След минута Бети Ричман се върна на телефона.
— Следващите снимки са в Аруба. Започват идващата седмица. Имаш достатъчно време.
— Обожавам Аруба. Съгласна съм.
— Готово. Радвам се, че се чувстваш по-добре.
— Чувствам се страхотно.
— Ще ти пратя всички подробности.
В два следващия следобед Рейчъл имаше среща с доктор Греъм Елгин.
— Добър ден, доктор Елгин.
— С какво мога да ви помогна?
— Имам малка киста в дясната гърда и…
— О, значи сте ходили на лекар, така ли?
— Не, но знам какво е. Просто малка киста. Познавам тялото си. Искам да я извадите с микрохирургия. — Тя се усмихна. — Аз съм модел. Не мога да си позволя да имам белези. Ако е просто мъничко петънце, ще го покривам с грим. Другата седмица заминавам за Аруба. Възможно ли е да насрочите операцията за утре или вдругиден?
Доктор Елгин я наблюдаваше. Като се имаше предвид положението, пациентката изглеждаше неестествено спокойна.
— Първо нека ви прегледам, после ще трябва да направя биопсия. Но да, ако се налага, можем да насрочим операцията за тази седмица.
— Чудесно!
Доктор Елгин се изправи.
— Хайде да идем в другата стая. Ще кажа на сестрата да ви донесе нощница.
След петнадесет минути лекарката палпираше бучката в гърдата на Рейчъл.
— Казах ви, това е обикновена киста.
— За да се уверя, госпожице Стивънс, ще се наложи да направя биопсия.
Рейчъл се опита да не потръпне, когато доктор Елгин заби тънка игла отстрани на гърдата й, за да вземе тъканна проба.
— Готово. Не болеше много, нали?
— Не. Кога…
— Ще пратя пробата в лабораторията и утре сутрин ще получа предварителните цитологични данни.
Рейчъл се усмихна.
— Отлично. Отивам да си събера багажа за Аруба.
Първата й работа бе да извади два куфара и да ги остави на леглото. После започна да избира дрехи за път.
Влезе чистачката Джанет Роудс.
— Пак ли заминавате, госпожице Стивънс?
— Да.
— Къде отивате този път?
— На Аруба.
— Къде е това?
— Красив остров в Карибско море, на север от Венецуела. Истински рай. Великолепни плажове, разкошни хотели и вълшебна храна.
— Звучи страхотно.
— Между другото, Джанет, докато ме няма, можеш ли да идваш три пъти седмично?
— Разбира се.
В девет часа на другата сутрин телефонът иззвъня.
— Госпожица Стивънс?
— Да.
— Обажда се доктор Елгин.
— Здравейте. Насрочихте ли вече операцията?
— Госпожице Стивънс, току-що получих данните от цитологичния анализ. Бих искала да дойдете в кабинета ми, за да можем…
— Не. Искам да го чуя сега.
Последва кратко колебание.
— Не обичам да обсъждам такива неща по телефона, но се боя, че според предварителните данни имате рак.
Джеф пишеше спортната си колона, когато телефонът иззвъня.
— Ало?
— Джеф… — Тя плачеше.
— Ти ли си, Рейчъл? Какво има? Какво се е случило?
— Имам… имам рак на гърдата.
— О, Господи! Сериозно ли е?
— Още не знам. Трябва да ми направят мамограма. Джеф, не съм в състояние да се справя сама. Знам, че искам много от теб, но не можеш ли да дойдеш във Флорида?
— Рейчъл, боя се, че…
— Само за един ден. Само докато… разбера. — Рейчъл отново се разплака.
— Рейчъл… — Чувстваше се раздвоен. — Ще опитам. Ще ти се обадя.
Тя хлипаше.
— Оливия, резервирай ми място в сутрешен самолет за Аспен, Колорадо — каза Дейна на секретарката си, когато се върна от съвещание. — И стая в хотел. А, и кола под наем.
— Ясно. Господин Конърс ви чака в кабинета ви.
— Благодаря. — Тя влезе. Джеф зяпаше през прозореца. — Здрасти, мили.
Той се обърна.
— Здрасти, Дейна.
На лицето му се бе изписало странно изражение. Дейна го погледна загрижено.
— Добре ли си?
— Сложен въпрос — мрачно отвърна Джеф. — И да, и не.
— Сядай. — Дейна се настани срещу него. — Какво се е случило?
Той тежко въздъхна.
— Рейчъл има рак на гърдата.
— Ужасно. Ще се оправи ли?
— Обади ми се сутринта. Още не знаят дали е сериозно. Изпаднала е в паника. Помоли ме да отида във Флорида, за да я подкрепям. Първо исках да говоря с теб.
Дейна се приближи до него и го прегърна.
— Разбира се, че трябва да отидеш. — Тя си спомни обеда с Рейчъл.
— Ще се върна след ден-два.
— Имам проблем, Мат — каза Джеф. — Налага се да замина за няколко дни.
— Какво е станало?
— Отнася се за Рейчъл.
— Бившата ти жена ли?
— Да. Току-що е научила, че има рак.
— Съжалявам.
