— Извинете, че закъснях. Аз…
— Няма проблем. Гледах предаването ви. Бяхте чудесна, както винаги, госпожице Евънс.
— Благодаря.
Възрастната жена въздъхна.
— Само ми се ще всички новини да не бяха толкова ужасни. Що за свят е това?
— Сериозен въпрос. Как е Кемал?
— Малкото дяволче е добре. Оставих го да ме бие на карти.
Дейна се усмихна.
— Благодаря ви, госпожо Дейли. Ако искате утре да дойдете по-късно…
— Не, не. Ще дойда достатъчно рано, за да ви изпратя на училище и на работа.
Детегледачката си отиде. „Истинско съкровище“ — признателно си помисли Дейна. Клетъчният й телефон иззвъня и тя изтича да отговори.
— Джеф?
— Честита Коледа, мила. — Гласът му я изпълни с вълнение. — Прекалено късно ли се обаждам?
— За теб никога не е късно. Разкажи ми за Рейчъл.
— Прибра се вкъщи.
„Иска да каже, че се е прибрала в своята къща.“
— Взехме медицинска сестра, но Рейчъл настоява утре да я отпратим.
— А после? — едва успя да попита Дейна.
— Резултатите от изследванията показват, че ракът има метастази. Рейчъл не ме пуска да си тръгна.
— Разбирам. Не искам да ме помислиш за егоистка, но няма ли някой друг, който…
— Тя е съвсем сама, мила. И е изпаднала в паника. Не пуска тук никой друг. Не знам какво ще прави, ако я оставя.
„А аз не знам какво ще правя, ако останеш там.“
— Настояват незабавно да започнат химиотерапия.
— Колко ще продължи това?
— По три седмици в продължение на четири месеца.
„Четири месеца!“
— Мат ме помоли да си взема неплатена отпуска. Ужасно съжалявам за всичко това, мила.
„Какво иска да каже? Че съжалява за работата си ли? За Рейчъл? Или че пътищата ни са се разделили? Как мога да съм такава егоистка? Жената може да умре.“
— И аз съжалявам — накрая отвърна тя. — Надявам се всичко да свърши добре. — „Добре за кого? За Рейчъл и Джеф ли? Или за нас с Джеф?“
Когато затвори слушалката, Джеф вдигна очи и видя, че Рейчъл стои на прага. Носеше нощница и халат и изглеждаше прелестна.
— С Дейна ли говори?
— Да.
Тя се приближи до него.
— Бедничкият. Знам, че измъчвам и двама ви. Просто… просто не бих могла сама да преживея всичко това. Имам нужда от теб, Джеф. Наистина имам нужда от теб.
На сутринта Дейна отиде на работа рано и пак влезе в Интернет. Две неща привлякоха вниманието й. Сами по себе си те бяха абсолютно невинни, ала заедно представляваха загадка.
Първият текст гласеше:
„Италианският министър на търговията Винченцо Мансино неочаквано подаде оставка по време на преговори с Тейлър Уинтроп, представителя на Съединените щати. Мястото му зае неговият заместник Иво Вале.“
И вторият:
„Тейлър Уинтроп, специален съветник на НАТО в Брюксел, поиска да бъде освободен и се завърна във Вашингтон.“
Марсел Фалкон се беше оттеглил, Винченцо Мансино бе подал оставка, Тейлър Уинтроп неочаквано беше напуснал. Имаше ли връзка между тези случаи? Или бяха съвпадение?
Интересно.
Дейна се обади на Доменико Романо, който работеше в телевизия „Италия 1“ в Рим.
— Дейна! Радвам се да те чуя? Какво има?
— Пристигам в Рим и искам да поговорим.
— Bene! За какво?
Тя се поколеба.
— Предпочитам да го обсъдим лично.
— Кога идваш?
— В събота.
— Ще те поканя на спагети.
Следващият й телефонен разговор бе с Жан Сомвил от пресцентъра на НАТО в Брюксел на Рю дьо Шапелие.
— Жан? Обажда се Дейна Евънс.
— Дейна! Не съм те виждал от Сараево. Какви времена бяха, а? Ходила ли си пак там?
Тя сбърчи лице.
— Ако зависи от мен, повече никога няма да стъпя в Сараево.
— С какво мога да ти помогна, cherie?
— През следващите няколко дни ще съм в Брюксел. Може ли да се видим?
— Естествено. Нещо специално ли има?
— Не — побърза да отвърне Дейна.
— Ясно. Просто идваш на почивка, а? — В гласа му прозвучаха скептични нотки.
— Нещо такова.
Той се засмя.
— Ще те очаквам. Au revoir.
— Au revoir.
— Вика те Мат Бейкър.
— Предай му, че идвам веднага, Оливия.
След още два телефонни разговора Дейна отиде в кабинета на Мат.
Той започна без предисловия:
— Снощи научих нещо, което може да се окаже ключът към цялата история.
Сърцето на Дейна се разтуптя.
— Да?
— Един човек от Дюселдорф — Мат погледна един лист, — … Дитер Зандер имал делови връзки с Тейлър Уинтроп.
Дейна го слушаше напрегнато.
— Не знам всичко, но явно помежду им се е случило нещо адски странно. Жестоко се скарали и Зандер се заклел да убие Уинтроп. Може би си струва да се провери.
— Определено. Веднага се заемам, Мат.
