— Бих искала да говоря с някого от преподавателите по музика.
— С определен преподавател ли?
— Не.
— Един момент, моля — тя влезе в съседната стая.
След малко към Лара се приближи дребен мъж с прошарена коса.
— Добър ден. Аз съм Ленард Майърс. С какво мога да ви услужа?
— Интересувам се от класическа музика.
— А, искате да се запишете при нас. На какъв инструмент свирите?
— Не свиря на нищо. Искам да науча нещо повече за класическата музика.
— Опасявам се, че не сте попаднала където трябва. Това училище не е за начинаещи.
— Ще ви платя пет хиляди долара за уроци в продължение на две седмици.
Професор Майърс премига.
— Извинете, мис… не разбрах името ви.
— Камерън. Лара Камерън.
— Искате да ми платите пет хиляди долара, за да разговаряме две седмици за класическа музика? — той се затрудни с произнасянето на думите.
— Точно така. Можете да използвате парите за фонд „Стипендии“, ако искате.
Професор Майърс понижи глас.
— Не е нужно. Това ще бъде само между нас двамата.
— Чудесно.
— Кога… а… бихте искали да започнете?
— Сега.
— В момента имам час, но ако ми дадете пет минути…
Лара и професор Майърс седяха сами в класната стая.
— Да започнем отначало. Изобщо знаете ли нещо за класическата музика?
— Много малко.
— Разбирам. Е, има два начина за разбиране на класическата музика: интелектуално и емоционално — започна професорът. — Някой беше казал, че музиката разкрива на човека скритата му същност. Всички големи композитори са били в състояние да постигнат това.
Лара внимателно слушаше.
— Познавате ли някои композитори, мис Камерън?
— Не много — усмихна се тя.
Той се намръщи.
— Наистина не разбирам вашия интерес към…
— Искам да получа някои основни познания, за да мога да разговарям интелигентно с професионален музикант за класиците… Интересува ме главно музиката за пиано.
— Разбирам — Майърс се замисли за миг. — Ще ви кажа как ще започнем. Ще ви дам да изслушате някои компактдискове.
Лара го наблюдаваше, докато той отиде до една полица и взе няколко компактдиска.
— Ще започнем с тези. Искам внимателно да чуете алегрото в Моцартовия Концерт за пиано номер двадесет и едно в до мажор, Кьохел 467, и адажиото в Брамсовия клавирен Концерт номер едно, и модератото в Рахманиновия Концерт за пиано номер две в до минор, опус осемнадесет, и накрая романса в Първия клавирен Концерт от Шопен. Те са отбелязани.
— Добре.
— Чуйте ги и ако искате, елате след няколко дни…
— Ще дойда пак утре.
На другия ден Лара пристигна с половин дузина компактдискове с концерти и рецитали на Филип Адлър.
— А, прекрасно! — рече професор Майърс. — Маестро Адлър е най-добрият. Интересувате ли се от неговите изпълнения?
— Да.
— Маестрото има много записи на чудесни сонати.
— Сонати?
Той въздъхна:
— Знаете ли какво е соната?
— Боя се, че не.
— Сонатата е произведение, състоящо се обикновено от няколко части с определена основна музикална форма. Когато тази форма се използва като произведение за солов инструмент, например пиано или цигулка, произведението се нарича соната. Симфонията е соната за оркестър.
— Разбирам.
— Първоначално пианото се е наричало пианофорте. На италиански това означава „тихо-силно“…
Следващите няколко дни обсъждаха записи с изпълнения на Филип — Бетховен, Лист, Барток, Моцарт, Шопен. Лара слушаше, поглъщаше и запомняше.
— Той харесва Лист. Разкажете ми за него.
— Франц Лист бил гениално дете. Всички му се възхищавали. Бил изключителен. Бил галеник на аристокрацията и накрая се оплаквал, че се отнасяли с него като с жонгльор или като с дресирано куче…
— Разкажете ми за Бетховен.
— Труден Човек. Бил толкова нещастна личност, че по средата на големия си успех решил, че не харесва това, което е създал, и преминал към по-дълги и по-емоционални композиции като „Ероика“ и „Патетична“…
— Шопен?
— Шопен бил критикуван, че пише само музика за пиано, и критиците по негово време го наричали ограничен…
По-късно:
— Лист можел да свири Шопен по-добре от самия Шопен…
На другия ден:
— Има разлика между френски и американски пианист. Французите харесват чистотата и елегантността на тона. По традиция техническата им школовка се основава на jeu perle — съвършена перлена изравненост на артикулацията със сигурна китка…
Всеки ден те слушаха някой запис на Филип и го обсъждаха. В края на втората седмица професор Майърс рече:
— Трябва да призная, че съм поразен, мис Камерън. Вие наистина сте много усърдна ученичка. Може би трябва да се захванете с някакъв инструмент…
Лара се разсмя.
— Хайде да не се увличаме — тя му подаде един чек. — Заповядайте.
Нямаше търпение да дочака завръщането на Филип в Ню Йорк.
XIX
Денят започна с добра новина. Звънна й Тери Хил:
— Лара?
— Да?
— Току-що се обадиха от Комисията по хазарта. Имаш разрешително.
— Това е чудесно, Тери!
— Ще ти разкажа подробностите, когато те видя, но ти е дадена зелена светлина. Явно адски силно
