Последва кратко колебание.
— По всяко време. По цял ден съм си тук.
— Какво ще кажете за утре следобед, да речем към два?
— Става. — Джоун Синиси й продиктува адреса си.
— Тогава до утре — каза Дейна и затвори слушалката.
„Защо продължавам с тази история? Е, това ще е краят.“
В два следобед Дейна сиря пред блока на Джоун Синиси на Принс Стрийт. Пред входа стоеше униформен портиер. Тя погледна внушителната сграда. „Как може една секретарка да си позволи да живее тук?“ Дейна паркира и влезе във фоайето.
— Какво обичате? — попита момичето на рецепцията.
— Имам среща с госпожица Синиси. Аз съм Дейна Евънс.
— Да, госпожице Евънс. Тя ви очаква. Качете се с асансьора на последния етаж. Апартамент А.
„На последния етаж?“
Дейна слезе от асансьора и позвъни на вратата на апартамент А. Отвори й униформена прислужница.
— Госпожица Евънс?
— Да.
— Заповядайте.
Апартаментът се състоеше от поне десет стаи и огромна тераса, която гледаше към града. Прислужницата поведе Дейна по дълъг коридор и я покани в просторна дневна в бяло. На дивана седеше дребна слаба жена.
Дейна не бе имала представа какво да очаква, ла жената, която стана да я посрещне, беше истинска изненада. Джоун Синиси бе съвсем обикновена наглед, с мътнокафяви очи, скрити зад дебели очила. Говореше плахо и съвсем тихо.
— Много ми е приятно лично да се запозная с вас, госпожице Евънс.
— Благодаря, че ме приехте. — Дейна седна до Джоун Синиси на големия бял диван до терасата.
— Тъкмо се канех да пия чай. Какво ще кажете за една чаша?
— С удоволствие.
Джоун Синиси се обърна към прислужницата и каза почти срамежливо:
— Би ли ни донесла чай, Грета?
— Да, госпожо.
— Благодаря, Грета.
Във всичко това имаше нещо странно. Джоун Синиси и този апартамент не се връзваха. Как можеше да си позволи да живее тук? Какво споразумение бе сключил с нея Тейлър Уинтроп? И за какво беше обвинението?
— Никога не пропускам вашите предавания — тихо каза Джоун Синиси. — Вие сте чудесна.
— Благодаря ви.
— Помня, когато бяхте в Сараево и падаха бомби… Непрекъснато ме беше страх, че ще ви се случи нещо.
— Честно казано, и аз се страхувах.
— Трябва да е било ужасно преживяване.
— Да, в известен смисъл наистина е така.
Грета се върна с чай и сладки и подноса на масата.
— Аз ще налея — рече Джоун Синиси. — Искате ли сладка?
— Не, благодаря.
Дребната жена подаде на Дейна пълната чаша.
— Както казах, наистина се радвам да се запозная с вас, но… но нямам представа за какво искате да разговаряме.
— За Тейлър Уинтроп.
Джоун Синиси се сепна и разля малко чай върху полата си. Лицето й пребледня.
— Добре ли сте?
— Да… нищо ми няма. — Тя попи чая със салфетка. — Не… Не знаех, че искате… — Гласът й секна.
Атмосферата внезапно се промени.
— Вие сте били секретарка на Тейлър Уинтроп, нали? — попита Дейна.
— Да — предпазливо отвърна Джоун Синиси. — Но го напуснах преди година. Боя се, че не мога да ви помогна. — Жената почти трепереше.
— Чух много хубави неща за Тейлър Уинтроп — успокоително рече Дейна. — Просто се питах дали не можете да ми кажете още нещо.
— О, да, разбира се — облекчено въздъхна Джоун Синиси. — Господин Уинтроп беше чудесен човек.
— Колко време работихте при него?
— Близо три години.
Дейна се усмихна.
— Трябва да е било невероятно преживяване.
— Да, да, наистина, госпожице Евънс. — Дребната жена постепенно се отпускаше.
— Но сте повдигнали обвинение срещу него.
Страхът отново се върна в очите на Джоун Синиси.
— Не… Искам да кажа, да. Но това беше грешка. Допуснах грешка.
— Каква грешка?
Джоун Синиси тежко преглътна.
— Погрешно разбрах нещо, което господин Уинтроп каза на един човек. Държах се много глупаво. Срам ме е от себе си.
— Повдигнали сте обвинение, но впоследствие сте го оттеглили.
— Не. Той… Ние постигнахме извънсъдебно споразумение. Нищо сериозно.
Дейна огледа просторната дневна.
— Ясно. Ще ми кажете ли какво беше споразумението?
— Не. Опасявам се, че не мога. Поверително е.
Дейна се зачуди какво е накарало тази плаха жена да повдигне обвинение срещу гигант като Тейлър Уинтроп и защо я е страх да говори за това. От какво се боеше?
Последва дълго мълчание. Джоун Синиси я наблюдаваше и като че ли искаше да й каже нещо.
— Госпожице Синиси…
Джоун Синиси се изправи.
— Съжалявам, не мога… ако има нещо друго, госпожице Евънс…
— Разбирам.
„Ще ми се наистина да разбирах.“
Той вкара касетата и натисна бутона.
„Погрешно разбрах нещо, което господин Уинтроп каза на един човек. Държах се много глупаво. Срам ме е от себе си.“
„Повдигнали сте обвинение, но впоследствие сте го оттеглили.“
„Не. Той… Ние постигнахме извънсъдебно споразумение. Нищо сериозно.“
„Ясно. Ще ми кажете ли какво беше споразумението?“
„Не. Опасявам се, че не мога. Поверително е.“
„Госпожице Синиси…“
„Съжалявам, не мога… ако има нещо друго, госпожице Евънс…“
„Разбирам.“
Записът свърши.
