Двамата поговориха още няколко минути и тя си тръгна.
„Как да науча повече за тази история? — Дейна внезапно се сети за Джак Стоун от ФУП. — Майорът може да знае нещо.“ Тя намери частния му телефон и го набра.
— Джак Стоун слуша.
— Обажда се Дейна Евънс.
— Здравейте, госпожице Евънс. С какво мога да ви помогна?
— Опитвам се да открия нещо за човек на име Зандер от Дюселдорф.
— За Дитер Зандер ли става дума?
— Да. Познавате ли го?
— Известно ни е кой е.
Дейна отбеляза това „ни“.
— Можете ли да ми кажете нещо за него?
— Интересът ви свързан ли е с Тейлър Уинтроп?
— Да.
— Тейлър Уинтроп и Дитер Зандер бяха бизнес-партньори. Зандер влезе в затвора за незаконна манипулация с акции и докато беше там, домът му изгоря. Жена му и трите му деца загинаха. Той обвинява Тейлър Уинтроп за нещастието.
„И Тейлър Уинтроп и жена му са изгорели в пожар.“
— Зандер още ли е в затвора?
— Не. Мисля, че излезе миналата година. Нещо друго?
— Не. Много ви благодаря.
— Да си остане само между нас.
— Разбирам.
Връзката прекъсна.
„Сега има три възможности — помисли си Дейна: — Дитер Зандер в Дюселдорф. Винченцо Мансино в Рим. Марсел Фалкон в Брюксел. Първо ще отида в Дюселдорф.“
— На трета линия е госпожа Хъдсън — съобщи Оливия.
— Благодаря. — Дейна вдигна слушалката. — Памела?
— Здравей, Дейна. Малко е ненадейно, но един наш добър приятел току-що пристигна във Вашингтон и идващата сряда с Роджър му организираме малък прием. Знам, че Джеф още го няма, но искаме да дойдеш поне ти. Свободна ли си?
— Боя се, че не. Довечера заминавам за Дюселдорф.
— О, съжалявам.
— И, Памела…
— Да?
— Джеф може да отсъства известно време.
Последва мълчание.
— Надявам се, че всичко е наред.
— Да. Всичко ще бъде наред. — „Трябва.“
Глава 16
Същата вечер Дейна взе самолета на „Луфтханза“ за Дюселдорф. Беше се обадила на своя колега Щефан Мюлер, за да го предупреди за пристигането си. Не можеше да мисли за нищо друго освен за думите на Мат Бейкър: „Щом Дитер Зандер е обвинявал Тейлър Уинтроп за…“
— Guten Abend. Ich heisse Hermann Friedrich. Ist es das ersten mal das sie Deutschland besuchen?20
Дейна се обърна към мъжа, който седеше до нея. Той бе петдесетинагодишен, строен, с мустаци и черна превръзка на едното око.
— Добър вечер.
— А, вие сте американка?
— Да.
— Много американци посещават Дюселдорф. Красив град.
— И аз така съм чувала. — „И семейството му загинало в пожар.“
— За пръв път ли отивате там?
— Да. — „Възможно ли е да е съвпадение?“
— Дюселдорф наистина е много красив. Разделен е на две части от река Рейн. По-старата е на десния бряг…
„Щефан Мюлер може да ми каже повече за Дитер Зандер.“
— … а модерната — на левия. Пет моста свързват двете части. — Херман Фридрих се наведе към нея. — При приятели ли ще гостувате?
„Всичко си застава на мястото.“
— Ако сте сама, познавам…
— Какво? А, не, там ще се срещна с мъжа си.
Усмивката на Херман Фридрих угасна.
— Gut. Er ist ein glucklicher Mann.21
Пред дюселдорфското международно летище се точеше върволица от таксита. Дейна взе едно до „Брайденбахер Хоф“ в центъра на града, елегантен стар хотел с разкошно фоайе.
— Очаквахме ви, госпожице Евънс — каза служителят на рецепцията. — Добре дошли в Дюселдорф.
— Добре заварили. — Дейна подписа формуляра.
Той вдигна телефонната слушалка.
— Der Raum sollte betriebsbereit sein. Hast.22 — Служителят се обърна към Дейна. — Много се извинявам, Fraulein, стаята ви още не е готова. Моля, изчакайте в ресторанта като наша гостенка и аз ще ви повикам веднага щом камериерката свърши с чистенето.
Тя кимна.
— Ще ви придружа до ресторанта.
В стаята на Дейна двама специалисти по електроника монтираха камера в стенния часовник.
Тридесет минути по-късно Дейна разопаковаше багажа си. После се обади на Щефан Мюлер.
— Пристигнах, Щефан.
— Дейна! Не вярвах, че наистина ще дойдеш. Какви са плановете ти за вечеря?
— Надявах се да ме поканиш.
— Разбира се. Ще идем в „Им Шифхен“. В осем часа?
— Отлично.
Дейна тъкмо излизаше от стаята, когато иззвъня клетъчният й телефон. Тя припряно го извади от чантата си.
— Ало?
— Здравей, мила. Как си?
— Добре съм, Джеф.
— Къде си?
— В Германия. В Дюселдорф. Струва ми се, че най-после попаднах на следа.
— Внимавай, Дейна. Господи, колко ми се иска да съм с теб.
„И на мен.“
— Как е Рейчъл?
