— Бедната госпожа. Тя… тя беше най-милият човек на света.
„Това започва да ми прилича на развален грамофон“ — помисли си Дейна.
— Каква ужасна смърт!
— Да — съгласи се Дейна. — Работили сте при нея много време.
— О, да.
— Знаете ли дали по някакъв начин не е обидила някого, дали не си е създала врагове?
Розалинд Лопес я погледна изненадано.
— Врагове ли? Не, госпожо. Всички я обичаха.
„Направо си е развален грамофон“ — реши Дейна.
„Сигурно съм сгрешила — на връщане към офиса си каза тя. — Въпреки всичко, смъртта на цялото семейство трябва да е съвпадение.“
Отиде при Мат Бейкър. Посрещна я Аби Ласман.
— Здрасти, Дейна.
— Мат чака ли ме?
— Да. Влизай.
Когато влезе в кабинета му, Бейкър вдигна поглед.
— Как е днес Шерлок Холмс?
— Елементарно, драги Уотсън. Сбъркала съм. Тук няма никаква сензация.
Глава 5
Съобщението на майка й я свари неподготвена.
— Дейна, скъпа, имам невероятна новина.
— Да, мамо?
— Ще се омъжвам.
— Какво?! — смая се Дейна.
— Да. Отидох на гости на една приятелка в Уестпорт, Кънектикът, и тя ме запозна с него.
— Радвам се за теб, мамо. Това е чудесно.
— Той е… той е толкова… — Майка й се изкиска. — Не мога да го опиша, но е възхитителен. Ще ти хареса.
— Откога го познаваш? — предпазливо попита Дейна.
— От достатъчно време, скъпа. Ние сме точно един за друг. Извадих страхотен късмет.
— Той работи ли нещо?
— Престани да се държиш като баща ми. Разбира се, че работи. Той е преуспяващ застрахователен агент. Казва се Питър Томкинс. Има великолепна къща в Уестпорт и нямам търпение да дойдете с Кимбал, за да ви запозная е него. Нали ще дойдете?
— Разбира се.
— Питър също много иска да се запознае с теб. Постоянно разправя на всички колко си известна. Сигурна ли си, че ще можеш да отделиш време?
— Да. — Дейна нямаше предавания през почивните дни. — Ще ми бъде приятно.
— Скоро ще се запознаеш с баба си — каза Дейна, когато го взе от училище. — Ще бъдем истинско семейство, миличък.
— Върха.
Тя се усмихна.
— Все не успявам да ти насмогна на жаргона.
Рано сутринта в събота Дейна и Кемал потеглиха за Кънектикът.
— Това ще е чудесно за всички — увери момчето тя. — Дядовците и бабите обожават да глезят внуците си. А и ще можеш да им гостуваш.
— И ти ще си там, нали? — нервно попита Кемал.
Дейна стисна ръката му.
— Да.
Къщата на Питър Томкинс се оказа очарователна стара вила на Блайнд Брук Роуд, край която течеше поточе.
— Хей, гот е — каза Кемал.
Дейна разроши косата му.
— Радвам се, че ти харесва. Често ще идваме тук.
Входната врата се отвори и на прага застана Айлийн Евънс. По лицето й все още личаха следи от някогашна красота, ала горчивината беше замазала миналото с груба четка. До госпожа Евънс се появи приятен наглед мъж на средна възраст с широка усмивка.
Айлийн се втурна и прегърна дъщеря си.
— Дейна, скъпа! А ето го и Кимбал!
— Мамо…
— Значи това е прочутата Дейна Евънс, а? — обади се Питър Томкинс. — Разказах на всичките си клиенти за теб. — Той се обърна към Кемал. — А това е момчето. — Застрахователният агент забеляза празния му ръкав. — Ти не ми каза, че е сакато.
Дейна се вледени. На лицето на Кемал се изписа стъписване.
Питър Томкинс поклати глава.
— Ако имаше застраховка в нашата фирма, сега щеше да е милионер. — Той посочи към вратата. — Влизайте. Сигурно сте гладни.
— Вече не — напрегнато рече Дейна и погледна Айлийн. — Връщаме се във Вашингтон.
— Съжалявам, Дейна, аз…
— И аз съжалявам. Надявам се, че не допускаш огромна грешка. Желая ви всичко хубаво на сватбата.
— Дейна…
Дейна и Кемал се върнаха в колата и потеглиха. Айлийн смаяно ги проследи с поглед.
— Какво толкоз пък казах? — удивено попита Питър Томкинс.
— Нищо, Питър — въздъхна Айлийн Евънс. — Нищо.
По обратния път Кемал мълчеше. Дейна от време на време хвърляше поглед към него.
— Ужасно съжалявам, миличък. Някои хора просто са…
— Той е прав — горчиво отвърна момчето. — Аз съм сакат.
— Не си сакат — възрази тя. — За човек не се съди по броя на ръцете и краката му, а по това какво представлява.
— Нима? И какво представлявам аз?
— Ти имаш боен дух. Гордея се с теб. Знаеш ли, онзи дебелак беше прав за едно — гладна съм. Предполагам, че това не те интересува, но в момента виждам напред ресторант на „Макдоналдс“.
Кемал се усмихна.
— Супер.
След като Кемал си легна, Дейна седна в дневната да помисли и започна да превключва новинарските канали. Всички предаваха материали за убийството на Гари Уинтроп.
— … с надеждата, че откраднатият бус може да насочи следователите към убийците…
— … два куршума от берета. Полицията проверява всички магазини за оръжие, за да…
— … и бруталното убийство на Гари Уинтроп в скъпия северозападен квартал доказа, че никой не е…
