Звездите светят над нас

— Търсят ви по телефона, мистър Адлър. Лейтенант Манчини.

Филип вдигна телефона.

— С какво мога да ви услужа?

— Имам новини за вас, мистър Адлър.

— Какви? Открихте ли човека?

— Бих предпочел да дойда и да поговоря лично с вас. Може ли?

— Разбира се.

— Ще бъда при вас след половин час.

Филип остави слушалката, питайки се какво е това, което детективът не искаше да му каже по телефона. Когато Манчини дойде, Симс го отведе в библиотеката.

— Добър ден, мистър Адлър.

— Добър ден. Какво става?

— Заловихме мъжа, който ви е нападнал.

— Така ли? Изненадан съм. Казахте ми, че е невъзможно да се заловят тези нападатели.

— Той не е обикновен нападател.

Филип се намръщи.

— Неви разбирам.

— Той е строителен работник. Действа в Чикаго и Ню Йорк; Има полицейско досие — нападение с взлом. Заложил е часовника ви и така получихме отпечатъците му — Манчини му показа един ръчен часовник. — Това е часовникът ви, нали?

Филип го гледаше втренчено, но не искаше да го докосне. Видът му отново го върна към ужасния миг, когато мъжът сграбчи китката му и замахна с ножа. Неохотно се пресегна и взе часовника. Погледна отзад на капака, където някои от буквите бяха издраскани.

— Да, това е моят часовник.

Лейтенант Манчини взе обратно часовника.

— Засега ще го задържим като веществено доказателство. Бих искал утре да дойдете в центъра, за да разпознаете мъжа в полицията.

Мисълта, че отново ще се срещне със своя нападател лице в лице изведнъж изпълни Филип с гняв.

— Ще дойда.

— Адресът е Полис Плаза номер едно, стая двеста и дванадесет. В десет часа?

— Добре — той се намръщи. — Какво искахте да кажете е това, че той не е обикновен нападател?

Лейтенант Манчини се поколеба.

— Било му е платено, за да ви нападне.

Филип го зяпна изумен.

— Какво?

— Това не е просто нещастен случай. Били са му платени петдесет хиляди долара, за да ви пореже.

— Не вярвам — бавно промълви Филип. — Кой би платил петдесет хиляди долара, за да ме осакати?

— Вашата жена.

XXXIII

Той е бил нает от вашата жена!

Филип бе зашеметен.

„Лара?“ Би ли могла Лара да направи такова ужасно нещо? И каква можеше да бъде причината?

„Не разбирам защо се упражняваш всеки ден. Не ти предстои концерт…“

„Не се налага да заминеш. Искам да имам съпруг, а не временен заместител… Да не си пътуващ търговец…“

„Тя ме обвини, че съм откраднала диамантената гривна, която ти й подари… Би направила всичко, за да те задържи…“

И Елърби: „Смяташ ли да намалиш концертите?… Говорих с Лара.“

Лара.

На Полис Плаза номер едно имаше съвещание между прокурора, полицейския комисар и лейтенант Манчини. Прокурорът казваше:

— Имаме си работа не с кого да е. Дамата има голямо влияние. Какви сигурни доказателства имате, лейтенанте?

Манчини отговори:

— Направих проверка в отдел „Кадри“ на „Камерън Ентърпрайзис“. Джеси Шоу е бил назначен по молба на Лара Камерън. Попитах дали и друг път тя лично е наемала строителни работници. Отговорът беше „Не“.

— Нещо друго?

— Говори се, че един от шефовете на строителите на име Бил Уитман се е хвалил пред приятели, че знае нещо за Лара Камерън, което ще го направи богат. Малко след това е бил убит от крана, управляван от Джеси Шоу. Шоу е бил изтеглен от Чикаго и преместен в Ню Йорк. След инцидента веднага се завърнал в Чикаго. Няма съмнение, че ударът е бил подготвен. Между другото самолетният му билет е платен от „Камерън Ентърпрайзис“.

— А нападението срещу Адлър?

— Същият маниер на действие. Шоу е долетял от Чикаго два дни преди нападението и си е заминал на следващия ден. Ако не беше проявил алчност, решавайки да получи още малко пари като заложи часовника, вместо да го хвърли, никога не бихме го заловили.

Полицейският комисар попита:

— Ами мотивите? Защо би причинила това на съпруга си?

— Разговарях с някои от прислужниците. Лара Камерън е луда по своя мъж. Единственото, за което някога са се карали, са били концертните му турнета. Тя искала той да си стои у дома.

— И сега той си стои у дома.

— Точно така.

Прокурорът запита:

— А тя какво казва? Отрича ли?

— Още не съм разговарял с нея. Исках преди това да обсъдим с вас дали е налице казус.

— Каза, че Филип Адлър може да разпознае Шоу?

— Да.

— Добре.

— Защо не изпратиш някой от хората си да разпита Лара Камерън? Да видим какво ще каже тя.

Лара се съвещаваше с Хауард Келър, когато по уредбата се чу:

— Дошъл е лейтенант Манчини, който иска да говори с вас.

— За какво? — намръщи се Лара.

— Не каза.

— Нека влезе.

Лейтенант Манчини се намираше в деликатно положение. Без сигурни доказателства щеше да е трудно да изкопчи каквото и да е от Лара Камерън. „Но трябва да опитам“, мислеше той. Не очакваше, че ще види Хауард Келър.

— Добър ден, лейтенанте.

— Добър ден.

— Нали познавате Хауард Келър?

— Разбира се. Най-добрият питчър в Чикаго.