обвързваме с тях заради договор, който вече не значи нищо.“
— Рейчъл!
— Съжалявам.
Сцената отново започна.
Когато пробните снимки свършиха, Рейчъл взе две решения. Мястото й не беше в Холивуд. И искаше развод…
„Сгреших — докато лежеше в стаята в Рио, си помисли Рейчъл. — Не биваше да се развеждам с Джеф.“
Във вторник след училище Дейна заведе Кемал при терапевта. Протезата приличаше на истинска ръка и функционираше добре, ала Кемал трудно свикваше с нея, и физически, и психологически.
— Чувства я като нещо чуждо — обясни лекарят на Дейна. — Нашата работа е да го накараме да я приеме като част от собственото си тяло. Трябва да го научим отново да си служи с двете ръце. Това обикновено продължава два-три месеца. Имайте предвид, че този период може да е много труден.
— Ще се справим — увери го тя.
Не беше лесно. На следващата сутрин Кемал излезе от кабинета без протезата си.
— Готов съм.
Дейна изненадано го погледна.
— Къде е ръката ти, Кемал?
Момчето предизвикателно повдигна лявата си длан.
— Ето я.
— Знаеш какво имам предвид. Къде е протезата ти?
— Повече няма да нося тая отврат.
— Ще свикнеш с нея, миличък. Обещавам ти. Трябва да потърпиш. Аз ще ти помогна да…
— Никой не може да ми помогне. Аз съм сакат…
Дейна отново отиде при детектив Маркъс Ейбрамс. Детективът свъси вежди и каза:
— Знаете ли какво най-много мразя в тая проклета работа? — Посочи купчината документи на бюрото си. — Това. Сега можех да съм навън и да се забавлявам като гърмя по престъпници. А, забравих. Вие сте репортерка, нали? Не ме цитирайте.
— Късно.
— С какво мога да ви помогна днес, госпожице Евънс?
— Дойдох да попитам за случая Синиси. Направили ли са й аутопсия?
— Формално. — Той извади няколко листа от чекмеджето на бюрото си.
— Има ли нещо подозрително?
Детективът прегледа доклада.
— Няма алкохол… опиати… Не. — Ейбрамс вдигна очи. — Изглежда, е била в депресия и просто е решила да сложи край на живота си. Това ли е всичко?
— Да.
След тази среща Дейна се отби при детектив Финикс Уилсън.
— Добро утро, детектив Уилсън.
— Какво ви води в моя скромен кабинет?
— Чудех се дали има нещо ново в разследването на убийството на Гари Уинтроп.
Той въздъхна и се почеса по носа.
— Абсолютно нищо. Някоя от картините вече трябваше да се покаже. На това разчитахме.
На Дейна й се прииска да каже: „Ако бях на ваше място, нямаше да разчитам“, но се сдържа.
— Значи нямате улики?
— Не. Престъпниците не са оставили никакви следи. Рядко имаме кражби на картини, но начинът на действие почти винаги е един и същ. Това е най-изненадващото.
— Изненадващо ли?
— Да. Този случай е различен. Крадците на произведения на изкуството не убиват невъоръжени хора и ония типове не са имали основание еднокръвно да застрелят Гари Уинтроп. — Уилсън замълча за миг. — Специален интерес ли проявявате към случая?
— Не — излъга Дейна. — Ни най-малко. Просто съм любопитна. Аз…
— Ясно — прекъсна я детективът. — Ще поддържаме връзка.
След съвещанието генералът се обърна към Джак Стоун и попита:
— Какво става с оная Евънс?
— Продължава да разпитва, но мисля, че няма проблем. В задънена улица е.
— Това нейно ровичкане не ми харесва. Преминаваме към код три.
— Кога?
— Незабавно.
Дейна подготвяше следващото си предаване, когато в кабинета й влезе Мат Бейкър.
— Току-що ми се обадиха за теб.
— Почитателите ми не могат да ми се наситят, а? — весело рече тя.
— Тъкмо обратното. От ФУП искат да спреш разследването си на Тейлър Уинтроп. Нищо официално. Просто приятелско предложение, както се изразиха.
Дейна го погледна.
— Странно, нали? Няма да се откажа, само защото на някакво държавно управление не му харесва. Всичко е започнало в Аспен, с пожара, в който са загинали Тейлър и жена му. Първо ще отида там. И ако открия нещо, това ще е страхотно начало за „Престъпна граница“.
— Колко време ти трябва?
— Не повече от ден-два.
— Имаш ги.
Глава 11
Рейчъл едва се движеше. Не си спомняше някога да е била толкова уморена. „Сигурно съм хванала грип. Джеф беше прав. Трябва да ида на лекар. Една гореща вана ще ме отпусне…“
Докато се изтягаше в топлата вода, плъзна ръка по гърдата си и напипа бучката.
Отначало изпадна в шок. После започна да се самоуспокоява. „Не може да е нещо сериозно. Не е рак. Аз не пуша. Правя упражнения и се грижа за тялото си. Никой в семейството ми не е имал рак. Добре съм. Ще отида на лекар, но не е рак.“
Излезе от ваната, избърса се и се обади по телефона.
— Агенция за модели „Бети Ричман“.
— Може ли да говоря с Бети Ричман? Кажете й, че я търси Рейчъл Стивънс.
Бети Ричман вдигна слушалката.
— Рейчъл! Радвам се да те чуя. Добре ли си?
— Разбира се. Защо питаш?
— Ами, прекратила си снимките в Рио и си помислих, че може…
Рейчъл се засмя.
— Не, не. Просто бях уморена, Бети. Изгарям от нетърпение да се върна на работа.
— Чудесна новина. Всички се опитват да сключат договор с теб.
— Готова съм. Какво ще ми предложиш?
— Чакай малко.
