериозно. Знаеше само, че съпругът й я беше излъгал поради някакви свои съображения, които тя не можеше да проумее. Какъв бизнес можеше да върти в четири часа сутринта толкова потайно и c хора, които приличаха на всичко друго, само не и на почтени бизнесмени? Беше я страх да повдига отново въпроса пред Антъни. Започна да я обхваща паника. Нямаше и никой, c когото да сподели страховете си.
Няколко дни по-късно на парти в един клуб, някой спомена за психоаналитик на име Джад Стивънс и какъв страхотен специалист бил.
— Той е суперпсихоаналитик, ако разбираш какво искам да ти кажа. Страшно готин е, но ще си загубиш напразно времето — непробиваем е.
Ан беше запаметила името му и следващата седмица отиде при него.
Още първата среща c Джад обърна живота й c главата надолу. Усети как я завлича необяснима емоционална вихрушка, която я остави разтърсена из основи. В своето смущение едва можеше да разговаря c него и си беше тръгнала пламнала като ученичка, като си обеща повече да не се връща при него. Не успя да сдържи даденото пред себе си обещание и се беше върнала за да си докаже, че случилото се е било само щастлива случайност. Вторият път реакцията й беше още по-силна. Винаги се беше гордяла, че е разумна и c реален поглед върху нещата, а се държеше като шестнайсетгодишна хлапачка, влюбена за пръв път в живота си. Откри, че нещо й пречи да обсъжда съпруга си c Джад, и затова бяха разговаряли на всякакви други теми. След всяко посещение Ан разбираше все повече и повече, че е влюбена в този чувствителен, непознат мъж.
Съзнаваше добре, че всичко е абсолютно безнадеждно, защото никога нямаше да се разведе c Антъни. Чувстваше, че нещо не е наред, защото не беше нормално да се омъжи и само шест месеца по-късно да се влюби в друг мъж. Реши, че ще е по-добре да не се срещат повече.
И съвсем скоро след това започнаха да се случват странни неща. Беше убита Керъл Робъртс, а Джад — блъснат от кола, чийто шофьор беше предпочел да избяга. Прочете във вестниците, че Джад е бил в склада, когато са открили тялото на Муди във фабриката „Файв Стар“. Беше виждала някъде и преди това име.
Върху една фактура на бюрото на Антъни.
И едно ужасно подозрение започна да се оформя в ума й.
Беше направо невероятно Антъни да е замесен в което и да е от тия ужасни неща, които непрестанно се случваха, и все пак… Тя се чувствуваше като въвлечена в ужасен кошмар, от който няма спасение. Не можеше да обсъди страховете си c Джад, а се страхуваше да повдигне темата пред Антъни. Непрекъснато си повтаряше, че съмненията й са безпочвени: Антъни дори и не подозираше за съществуването на Джад.
И изведнъж, само преди два дни, Антъни беше нахлул в спалнята и беше започнал да й задава въпроси за посещенията при Джад. Първата й реакция беше гняв поради факта, че си е позволил да я шпионира, но гневът бързо отстъпи място на страховете, които я разяждаха отвътре. Не отделяше погледа си от разкривеното му от гняв лице и съзнаваше, че съпругът й е способен на всичко.
Даже и на убийство.
По време на разпита тя беше допуснала една ужасна грешка. Беше му позволила да узнае отношението й към Джад. Очите на Антъни бяха потъмнели още повече и той бе разтърсил глава, сякаш съвземайки се след физически удар.
Едва когато остана сама, осъзна степента на опасност, в която се намираше Джад и това, че не може да го изостави. Отказа на Антъни пътуването до Европа.
И сега Джад беше тук, в къщата й, а животът му висеше на косъм заради нейната глупост.
Вратата на спалнята се отвори и Антъни влезе. Остана за момент неподвижен, наблюдавайки я през това време.
