ще ви заинтересуват. Ще ви бъде ли удобно да дойдете в управлението?
— Сведенията във връзка с жена ми ли са?
— Ако нямате нищо против, предпочитам да не го обсъждам по телефона.
Демирис се поколеба, но каза:
— Идвам веднага. — Остави слушалката и се обърна към присъстващите в кабинета. — Предлагам да минете в залата за обяд и там да обсъдите предложението ми. Надявам се да съм тук за обяда.
Думите му бяха посрещнати с одобрителен шум. След пет минути той беше на път за полицейското управление.
В кабинета на инспектора го чакаха пет-шест души. Сред тях бе и лейтенантът, с когото се запозна във вилата. Представиха му и прокурора Делма.
Нисък набит мъж, с надвиснали над очите вежди, той имаше кръгло лице и безскрупулен поглед.
— Какво се е случило? — попита Демирис. — Имате ли някакви вести от жена ми?
— Честно да ви кажа — започна главният инспектор, — попаднахме на данни, които ни озадачиха и се надяваме, че ще можете да ни помогнете.
— Зная твърде малко, за да ви бъда полезен. Всичко е толкова неочаквано…
— Вие имахте среща с жена си в три часа във вилата, нали?
— Моля? Не. Госпожа Демирис ми телефонира и поиска да се срещнем там в седем часа.
— Странно, прислужничката у дома ви ни каза, че около два часа сте телефонирали на жена си и сте настояли тя да отиде във вилата и да ви чака там.
— Нещо не е разбрала. Жена ми се обади, за да ми каже, че ще ме чака в седем вечерта.
— Разбирам. Значи прислужничката не е разбрала.
— Очевидно.
— Знаете ли какви са били причините жена ви да ви повика на такава среща?
— Предполагам, за да ме уговаря да се откажа от развода.
— Казали сте на жена си, че имате намерение да се развеждате?
— Да.
— Прислужничката твърди, че е дочула телефонен разговор на госпожа Демирис с вас, от който е разбрала, че жена ви иска развод.
— Пукната пара не давам за това, какво казва прислужничката. Ще трябва да повярвате на мен.
— Господин Демирис, държите ли бански гащета във вилата си?
— Във вилата ли? Не. Отдавна се отказах да се къпя в морето. Плувам само в басейна у дома.
Главният инспектор отвори едно от чекмеджетата на бюрото и извади чифт бански гащета в найлонов плик. Вдигна ги, за да може Демирис да ги разгледа.
— Ваши ли са?
— Може и да са мои.
— С вашите инициали са.
— Да, май че са мои.
— Намерихме ги в един шкаф във вилата ви.
— Така ли? Вероятно са забравени там. Но защо…?
— Още са мокри от морската вода. Анализът показа, че това е вода от вашето заливче. Имат и петна от кръв.
В стаята бе станало много горещо.
— Значи някой друг ги е оставил там — твърде заяви Демирис.
— Защо ще го прави? — попита прокурорът. — Този въпрос също не е изяснен.
Главният инспектор взе малкото пликче на бюрото и извади от него златно копче.
— Моите хора го намериха под един килим във вилата. Познавате ли го?
— Не.
— От ваше сако е. Позволихме си да прегледаме гардероба ви тази сутрин. На един от блейзерите ви липсва точно такова копче. Конците напълно съвпадат. Само преди седмица сакото е било на химическо чистене.
— Не съм…
— Господин Демирис, вие споменахте, че сте съобщили на жена си, че искате развод, а тя се е опитала да ви разубеди.
— Точно така.
Главният инспектор взе в ръка визитната картичка, която му бе показал във вилата предишния ден.
— Изпратихме човек в детективска агенция „Кателанос“
— Казах ви, че никога не съм чувал за тях.
— Жена ви ги е наела, за да я охраняват.
— Мелина? — стъписан възкликна Демирис. — Но от какво да я охраняват?
— От вас. Според собственика на фирмата, жена ви е искала да се разведе с вас и вие сте я предупредили, че ако подаде молба, ще я убиете. Попитал я защо не отиде в полицията, за да поиска защита. Отговорила, че не иска да се шуми около случая.
— Тръгвам си, защото не желая да слушам повече тези лъжи. Няма смисъл да…
Главният инспектор издърпа едно чекмедже и извади ножа, който бяха намерили във вилата.
— Вчера сте казали на офицера, че не познавате този нож.
— Точно така.
— Но по него открихме ваши отпечатъци.
Демирис зяпна от изненада.
— Мои? Трябва да има някаква грешка. Това не е възможно!
Умът му трескаво работеше. Бързо прехвърли доказателствата, които едно след друго се трупаха срещу него: прислужничката твърди, че се е обадил на жена си в два и е поръчал да отиде сама във вилата край морето… банските му гащета, покрити с кръв… копче от негов блейзер… нож с неговите отпечатъци по дръжката.
— Как не разбирате, идиоти такива, че цялата работа е скалъпена — разкрещя се той. — Някой е занесъл банските във вилата, напръскал е тях и ножа с кръв, откъснал е копче от сакото ми и…
Прокурорът го прекъсна:
— Господин Демирис, обяснете ни, моля ви, защо по дръжката на ножа има ваши отпечатъци?
— Това… това не зная. Всъщност, чакайте. Спомних си. Мелина ме помоли да срежа връвта на някакъв пакет. Това сигурно е ножът, който ми подаде. Ето защо и отпечатъците ми са на него.
— И какво имаше в пакета?
— Ами не зная.
— Как така?
— Само срязах връвта. Тя изобщо не отвори пакета.
— Как си обяснявате присъствието на капки кръв върху килима и пясъка, по посока на водата?
— За мен е очевидно бързо го прекъсна Демирис, — че Мелина се е порязала и е тръгнала към морето, за да си помислите, че съм я убил. Опитва се да си отмъсти, защото й казах, че ще се разведа с нея. А сега положително се е скрила някъде и тайничко се смее, защото си мисли, че ще ме арестувате. Мелина е жива и здрава точно толкова, колкото и аз.
— Де да беше така, господине — сериозно заяви прокурорът. — Тази сутрин извадихме тялото й от морето. Била е намушкана с нож и удавена. Господин Демирис, задържам ви по обвинение в убийството на жена ви.
24. Глава
В началото Мелина нямаше представа как ще осъществи плана си. Знаеше само, че мъжът й иска да унищожи брат й, а тя не трябва да позволи това. Коста трябваше да бъде спрян по някакъв начин. Нейният собствен живот вече нямаше значение. Дните и нощите й бяха изпълнени с болка и унижение. Спомни си как Спирос се бе опитал да я предпази от този брак.
