— Може ли да седна?
— Bitte.
— Искам да поговорим за Тейлър Уинтроп.
Той присви очи.
— Какво по-точно?
— Правя разследване, господин Зандер. Според мен Тейлър Уинтроп и семейството му са били убити.
Погледът му стана студен.
— Мисля, че е най-добре веднага да си тръгнете, Fraulein.
— Вие сте били бизнес-партньори. И…
— Вън!
— Хер Зандер, предполагам, че за вас ще е по-добре да обсъдим въпроса насаме, отколкото да гледате предаването с приятелите си. Стремя се към обективност. Искам да чуя вашата гледна точка.
Дитер Зандер дълго мълча.
— Тейлър Уинтроп беше scheisse — горчиво отвърна той накрая. — О, беше умен, много умен. Успя да ме подведе. И докато бях в затвора, Fraulein, жена ми и децата ми загинаха. Ако си бях вкъщи… можех да ги спася… Мразех го, вярно е. Но да го убия? Не. — Зандер се усмихна добродушно. — Auf wiedersehen, госпожице Евънс.
Дейна се обади на Мат Бейкър.
— Мат, в Дюселдорф съм. Ти беше прав. Може да сме улучили десятката. Дитер Зандер е бил бизнес- партньор на Тейлър Уинтроп. Твърди, че Уинтроп го изиграл и го пратил в затвора. Докато той бил зад решетките, жена му и децата му загинали в пожар.
Последва смаяно мълчание.
— Загинали са в пожар?!
— Точно така.
— По същия начин като Тейлър и Мадлин.
— Да. Трябваше да видиш лицето на Зандер, когато го попитах за убийството.
— Всичко съвпада, нали? Зандер е имал мотив да убие цялото семейство Уинтроп. Била си права още от самото начало. Не мога… не мога да повярвам.
— Звучи добре, Мат, но нямаме доказателства. Остават ми още две посещения. Утре сутрин заминавам за Рим. Ще се върна след ден-два.
— Внимавай.
— Винаги внимавам.
В централата на ФУП трима мъже наблюдаваха на голям стенен екран как Дейна разговаря по телефона в хотелската си стая.
— Остават ми още две посещения. Утре сутрин заминавам за Рим. Ще се върна след ден-два.
Тя затвори, изправи се и отиде в банята. Системата превключи на камера, скрита в аптечката. Дейна си свали блузата и сутиена.
— Божичко, вижте й циците!
— Невероятно.
— Чакайте, тя си сваля полата и гащичките.
— Момчета, вижте й задника! Искам го!
Тя влезе в душкабинката и затвори вратата. Отвътре заизлиза пара.
Един от мъжете въздъхна.
— Това е засега. В единайсет — филм.
Химиотерапията бе истински ад за Рейчъл. Интравенозно й вливаха адриамицин и таксотер. Процедурата отнемаше четири часа.
— Това е най-тежкият период за нея — обясни на Джеф доктор Янг. — Ще й се гади, постоянно ще е уморена и косата й ще опада. За жените това е най-ужасният страничен ефект.
— Ясно.
Следващия следобед Джеф каза на Рейчъл:
— Облечи се. Отиваме на разходка.
— Джеф, наистина не се чувствам в състояние да…
— Без възражения.
След половин час бяха в магазин за перуки и Рейчъл усмихнато мереше една след друга.
— Красиви са — каза тя. — Дългата или късата ти харесва повече?
— И двете са хубави — отвърна Джеф. — И ако ти омръзнат, пак ще дойдем и ще те превърнем в брюнетка или червенокоса. — После нежно прибави: — Аз лично те харесвам такава, каквато си.
Очите на Рейчъл се напълниха със сълзи.
— И аз те харесвам такъв, какъвто си.
Глава 17
Всеки град живее със собствен ритъм и Рим не прилича на никое друго кътче на света. Той е модерен метрополис, пропит с вековна история. Движи се с отмерена стъпка, защото няма закъде да бърза. Утрешният ден ще настъпи, когато му дойде времето.
Дейна не бе идвала в Италия от дванадесетгодишна, когато я бяха довели родителите й. Кацането на „Леонардо да Винчи“ събуди безброй спомени. Още първия ден беше разгледала Колизея, където бяха хвърляли християни на лъвовете. После не бе спала цяла седмица.
Бяха посетили Ватикана и Пиаца ди Спаня, бе пуснала монета във фонтана Треви и си беше пожелала родителите й да престанат да се карат. След изчезването на баща й й се струваше, че фонтанът я е предал.
Бяха ходили на „Отело“ в Терме ди Каракала, римските бани. Никога нямаше да забрави тази вечер.
Бе яла сладолед в прочутия „Донис“ на Виа Венето, беше се скитала по оживените улици на Трастевере. Обожаваше Рим и неговите жители. „Кой би могъл да си представи, че ще се върна тук след толкова години в търсене на убиец?“
Настани се в хотел „Чичерони“ край Пиаца Навона.
— Buon giorno — поздрави я управителят. — Щастливи сме, че отсядате при нас, госпожице Евънс. Разбрах, че ще останете два дни.
Дейна се поколеба.
— Не съм съвсем сигурна.
Той се усмихна.
— Няма проблем. Приготвили сме ви чудесен апартамент. Ако имате нужда от нещо, непременно се обърнете към нас.
„Италианците са толкова приятелски настроени.“ Дейна се замисли за бившите си съседи Дороти и Хауард Уортън. „Не знам откъде са научили за мен, но пратиха човек чак дотук да ми предложи договор.“
Импулсивно реши да им се обади и помоли телефонистката да я свърже с „Италиано Рипристино“.
— Искам да говоря с Хауард Уортън, моля.
— Бихте ли продиктували името по букви?
Дейна го направи.
— Благодаря. Един момент.
Моментът се проточи цели пет минути. Накрая жената каза:
— Съжалявам, нямаме такъв служител.
„Единственият проблем е, че утре трябва да сме в Рим.“
