— Химиотерапията я изтощава. Много й е тежко.
— Ще се… — Тя не успя да довърши въпроса си.
— Още е рано да се каже. Ако химиотерапията даде резултат, има голяма вероятност за подобрение.
— Джеф, предай й, че й съчувствам.
— Непременно. Мога ли да направя нещо за теб?
— Благодаря, добре съм.
— Утре пак ще ти се обадя. Просто исках да ти кажа, че те обичам, скъпа.
— И аз те обичам, Джеф. Дочуване.
— Дочуване.
Рейчъл излезе от спалнята си. Носеше халат и пантофи. На главата си бе увила хавлия.
— Как е Дейна?
— Добре е, Рейчъл. Помоли ме да ти предам, че ти съчувства.
— Тя много те обича.
— И аз много я обичам.
Рейчъл се приближи до него.
— И ние се обичахме, нали, Джеф? Какво се случи с нас?
Той сви рамене.
— Живот. Пътищата ни се разделиха.
— Бях прекалено заета с кариерата си. — Рейчъл се мъчеше да сдържи сълзите си. — Е, повече няма да имам такава възможност.
Джеф я прегърна през раменете.
— Ще се оправиш, Рейчъл. Химиотерапията ще подейства.
— Да. Благодаря ти, че остана с мен, скъпи. Сама нямаше да го понеса. Не знам какво щях да правя без теб.
Той нямаше какво да й отговори.
„Им Шифхен“ беше елегантен ресторант в модерната част на Дюселдорф. Когато видя Дейна, Щефан Мюлер се усмихна.
— Дейна! Mein Gott. Не съм те виждал от Сараево.
— Мина цяла вечност, нали?
— Какво правиш тук? За фестивала ли идваш?
— Не. Помолиха ме да поразпитам за един човек, Щефан. — Сервитьорът се приближи до масата и те си поръчаха напитки.
— Как се казва?
— Дитер Зандер. Чувал ли си за него?
Щефан Мюлер кимна.
— Всички са чували за него. Страхотен чешит. Около него се вдигна голям скандал. Той е милиардер, но направи грешката да измами акционерите си и го пипнаха. Щяха да му друснат двайсет години, обаче Зандер използва връзките си и се размина с три. Твърди, че бил невинен.
Дейна го наблюдаваше внимателно.
— Наистина ли е невинен?
— Кой знае? На процеса заяви, че Тейлър Уинтроп бил инсценирал всичко и му отмъкнал милиони долари. Според Дитер Зандер Тейлър му предложил партньорство в цинков рудник за милиарди, използвал го като подставено лице и Зандер продал акции за милиони долари. Но се оказало, че няма никакъв цинк. Уинтроп задържал парите, а Зандер опрал пешкира.
— Обаче съдиите не са му повярвали, така ли?
— Ако беше обвинил всеки друг освен Тейлър Уинтроп, можеше и да му повярват. Но Уинтроп беше нещо като полубог. — Щефан любопитно я погледна. — Защо се интересуваш от тая история?
— Нали ти казах, един приятел ме помоли да поразпитам за Зандер — уклончиво отвърна тя.
Беше време да поръчат вечеря. Храната бе великолепна.
— Утре сутрин ще съжалявам — каза Дейна, когато се нахраниха. — Но си струваше всяка хапка.
— Знаеш ли, че плюшеното мече е било измислено тук от една жена, Маргарете Щайф? — попита Щефан, когато я остави в хотела. — Това гальовно животинче е станало любимо на децата по целия свят.
Дейна го слушаше и се чудеше какво иска да каже.
— В Германия имаме и истински мечки, Дейна, много опасни мечки. Внимавай с Дитер Зандер. Той прилича на плюшено мече, но е истински мечок.
„Зандер Електроникс Интернешънъл“ се помещаваше в огромна сграда в промишлените предградия на Дюселдорф. Дейна се приближи до една от трите жени на рецепцията в оживеното фоайе.
— Искам да се видя с господин Зандер.
— Имате ли уговорена среща?
— Да. Аз съм Дейна Евънс.
— Ein Moment, bitte.23 — Жената поговори с някого по телефона, после погледна Дейна. — Fraulein, кога си уговорихте срещата?
— Преди няколко дни.
— Es tut mir leid.24 Секретарката му не знае нищо за това. — Тя каза още няколко думи в слушалката и затвори. — Господин Зандер не може да ви приеме без уговорена среща.
Жената се обърна към следващия посетител. През вратата влизаха група служители. Дейна ги последва и се качи с тях в асансьора.
— О, божичко! — възкликна тя, когато потеглиха нагоре. — На кой етаж е господин Зандер?
— Vier.25
— Danke.
Дейна слезе на четвъртия етаж и се приближи до бюрото, зад което седеше млада жена.
— Идвам при Дитер Зандер. Аз съм Дейна Евънс.
Жената се намръщи.
— Но вие нямате среща, Fraulein.
Дейна се наведе към нея и тихо каза:
— Кажете на господин Зандер, че ако не ме приеме, ще направя телевизионно предаване в Съединените щати за него и семейството му. В негов интерес е да поговорим.
Секретарката я погледна смутено.
— Един момент, bitte. — Стана, отвори една врата с табелка „PRIVAT“ и изчезна вътре.
Дейна се озърна. По стените висяха снимки на фабриките на „Зандер Електроникс Интернешънъл“ по света. Компанията имаше клонове в Америка, Франция, Италия… „Страни, където са били убити членовете на семейство Уинтроп.“
Секретарката се върна и каза неодобрително:
— Господин Зандер ще ви приеме. Но разполага само с няколко минути. Това е извънредно… извънредно необичайно.
— Благодаря.
Дейна влезе в голям кабинет с дървена ламперия.
— Това е Fraulein Евънс.
Дитер Зандер седеше зад огромно бюро — шестдесетинагодишен едър мъж с простодушно лице и меки кафяви очи. Дейна си спомни думите на Щефан за плюшеното мече.
— Познавам ви — каза Зандер. — Вие бяхте кореспондентка в Сараево.
— Да.
— Не разбирам какво искате от мен. Споменали сте на секретарката ми за семейството ми.
