Звездите светят над нас

— Да. Аз… Пол… ако не получа стъклата навреме…

— Ще ги имаш. Не се предавай.

До края на седмицата все още нямаше никаква вест. Келър дойде в кабинета на Лара.

— Току-що говорих с Тили. Крайният срок е петък. Ако стъклата пристигнат дотогава, ще успеем. Иначе — край.

До четвъртък — нищо.

Лара отиде на строежа. Там нямаше работници. Небостъргачът се издигаше величествено в небесата, засенчвайки всичко наоколо. Щеше да бъде красива сграда. Нейният паметник. „Няма да оставя да го провалят“, с ярост си каза Лара.

Тя отново се обади на Пол Мартин.

— Съжалявам, но мистър Мартин не е в кабинета си. Да му предам ли нещо? — попита секретарката му.

— Помолете го да ми се обади, моля — каза Лара. Обърна се към Келър. — Имам подозрение, което бих искала да провериш. Проучи дали собственикът на тази фабрика за стъкло случайно не е Стив Мърчисън.

След тридесет минути Келър се върна в кабинета й. Беше пребледнял.

— Е? Разбра ли чия собственост е компанията за стъкло?

— Да — бавно рече той. — Регистрирана е в Делауер. Собственост е на „Етна Ентърпрайзис“.

— „Етна Ентърпрайзис“?

— Точно така. Те са я купили преди една година. „Етна Ентърпрайзис“ е Пол Мартин.

XXXII

Негативните публикации за „Камерън Ентърпрайзис“ продължаваха. Репортерите, който по-рано с готовност възхваляваха Лара, сега се нахвърлиха срещу нея. Джери Таунзенд отиде да поговори с Хауард Келър.

— Безпокоя се — каза Таунзенд.

— Какъв е проблемът?

— Следиш ли пресата?

— Да. Развихрили са се.

— Тревожа се за приема по случай рождения й ден, Хауард. Изпратих поканите. Откакто започнаха тези лоши публикации, получавам само откази. Копелетата се страхуват да не би да се заразят. Пълно фиаско.

— Какво предлагаш?

— Да отменим приема. Ще измисля някакво извинение.

— Мисля, че си прав. Не бих искал да изпадне в неловко положение.

— Добре. Тогава ще го отменя. Ще кажеш ли на Лара?

— Да.

Обади се Тери Хил.

— Току-що ме уведомиха, че си призована да дадеш показания пред съдебните заседатели, които ще решат дали да изпратят делото в съда. Вдругиден в Рино. Ще дойда с теб.

XXXIV

Стенограма от разпита на Джеси Шоу, проведен от лейтенант Сал Манчини.

М. Добро утро, мистър Шоу. Аз съм лейтенант Манчини. Знаете ли, че разговорът ни ще бъде записван от стенограф?

Ш. Разбира се.

М. И се отказвате от правото си на адвокат?

Ш. Не ми трябва адвокат. Просто намерих един часовник, за бога, а те ме довлякоха чак тук, като че ли съм някакво животно.

М. Мистър Шоу, знаете ли кой е Филип Аддър?

Ш. Не. Трябва ли да знам?

М. Никой ли не ви плати, за да го нападнете?

Ш. Казах ви. Никога не съм чувал за него.

М. Полицаите в Чикаго са намерили петдесет хиляди долара в апартамента ви. Откъде са тези пари?

Ш. (Не отговаря.)

М. Мистър Шоу?

Ш. Спечелих ги на комар.

М. Къде?

Ш. На състезания… футболни залагания… нали знаете.

М. Късметлия сте, нали?

Ш. Да. Предполагам.

М. В момента работите в Чикаго. Така ли е?

Ш. Да.

М. Някога работили ли сте в Ню Йорк?

Ш. Ами, да, веднъж.

М. Тук имам един полицейски доклад, в който се казва, че сте работили на един строеж в Куинс като кранист и кранът е убил техническия ръководител Бил Уитман. Вярно ли е?

Ш. Да. Беше нещастен случай.

М. Колко време работехте на строежа, когато това се случи?

Ш. Не помня.

М. Нека опресня паметта ви. Работили сте там от седемдесет и два часа. Долетели сте от Чикаго един ден преди инцидента и след два дни сте отлетели обратно. Вярно ли е?

Ш. Предполагам.

М. Според статистиката на Америкън Еърлайнс вие сте долетял от Чикаго в Ню Йорк и два дни преди нападението срещу Филип Адлър, а на следващия ден сте отлетели обратно. Каква беше целта на това кратко посещение?

Ш. Исках да гледам някои пиеси.

М. Помните ли заглавията на пиесите, които гледахте?

Ш. Не. То не беше скоро.

М. По време на нещастния случай с крана кой беше ваш работодател?

Ш. „Камерън Ентърпрайзис“.

М. А на строежа, на който работите сега в Чикаго?

Ш. „Камерън Ентърпрайзис“.

Хауард Келър беше на съвещание с Лара. През последния час обсъждаха как да контролират щетите и как да компенсират отрицателните публикации срещу компанията. В края на съвещанието Лара попита:

— Има ли нещо друго?

Хауард се намръщи. Някой му беше казал да предаде нещо на Лара, но той не можеше да си спомни какво. „Е, както и да е, сигурно не беше нещо важно.“

Симс — икономът — каза: