и две спални с бани.
— Аз готвя — каза Джуди Боулър. — И се справям доста добре.
Дейна се усмихна.
— Нямам търпение да дойде време за вечеря.
Джуди я заведе в стаята и тя разопакова багажа си.
Дейна отново се върна в града. Влезе в бара на „Клиф Хауз“ и си поръча скоч. Всички служители изглеждаха загорели и бодри. „Естествено.“
— Чудесно време — каза тя на русия барман.
— Да. Точно за ски.
— Често ли карате?
Той се усмихна.
— Винаги, когато съм свободен.
— Струва ми се прекалено опасно — въздъхна Дейна. — Преди няколко месеца тук загина една моя приятелка.
Барманът остави чашата, която лъскаше.
— Наистина ли?
— Да. Джули Уинтроп.
Лицето му помръкна.
— Тя често идваше тук. Симпатична жена.
Дейна се наведе към него.
— Чух, че не било нещастен случай.
Очите му се разшириха.
— Какво искате да кажете?
— Чух, че била убита.
— Убита ли? — скептично попита той. — Невъзможно. Било е нещастен случай.
Двадесет минути по-късно Дейна разговаряше с бармана на хотел „Проспектър“.
— Чудесно време.
— Много подходящо за ски — отвърна той.
Дейна поклати глава.
— Струва ми се прекалено опасно. Преди няколко месеца тук загина една моя приятелка. Може да я познавате, Джули Уинтроп.
— А, естествено. Харесваше ми. Искам да кажа, не се надуваше като някои хора. Държеше си се съвсем нормално.
— Чух, че не било нещастен случай.
Изражението на бармана се промени и той сниши глас.
— Убеден съм в това, по дяволите!
Сърцето на Дейна се разтуптя.
— Нима?
— Абсолютно. — Барманът заговорнически прошепна: — Ония скапани марсианци…
Намираше се на върха на планината и леденият вятър брулеше лицето й. Погледна към долината и се опита да прецени дали да се върне, когато внезапно усети, че някой я блъска изотзад, и полетя надолу по склона към огромно дърво. Точно преди да се разбие в него, се събуди с вик.
Седна на леглото. Цялата трепереше. „Така ли са убили Джули Уинтроп? Кой я е блъснал?“
Елиот Кромуел губеше търпение.
— Мат, кога ще се върне Джеф Конърс, по дяволите? Трябва ни.
— Скоро. Поддържам връзка с него.
— Ами Дейна?
— Тя е в Аляска, Елиот. Защо?
— Предпочитам да е тук. Рейтингът на вечерните ни новини е спаднал.
Мат Бейкър го погледна и се зачуди дали това е истинската причина за загрижеността му.
На сутринта Дейна се облече и отиде в града.
Докато чакаше на летището да обявят полета й, забеляза, че в един от ъглите седи мъж, който от време на време хвърля поглед към нея. Стори й се странно познат. Носеше тъмносив костюм и й напомняше за някого. И внезапно се сети. Друг мъж на летището в Аспен. Също в тъмносив костюм. Ала приликата не се ограничаваше до дрехите. Имаше нещо в поведението им. И двамата излъчваха неприятна арогантност. Този я наблюдаваше едва ли не презрително. Дейна потръпна.
След като Дейна се качи на самолета, мъжът поговори по клетъчния си телефон и напусна летището.
Глава 15
Вкъщи Дейна завари прекрасна елхичка — госпожа Дейли я бе купила и вече я беше украсила.
— Вижте тази топка — гордо каза тя. — Кемал я направи.
Наемателят на съседния апартамент гледаше сцената по телевизора си.
Дейна я целуна по бузата.
— Обичам ви, госпожо Дейли.
Детегледачката се изчерви.
— О, какъв шум за нищо!
— Къде е Кемал?
— В стаята си. Има две съобщения за вас, госпожице Евънс. Трябва да се обадите на госпожа Хъдсън. Оставих номера на тоалетката ви. Търси ви и майка ви.
— Благодаря.
Дейна влезе в кабинета. Кемал седеше пред компютъра.
Той вдигна глава.
— Хей, върна ли се?
— Върнах се.
— Страхотно. Надявах се да си дойдеш за Коледа.
Дейна го прегърна.
— Разбира се. За нищо на света не бих пропуснала празниците. Как я караш?
— Супер.
„Чудесно.“
— Харесва ли ти госпожа Дейли?
— Тя е върхът.
Дейна се усмихна.
— Знам. Трябва да се обадя по телефона. Веднага се връщам.
„Първо лошата новина — помисли си тя и набра номера на майка си. Не се бяха чували от инцидента в Уестпорт. — Как може да се омъжи за такъв човек?“ Телефонът иззвъня няколко пъти, после прозвуча гласът на майка й:
— В момента не сме си вкъщи, но ако оставите съобщение, ще ви потърсим. Изчакайте сигнала.
— Весела Коледа, мамо. — Дейна затвори.
После се обади на Памела.
